Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Решение за създаването на Висше търговско учебно заведение се взема още през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара. Отпуснати са средства, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара, ръководена от Светослав Греков. На 28 септември 1920 г. Висшето търговско училище е институциализирано със заповед на министъра на търговията, промишлеността и труда Райко Даскалов.

Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен за нуждите на университета. Учебната година се открива тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. На събитието присъства цар Борис III, членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци. Първия ректор на Висшето търговско училище е проф. Цани Калянджиев.