Maria Kotjanovna of Polowzes

ТЕРТЕРОБА

В историографията е слабо известен фактът, че една от българските средновековни династии – тази на Тертеровци, е играла ключова роля не само в българската история. Едва напоследък се появиха редица публикации и най-вече бяха осветлени проучванията на големия американски медиавист от украински произход Омелян Прицак, чрез които може да се реконструира част от добългарския период на фамилията. Стана ясно, че вероятно на династията Тертер или Тертероба (“оба” на кумански означава род) са принадлежали едни от първите кумански князе – Сокал и Болуш, които предвождали първите походи на народа си срещу руските княжества. В края на ХІ век Тертероба била една от двете върховни кумански династии, а по-късно, макар че изгубила част от властта си, останала с най-висок ранг сред куманите по течението на река Дон. Преди това обаче особено се прочул княз Тугоркан (Тертероба ?), който провел редица походи срещу Византия и станал един от най-забележителните кумански владетели въобще.

През ХІІІ в. Тертероба възстановили своето положение, благодарение князете Котян и Сомогур, синове на някой си Суто Тертероба. Княз Котян Сутоевич Тертероба е последният велик кумански владетел. Като такъв той оженил дъщеря си за руския княз Мистислав. По-късно обаче татарското нашествие принудило Котян да избяга начело на част от народа си в Унгария. Там той бил приет от крал Ищван V, който дори взел дъщеря му Елисавета за своя съпруга. От този брак е роден и унгарският крал Ладислав IV, останал известен с прозвището Кун (Куманин). Скоро след пристигането си обаче, княз Котян бил убит от унгарските аристократи. това накарало неговите потомци да напуснат кралстовот и да преминат в България и основали династията, която дала редица владетели на Търновското царство (Георги І Тертер, Теодор Светослав, Георги ІІ Тертер и вероятно Михаил ІІІ и Иван Стефан), на Видинското (Шишман, Михаил (ІІІ) и Белаур), Крънското (Алдимир) и Карвунското княжество (Балик, Добротица и Иванко).

Не е известно името на онзи сродник на княз Котян (негов син или племенник), който довел фамилията в България. Вероятният надгробен надпис на братът на цар Георги I Тертер Алдимир (“Алдимир, син на воеводата Витомир”) обаче показва, че неговото име може би е било Витомир. Така или иначе неговите синове Георги и Алдимир в края на XIII век ще играят ключова роля в историята на България.