Българската социалистическа партия /БСП/ е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. Сред основателите на партията са: Димитър Благоев, Никола Габровски, Георги Бакалов, Васил Сребров (Търново) Евтим Дабев и Тодор Постомпиров (Габрово), Сава Мутафов, Георги Пенчев, Христо Мутафов и Андрей Конов (Севлиево), Димитър Крусев, Михаил Иванов, Михаил Бойчинов и Панайот Венков (Дряново), Костадин Мичев, Иван Кутев, Георги Гинев, Христо Колев, Стефан Папазов и Стоян Казанджиев (Казанлък), Димитър Христов и Михаил Кантарджиев (Сливен). Сред най-изявените членове се открояват: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и т.н.

От създаването си БРСДП е крайно лява партия. Приетата й политическа програма прокламира на книга ценностите на европейската демокрация: пълна политическа свобода от печата, словото и убежденията; достоен нравствен човешки живот; държавни институции, гарантиращи правата на човека и гражданина. Като част от "всесветската" социална демокрация тя прокламира своята цивизаторска роля за приобщаването на България към европейските политически и духовни стандарти. За българските социалисти теорията и политическата практика на големите социалдемократически партии е много ценен източник на опит, който те осмислят и прилагат активно в многостранната си дейност. БРСДП е член на Втория интернационал и нейни дейци активно участват в международни социалистически конгреси.

Партията на българските социалисти от самото начало се развива като типична парламентарна политическа сила. Нейните представители в парламента са автори на редица законопроекти в областта на икономическия, политическия и културния живот в България. Те са непримирими към нарушенията в конституционното управление на страната и допринасят в немалка степен за утвърждаването на напрегнатата и изострена атмосфера в българския политически живот.

Една от най-характерните черти на партията през всички периоди от нейното развитие е последователната й борба на думи против войната и милитаризма, за мирно и справедливо решаване на националните проблеми и сложните балкански противоречия, довели страната до безпрецедентна милитаризация и кървав тоталитарен режим по съветски образец.

През 1919 г. БРСДП (т.с.) се преименува в Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и се присъединява към Комунистическия интернационал, впоследствие довеждайки страната до пълен крах във всички обществено значими области на живота.