Създаване и откриване на Юридическия факултет

Юридическият факултет е основан през 1892 г. Той е третият факултет, открит във Висшето училище след Историко-филологическия и Физико-математическия. Със създаването на Юридическия факултет Висшето училище придобива университетски облик.

На 24 август 1892 г. преподавателският съвет на Висшето училище приема предложената от Министерството на просвещението програма за обучение в Юридическия факултет и определя условията за приемане на студенти в него. Курсът на обучение е тригодишен. Учебните занятия в новооткрития факултет започват на 2 ноември 1892 г. Първоначално броят на студентите в него е 22, но до края на учебната 1892/1893 г. се увеличава до 94, което съставлява почти половината от тогавашните студенти на Висшето училище. През двата семестъра на първата учебна година се четат лекции по гражданско право, углавно право, римско право, углавно съдопроизводство, история на българското право, римско-византийско право, енциклопедия на правото, латински, френски и немски език.

Като преподаватели във факултета са привлечени възпитаници на престижни европейски университети, част от които са завършили обучението си с докторати. Първите лектори са Петър Данчов, Васил Балджиев, Христо Стоянов, Иван Славов, Георги Згурев, Васил Маринов, Марко Балабанов, Иван Брожка, Стоян Михайловски и Иван Шишманов. Първият декан на Юридическия факултет след неговото административно обособяване е известният български юрист и държавен деец Марко Балабанов.

Още в първото десетилетие след откриването на факултета в преподавателския му състав се включват редица изтъкнати юристи – Стефан Киров, Петър Абрашев, Михаил Поповилиев, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, Георги Данаилов, Тодор Кулев, Симеон Ангелов. Тези преподаватели определят трайно академичния облик на факултета с високото си ниво на преподаване, ерудиция и научни постижения в основните области на правната наука. Обучението във факултета се увеличава на 4 години. Преподават се 14 учебни дисциплини.