Ernestine Menahemof

public profile

Is your surname Menahemof?

Research the Menahemof family

Ernestine Menahemof's Geni Profile

Records for Ernestine Menahemof

2 Records

Share your family tree and photos with the people you know and love

  • Build your family tree online
  • Share photos and videos
  • Smart Matching™ technology
  • Free!

Share

Ernestine Menahemof (Arditti)

Also Known As: "Арнестина Нисим Ардити"
Birthdate:
Death: (Date and location unknown)
Immediate Family:

Daughter of Nissim Josef ARDITI and Rivka Rosanes arditi
Wife of Pisko Menahemof
Sister of Mathilde CANETTI; Yosef Arditi; Josef Nissim Arditti; Sophie CAMHI; Bellina Arditti and 2 others

Managed by: Yves SOBEL
Last Updated:

О {profile::pre} (Русский)

Самуел Ардити: "Както вече казах, в коридора живееха леля Арнестина и чичо Пишко. Арнестина беше сестра на баба Белина. Тя бе стара мома и се ожени за заможния вдовец с чудното малко име. Разправяха, че натрупал много пари от търговия с чадъри. Арнестина бе бездетна и гледаше на баща ми като на син, а на мен и на брат ми като на внуци. Но от това нямаше голяма полза, защото бе ужасна скъперница. Наричахме я “Харпагон” по пиесата на Молиер. Да беше жителка на Габрово щяха да я назначат за председателка на “стипц” командата. Пишко бе болен от диабет. Почти бе ослепял от болестта. Като млад бил мобилизиран в балканската война и пратен на турския фронт. Там проявил геройство и получил кръст за храброст. В София бяхме станали свидетели на една случка: Днес отоплението в градовете става с електричество, но преди се отоплявахме с въглища. Имаше пернишки печки от дебел чугун. Всяко семейство трябваше да се снабди с тон-тон и половина въглища в началото на зимата. Леля Арнестина купи тон и половина въглища и някой трябваше да ги смъкне в мазето. Не че й липсваха пари или пък че нямаше хамали в София, но Харпагона не й стискаше да харчи пари. Бутна две кофи в ръцете на Пишко и му каза: “Това е за твойто здраве”. Той, едно време храбър смелчага, сега трепереше пред Арнестина като трепетлика. По време на тревогите за въздушна атака бяхме забелязали, че чичо Пишко не се отделяше от бастуна си, когато се криехме в мазето. По-късно узнахме, че един стругар направил кухина в бастуна, за да слага там жълтиците си."