Start My Family Tree Welcome to Geni, home of the world's largest family tree.
Join Geni to explore your genealogy and family history in the World's Largest Family Tree.

РОДА КАМБАРЕВ ОТ ЧОКМАНОВО И ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО

« Back to Projects Dashboard

Project Tags

view all

Profiles

III. Последното ми откритие е: В края на 2012 г от обява за къща за гости „Камбареви” в с. Славейно открих нови Камбарци: Михаил, /който ми е връстник/ и Видка Камбареви със син Виктор, снаха Диана, внучка Изабела, дъщеря Милена, зет Емил Цветанов и внуци Валентин и Мартин всички живущи в Пловдив притежаващи стара красива родопска къща за гости в с. Славейно. Свързах се по телефона с Михаил и от него получих следната за съжаление недостатъчна за категорично определяне на местото им в родословното дърво информация: Баща му Петър Михайлов Камбарев е с корен от село Еникьой Ксантийско, не знае къде се намира селото и как се казва сега. Майка му Цветана е от Карлово. Неговият дядо Михаил /или Михал/ е избягал от Еникьой поради издевателствата на гърците. Името на баба му, съпругата на дядо Михаил е неизвестно. Според бащата на Михаил „камбар” значи „жилав”. Моето проучване стигна до: Словарь значений Казахские имена: Камбар (мужкое имя) (ирано-арабско впоследствие ПРАБЪЛГАРСКО) Значение: большая сила, ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Силен човек. По родовите предания има информация, че КАМБАР означава ЖИЛАВ = СИЛЕН. Ето потвърди се!!! Баща му Петър е имал трима братя Тодор, ???….. и Димитър най-малкият и две сестри Йордана и Станка. Загубили са по старата родова информация, поради внезапното бягство от селото. Тази трагична жизнена ситуация ми е до болка позната, тъй като и моят род по майчина линия Папазови е от село Балъкьой /сега Мелия/ Дедеагачко /сега Александруполис/ и те са преживели абсолютно същите страшни неща. Само че аз сам намерих начин да открия тримата братя на дядо ми Петър запазили фамилията Папазови в Стара Загора, Сливен и Хасково, които слава Богу бяха останали живи и да направя родословното им дърво, но за съжаление имаше запазена родова информация само за 4 поколения назад, а не както при Камбарци за 10 поколения назад. На база получената от Михаил Камбарев оскъдна информация направих следните проучвания и разсъждения върху вече безспорно установени факти за Камбарският род: 1. Село Еникьой, Ксантийско е на река Места, в долното й течение, на завоя на реката от посоката от запад към изток към посоката от север към юг в началото на разлива на река Места, сега е в Гърция, българското му име е било Кръсто поле, а сега се нарича град Ставруполис. Намира се на 36 км. южно от Чокманово /на около 4-5 часа път с кон от Чокманово/ и само на 23 км от границата ни с Гърция.

     2. Документирано при проучванията направени за книгата „Чокманово минало” и отразено в нея и запазено в родовите ни спомени за моят прадядо Гого Камбар: 
     „Когато със синовете си Димитър /моят дядо/ и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/.     
     Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни,  каквато е била традицията тогава. 

Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.” От направеният оглед чрез картата на Гугъл на островите в река Места около Еникьой установих следното: Преди Еникьой в река Места има 5 острова: първият на 3 км от селото с площ около 24 дка, вторият на 1 км от него с площ около 80 дка, третият на 1 км от него с площ около 240 дка /надали е бил по силите на прадядо ми/, четвъртият на 800 м от него с площ около 60 дка, петият на 400 м от него с площ около 16 дка. След Еникьой първият остров е на 2 километра от центъра на Еникьой с площ около 7 дка, вторият е на 800 м от първият с площ около 8 дка, следващият трети остров е на 900 м от втория с площ около 6 дка, а четвъртият е само на 100 м от него с площ около 10 дка. Следващите два малки острова са един след друг и са чак до с. Статмос на около 8 км от Еникьой. По нататък до Бяло море някои от островите в Места са огромни по 200 – 300 дка и надали са били по възможностите на прадядо Гого а останалите са много малки и не представляват стопански интерес. Острова на прадядо Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой. „Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.” С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на много Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово. „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.” Извадка от Уикипедия: Към 1909 година Еникьой има около 300 къщи, от които 220 български екзархийски, 50 гъркомански и 30 мюсюлмански. При 220 български къщи българите в Еникьой са били максимално 1200 човека. Явно е, че много Камбарци в продължение на 200 години са пребивавали с овцете си, работили и живели около Еникьой, имали са имоти свързани с Беломорската паша на овцете им и са се чувствали там като у дома си. При това географско и историческо положение на 100 % съм сигурен, че моят прадядо Гого Камбарев и прадядото на Михаил Камбарев /може би Петър Камбарев??/ носещи еднаквата фамилия Камбарев, живеещи в една българска общност в Еникьой от 1200 човека по едно и също историческо време и на едно и също географско место, поне 6 месеца в годината, са се познавали лично!!! 3. Документирано за тьожките кехаи Камбарци: 3.1. Камбар Кехая живял около 1715 – 1775 години от род пренесъл през вековете фамилното ни име

    3.2. Камбар Бечо роден около 1745 г, негов син, знатен чокманец, първия от рода за който има писмена информация от туските архиви, че е кехая, плащал е големи данъци и е играл важна роля  в обществения живот и управлението на селото. 

3.3. Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г живял и починал в Чокманово, син на Камбар Бечо, също кехая и родоначалник на клона в с. Полковник Серафимово. 3.3.1. Дичо Атанасов Камбарев роден около 1849 г син на Тачо, също кехая, роден в Чокманово се е преселил в Полковник Серафимово 3.3.2. Атанас Дичев Камбарев син на Дичо 1875-1926, кехая. 3.4. Камбар Гочо, е другият син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. 3.4.1. Ангел Георгиев Камбарев син на Камбар Гочо роден 1835 – 1879 г., кехая. 3.4.1.1. Стоян Ангелов Камбарев /Пангала/ син на Ангел роден 1867 – 1897 г., кехая. 3.4.2. Харит Камбар син на Камбар Гочо роден около 1833 г., кехая.

    3.4.2.1. Георги /Гого/ Харитев Камбарев, моят прадядо, първият синът на Харит, кехая. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г. 
   3.4.2.2. Манол Харитев Камбарев, вторият синът на Харит, кехая. Роден 1865 г.
   3.4.2.2.1. Георги Манолев Камбарев син на Манол около 1885 – 1945 г последният тьожък кехая от рода Камбареви, след него всички други Камбарци са оставили кехайлъка, тъй като границата с Гърция е вече затворена и достъпа до зимната Беломорска паша вече е невъзможен.
   3.4.2.3. Димитър Харитев Камбарев, /Обрязаното/ третият син на Харит, кехая. Роден 1868 г. – 1927 г.
   ФАКТИ: 
        1. Това са 13 човека Камбарци тьожки Чокмански кехаи живели в голям период от време от 1715 до 1940 години, движили се над 200 години заедно със стадата си и преминали хиляди пъти по линията Чокманово – Еникьой – местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/- Исьоренската планина, търсейки зимната Беломорска паша за овцете си. 
    Документирано с цитат от историческо проучване:  „Когато кехая Гого Камбар със синовете си Димитър и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни,  каквато е била традицията тогава. 

Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.” Острова на Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой. „Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.” С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово. 2. Ходили на гости и на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли. Документирано с цитат от историческо проучване: „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.”

        3. По традиция водили от 10 -12 годишна възраст своите синове с тях да помагат и изучават овчарлъка и кехайлъка.
        4. Фамилията Камбарев е УНИКАЛНА и досега не ми се е случвало неин носител да не е от рода с родоначалник Камбар Бечо от Чокманово. 

ИЗВОДИ:

    1. Някой от тези младежи придружаващи като редови овчари кехаите, техни бащи или чичовци, се е залюбил с местна българка от с. Еникьой и е останал за зет там. Това е било добре дошло и за баща му и за рода му защото са получили местен човек /ятак/ за всякаква подкрепа. Половината от живота на кехаите е преминавал в Беломорието, където поради тежката родопска зима от ноември до април, 6 месеца са живели там и отглеждали овцете си през зимата. 

Исторически документирано Камбарци са правели това около с. Еникьой в един кръг с радиус от около 15 км с център селото. Село Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Така, че не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово.

    2. Кога е станало това е неизвестно.
    3. Тъй като по описаните до сега клонове с обхват 980 човека, по мъжка линия /носители на фамилията/, няма неясноти и непълноти и са напълно изяснени и проверени по-много стари етнографски, църковни, исторически и архивни трудове и съхранени родови информации и материали, е невъзможно родството ни да е във и чрез тях. При тях са изяснени и записани даже деца и бебета починали на 7-8 месечна или 1-2 годишна възраст. 

Тогава явно има друг неизвестен до сега клон, който трагичната съдба на Беломорските българи се е опитала да заличи, но слава богу не е успяла, САМО ЗАРАДИ УНИКАЛНАТА ФАМИЛИЯ Камбарев.

    4. При анализ на родословното дърво се вижда, че:
        Начало на нов неизяснен до сега клон е възможен най рано само от поколението синове на Камбар Бечо, това е поколението за което няма никакви исторически данни, а е открито логически от мен поради невръзването на твърдо установени по исторически данни години на живот на представителите на това поколение /виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на Камбар Гочо другият син на Камбар Бечо/:
     - Камбар Атанас /Тачо/, син на Камбар Бечо, кехая, роден около 1807 г. потвърден от сведенията за Полковник Серафимовският клон. 
     - Камбар Гочо, син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. открит логически от мен, виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на него. 
     - би трябвало да има трети син на Бечо Неизвестен по име роден и живял в Чокманово по същото време. Предполагам починал млад и оставил единствен син сирак с малък имот. Защо единствен син, защото в Чокманово не е останал друг Камбарец от този клон, който би оставил наследници и в Чокманово.
     - след това неговият син Неизвестен по име роден в Чокманово. Придружавал от малък стадото на баща си или чичовците си в зимните им походи до Беломорието. Той се е залюбил с местна българка от с. Еникьой. Оженил се и се преселил в Еникьой и останал за зет там. 
     - след това неговият син може би Петър /прадядото на Михаил/ носещ името по традиция, роден и живял в Еникьой. 
     - след това неговият син Михаил Петров Камбарев роден и живял в Еникьой /дядото на Михаил Петров Камбарев от Пловдив/.
      - след това неговият син Петър /бащата на Михаил/ роден в Еникьой, преселил се в майка България заради гоненията на гърците и заживял в Пловдив с два брака: първи с …….. и втори с Цветана.
      - сина на Петър от вторият му брак: Михаил и съпругата му Видка Камбареви от Пловдив и техните потомци.
      - децата на Петър от първият му брак: Асен и Станка и техните потомци. 
     - тримата братя на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.
     - сестрите на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.
     
       При толкова близки и преплетени в географско и времево разположение съдби с 200 годишната история на кехаите Камбарци от Чокманово и наличието на УНИКАЛНАТА фамилия Камбарев у мен няма нито капка съмнение, че направените по горе изводи дават основание да включа Михаил и Видка Камбареви от Пловдив и потомците им в родословното ни дърво. Добре дошли изгубени до скоро братовчеди!!! 

РОДОСЛОВНО ДЪРВО И РОДОВА ХРОНИКА НА КАМБАРЕВИЯ РОД с родоначалник КАМБАР БЕЧО с. Чокманово. I. ИЗТОЧНИЦИ: В началото сведенията за рода са извлечени от книгата “ЧОКМАНОВО МИНАЛО” където има много писмени исторически данни за рода. С книгата в ръка започнах работа по родословното дърво и хрониката през 2005 г. Ползвано е и родословното дърво поръчано от Димитър Камбарев - дядо и запазено от него. То е направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк, по моя преценка около 1930 – 1940 г. с обхват до родените около 1925 г или 80 човека Камбарци родоначалници на рода и всичките му клонове, без Камбарци от Алами дере. През януари 2011 г пак Димитър Камбарев - внук ми изпрати начертан и пълен техният клон на Георги Манолев Камбарев със съпруга Елена. През април 2011 г получих от Сийка Костадинова Николова (Златанова) от Смолян, писмото написано от майка й Тодорка Илиева Златанова (Камбарева) от Смолян за голяма част от родословното дърво на наследниците на Димитър Ангелов Камбарев /Венката/. На 08.02.2011 г от Тодор Костадинов Камбарев получих голямо ръкописно писмо с описани около 150 Камбарци от Полковник Серафимово и най важното кога и кой Камбарец се е преселил в Полковник Серафимово и е създал този клон и така всичко си дойде на местото. Допълних със спомените ми и тези получени от баща ми, чичовци и лели. Написаното от мен е само за нашият клон, за който ми е разказвано от дядо, чичовци и баща, а именно наследниците по линията Камбар Бечо, Камбар Гочо, Харит Георгиев Камбарев и за клона на Георги Харитев Камбарев живял в Чокманово и основно за клона на Димитър Георгиев Камбарев живял в Куклен и Пловдив и сина му Никола Димитров Камбарев от Пловдив. Написана е от мен Петър Николов Камбарев от Пловдив с много неотбелязани в книгата съвременни допълнения за клона ни. Ако се намери, докато не е станало късно, поне по един човек от всеки клон да напише това което знае и да ми го прати във вид готов за механично събиране, което аз съм готов да направя и след това да го разпространя между останалите Камбарци, ще се получи по пълна история на целият Камбарев род. Фамилията Камбарев е УНИКАЛНА досега не ми се е случвало вече за издирените, изяснени и описани 939 човека неин носител да не е от рода с родоначалник Камбар Бечо от Чокманово. Всеки носещ тази фамилия независимо в коя точка на България живее е наш може и много много далечен роднина, но сигурен съм, че е роднина и като се разрови ще открие, че коренът му от много далечни времена е в Родопите близо до или в с. Чокманово. За мен категорично КАМБАР е Афгано – Иранско – тоест ПРАБЪЛГАРСКО собствено име в последствие арабско и означава СИЛЕН = ЗДРАВ = ЖИЛАВ. За справка: Словарь значений казахские имена. II. График на развитие на родословното дърво: 1. Обхват през началната 2005 г. – 140 човека. Три пълни клона на Георги Харитев Камбарев, Шишкови и част от клона на Манол Харитев Камбарев изяснен ми от Маргарит Камбарев от Пловдив, плюс изяснено от книгата „Чокманово минало” начало на всички останали клонове, без началото на Полковник Серафимовският клон. 2. Обхват към 05.05.2007 г. - 216 човека. Добавени са хора от другите клонове. 3. Обхват към януари 2010 г. - 400 човека. Добавени са много хора от другите клонове. Дървото е публикувано в интернет сайта

    http://kambarevi.blagosoft.com/treenav.php?ged=kambarevi

4. Обхват към януари 2011 г – 450 човека. Публикувано в интернет сайта

    http://www.geni.com/family-tree/index/6000000011274320344

http://www.geni.com/people/%D0%9A%D0%90%D0%9C%D0%91%D0%90%D0%A0-%D0%91%D0%95%D0%A7%D0%9E/6000000011274320344

5. Обхват към края на 2011 г – 620 човека. Вече с изяснен почти целият Полковник Серафимовският клон. 6. Обхват към юли 2012 г – 809 човека. Останаха непълни клонове само тези по женска линия, тъй като откриването им е трудно поради неизвестните фамилии. ТУК МУ Е МЯСТОТО ДА ПОМОЛЯ ЗА ПОМОЩТА НА ВСИЧКИ ПРОЧЕЛИ ТОВА, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КЛОН СИ ЗНАЕ ХОРАТА РОДНИНИ ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ. Чакам информация от мераклиите. 7. Обхват към август 2012 г – 903 човека. След получената информация на родовата среща. 8. Обхват към март 2013 г – 939 човека. С новооткритият клон на Камбареви от с. Еникьой, описан непълно по долу, за повече чакам информация от Михаил Камбарев, както ми е обещал. 9. Към април 2013 г с новите попълнения дървото стана от 970 човека от тях живи 680 вече според автоматична справка от програмният ми продукт съставящ дървото.

III. Последното ми откритие е: В края на 2012 г от обява за къща за гости „Камбареви” в с. Славейно открих нови Камбарци: Михаил, /който ми е връстник/ и Видка Камбареви със син Виктор, снаха Диана, внучка Изабела, дъщеря Милена, зет Емил Цветанов и внуци Валентин и Мартин всички живущи в Пловдив притежаващи стара красива родопска къща за гости в с. Славейно. Свързах се по телефона с Михаил и от него получих следната за съжаление недостатъчна за категорично определяне на местото им в родословното дърво информация: Баща му Петър Михайлов Камбарев е с корен от село Еникьой Ксантийско, не знае къде се намира селото и как се казва сега. Майка му Цветана е от Карлово. Неговият дядо Михаил /или Михал/ е избягал от Еникьой поради издевателствата на гърците. Името на баба му, съпругата на дядо Михаил е неизвестно. Според бащата на Михаил „камбар” значи „жилав”. Моето проучване стигна до: Словарь значений Казахские имена: Камбар (мужкое имя) (ирано-арабско впоследствие ПРАБЪЛГАРСКО) Значение: большая сила, ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Силен човек. По родовите предания има информация, че КАМБАР означава ЖИЛАВ = СИЛЕН. Ето потвърди се!!! Баща му Петър е имал трима братя Тодор, ???….. и Димитър най-малкият и две сестри Йордана и Станка. Загубили са по старата родова информация, поради внезапното бягство от селото. Тази трагична жизнена ситуация ми е до болка позната, тъй като и моят род по майчина линия Папазови е от село Балъкьой /сега Мелия/ Дедеагачко /сега Александруполис/ и те са преживели абсолютно същите страшни неща. Само че аз сам намерих начин да открия тримата братя на дядо ми Петър запазили фамилията Папазови в Стара Загора, Сливен и Хасково, които слава Богу бяха останали живи и да направя родословното им дърво, но за съжаление имаше запазена родова информация само за 4 поколения назад, а не както при Камбарци за 10 поколения назад. На база получената от Михаил Камбарев оскъдна информация направих следните проучвания и разсъждения върху вече безспорно установени факти за Камбарският род: 1. Село Еникьой, Ксантийско е на река Места, в долното й течение, на завоя на реката от посоката от запад към изток към посоката от север към юг в началото на разлива на река Места, сега е в Гърция, българското му име е било Кръсто поле, а сега се нарича град Ставруполис. Намира се на 36 км. южно от Чокманово /на около 4-5 часа път с кон от Чокманово/ и само на 23 км от границата ни с Гърция.

     2. Документирано при проучванията направени за книгата „Чокманово минало” и отразено в нея и запазено в родовите ни спомени за моят прадядо Гого Камбар: 
     „Когато със синовете си Димитър /моят дядо/ и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/.     
     Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни,  каквато е била традицията тогава. 

Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.” От направеният оглед чрез картата на Гугъл на островите в река Места около Еникьой установих следното: Преди Еникьой в река Места има 5 острова: първият на 3 км от селото с площ около 24 дка, вторият на 1 км от него с площ около 80 дка, третият на 1 км от него с площ около 240 дка /надали е бил по силите на прадядо ми/, четвъртият на 800 м от него с площ около 60 дка, петият на 400 м от него с площ около 16 дка. След Еникьой първият остров е на 2 километра от центъра на Еникьой с площ около 7 дка, вторият е на 800 м от първият с площ около 8 дка, следващият трети остров е на 900 м от втория с площ около 6 дка, а четвъртият е само на 100 м от него с площ около 10 дка. Следващите два малки острова са един след друг и са чак до с. Статмос на около 8 км от Еникьой. По нататък до Бяло море някои от островите в Места са огромни по 200 – 300 дка и надали са били по възможностите на прадядо Гого а останалите са много малки и не представляват стопански интерес. Острова на прадядо Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой. „Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.” С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на много Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово. „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.” Извадка от Уикипедия: Към 1909 година Еникьой има около 300 къщи, от които 220 български екзархийски, 50 гъркомански и 30 мюсюлмански. При 220 български къщи българите в Еникьой са били максимално 1200 човека. Явно е, че много Камбарци в продължение на 200 години са пребивавали с овцете си, работили и живели около Еникьой, имали са имоти свързани с Беломорската паша на овцете им и са се чувствали там като у дома си. При това географско и историческо положение на 100 % съм сигурен, че моят прадядо Гого Камбарев и прадядото на Михаил Камбарев /може би Петър Камбарев??/ носещи еднаквата фамилия Камбарев, живеещи в една българска общност в Еникьой от 1200 човека по едно и също историческо време и на едно и също географско место, поне 6 месеца в годината, са се познавали лично!!! 3. Документирано за тьожките кехаи Камбарци: 3.1. Камбар Кехая живял около 1715 – 1775 години от род пренесъл през вековете фамилното ни име

    3.2. Камбар Бечо роден около 1745 г, негов син, знатен чокманец, първия от рода за който има писмена информация от туските архиви, че е кехая, плащал е големи данъци и е играл важна роля  в обществения живот и управлението на селото. 

3.3. Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г живял и починал в Чокманово, син на Камбар Бечо, също кехая и родоначалник на клона в с. Полковник Серафимово. 3.3.1. Дичо Атанасов Камбарев роден около 1849 г син на Тачо, също кехая, роден в Чокманово се е преселил в Полковник Серафимово 3.3.2. Атанас Дичев Камбарев син на Дичо 1875-1926, кехая. 3.4. Камбар Гочо, е другият син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. 3.4.1. Ангел Георгиев Камбарев син на Камбар Гочо роден 1835 – 1879 г., кехая. 3.4.1.1. Стоян Ангелов Камбарев /Пангала/ син на Ангел роден 1867 – 1897 г., кехая. 3.4.2. Харит Камбар син на Камбар Гочо роден около 1833 г., кехая.

    3.4.2.1. Георги /Гого/ Харитев Камбарев, моят прадядо, първият синът на Харит, кехая. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г. 
   3.4.2.2. Манол Харитев Камбарев, вторият синът на Харит, кехая. Роден 1865 г.
   3.4.2.2.1. Георги Манолев Камбарев син на Манол около 1885 – 1945 г последният тьожък кехая от рода Камбареви, след него всички други Камбарци са оставили кехайлъка, тъй като границата с Гърция е вече затворена и достъпа до зимната Беломорска паша вече е невъзможен.
   3.4.2.3. Димитър Харитев Камбарев, /Обрязаното/ третият син на Харит, кехая. Роден 1868 г. – 1927 г.
   ФАКТИ: 
        1. Това са 13 човека Камбарци тьожки Чокмански кехаи живели в голям период от време от 1715 до 1940 години, движили се над 200 години заедно със стадата си и преминали хиляди пъти по линията Чокманово – Еникьой – местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/- Исьоренската планина, търсейки зимната Беломорска паша за овцете си. 
    Документирано с цитат от историческо проучване:  „Когато кехая Гого Камбар със синовете си Димитър и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни,  каквато е била традицията тогава. 

Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.” Острова на Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой. „Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.” С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово. 2. Ходили на гости и на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли. Документирано с цитат от историческо проучване: „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.”

        3. По традиция водили от 10 -12 годишна възраст своите синове с тях да помагат и изучават овчарлъка и кехайлъка.
        4. Фамилията Камбарев е УНИКАЛНА и досега не ми се е случвало неин носител да не е от рода с родоначалник Камбар Бечо от Чокманово. 

ИЗВОДИ:

    1. Някой от тези младежи придружаващи като редови овчари кехаите, техни бащи или чичовци, се е залюбил с местна българка от с. Еникьой и е останал за зет там. Това е било добре дошло и за баща му и за рода му защото са получили местен човек /ятак/ за всякаква подкрепа. Половината от живота на кехаите е преминавал в Беломорието, където поради тежката родопска зима от ноември до април, 6 месеца са живели там и отглеждали овцете си през зимата. 

Исторически документирано Камбарци са правели това около с. Еникьой в един кръг с радиус от около 15 км с център селото. Село Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Така, че не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово.

    2. Кога е станало това е неизвестно.
    3. Тъй като по описаните до сега клонове с обхват 980 човека, по мъжка линия /носители на фамилията/, няма неясноти и непълноти и са напълно изяснени и проверени по-много стари етнографски, църковни, исторически и архивни трудове и съхранени родови информации и материали, е невъзможно родството ни да е във и чрез тях. При тях са изяснени и записани даже деца и бебета починали на 7-8 месечна или 1-2 годишна възраст. 

Тогава явно има друг неизвестен до сега клон, който трагичната съдба на Беломорските българи се е опитала да заличи, но слава богу не е успяла, САМО ЗАРАДИ УНИКАЛНАТА ФАМИЛИЯ Камбарев.

    4. При анализ на родословното дърво се вижда, че:
        Начало на нов неизяснен до сега клон е възможен най рано само от поколението синове на Камбар Бечо, това е поколението за което няма никакви исторически данни, а е открито логически от мен поради невръзването на твърдо установени по исторически данни години на живот на представителите на това поколение /виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на Камбар Гочо другият син на Камбар Бечо/:
     - Камбар Атанас /Тачо/, син на Камбар Бечо, кехая, роден около 1807 г. потвърден от сведенията за Полковник Серафимовският клон. 
     - Камбар Гочо, син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. открит логически от мен, виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на него. 
     - би трябвало да има трети син на Бечо Неизвестен по име роден и живял в Чокманово по същото време. Предполагам починал млад и оставил единствен син сирак с малък имот. Защо единствен син, защото в Чокманово не е останал друг Камбарец от този клон, който би оставил наследници и в Чокманово.
     - след това неговият син Неизвестен по име роден в Чокманово. Придружавал от малък стадото на баща си или чичовците си в зимните им походи до Беломорието. Той се е залюбил с местна българка от с. Еникьой. Оженил се и се преселил в Еникьой и останал за зет там. 
     - след това неговият син може би Петър /прадядото на Михаил/ носещ името по традиция, роден и живял в Еникьой. 
     - след това неговият син Михаил Петров Камбарев роден и живял в Еникьой /дядото на Михаил Петров Камбарев от Пловдив/.
      - след това неговият син Петър /бащата на Михаил/ роден в Еникьой, преселил се в майка България заради гоненията на гърците и заживял в Пловдив с два брака: първи с …….. и втори с Цветана.
      - сина на Петър от вторият му брак: Михаил и съпругата му Видка Камбареви от Пловдив и техните потомци.
      - децата на Петър от първият му брак: Асен и Станка и техните потомци. 
     - тримата братя на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.
     - сестрите на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.
     
       При толкова близки и преплетени в географско и времево разположение съдби с 200 годишната история на кехаите Камбарци от Чокманово и наличието на УНИКАЛНАТА фамилия Камбарев у мен няма нито капка съмнение, че направените по горе изводи дават основание да включа Михаил и Видка Камбареви от Пловдив и потомците им в родословното ни дърво. Добре дошли изгубени до скоро братовчеди!!! 
     

К А К З А П О Ч Н А Х:

   Започнах да правя родословното дърво през 2005 г от нашият на Георги Харитев Камбарев клон, включващ и Шишкови, след това добавих клона на Манол Харитев Камбарев по информацията дадена ми от Маргарит Камбарев. 

След като намерих двата тома на „Чокманово минало” по данните от нея успях да сглобя дърво само на всички мъже Камбарци по клоновете описани в книгата, там нямаше нищо за Полковник Серафимовският клон. Покъсно когато се свързах по интернет с помощта на обяви, търсачките и социалните мрежи с няколко непознати за мен Камбарци, които вече чувствам като истински роднини, получих ценна информация: През декември 2009 г от семейство Димитър Георгиев и Сийка Михайлова Камбареви от Смолян получих родословното дърво поръчано от дядото на Димитър и запазено от него. То е направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк, по моя преценка около 1940 – 1950 г. Това беше първата голяма външна помощ, за което им БЛАГОДАРЯ МНОГО. Със съпоставката на това дърво и моето проверих верността на всичко което бях открил изяснил и описал аз и се оказа, че разлики по пряка мъжка Камбарева линия няма. В текста към това дърво Тодор Христов Тодоров допуска, че Чокманските и Полковник Серафимовските Камбарци са от един род, но той не е успял да изясни кога и кой се е преселил от Чокманово в Алами дере, старото име на Полковник Серафимово защото явно не е отишъл при тях и да ги поразпита, което направих аз. От това дърво се появиха само много нови, напълно неизвестни до тогава за мен, клонове по женска линия. През януари 2011 г пак Димитър ми изпрати начертан и пълен техният клон на Георги Манолев Камбарев със съпруга Елена. През април 2011 г получих от Сийка Костадинова Николова (Златанова) от Смолян писмото написано от майка й Тодорка Илиева Златанова (Камбарева) от Смолян за голяма част от родословното дърво на наследниците на Димитър Ангелов Камбарев /Венката/. От тук нататък контактувайки с Камбарци пак основно чрез интернет при добрата начална основа непрекъснато разширявах обхвата на дървото. Оставаше неясен един единствен въпрос, неизяснен дори и от чокманският учител, етнограф, общественик и историк Тодор Христов Тодоров: Каква е родовата връзка на многото Камбарци от Полковник Серафимово с родоначалника ни Камбар Бечо от Чокманово? Всичките ми размисли и терзания по този въпрос съм описал в края на настоящото в глави: РАЗСЪЖДЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДУМАТА “КАМБАР” ДАЛА ИМЕТО НА РОДА НИ и Информация извън двутомника. На 05.05.2007 г. там съм написал: За всички останали клонове има изготвено и начертано родословно дърво обхващащо 216 човека от цялата страна. Тоест дървото преди 5 години е било само от 216 човека. През януари 2010 г описах наличното родословно дърво от 400 човека в интернет сайта http://kambarevi.blagosoft.com/treenav.php?ged=kambarevi и го обявих по всички сайтове за обяви, но сайта е труден за ползване и не се получи голям ефект. След една година през януари 2011 г описах порасналото родословно дърво от 450 човека в интернет но вече в сайта „Гени” много по лесен за разглеждане и допълване и тогава работата се отпуши. Чичко Гугъл го отбеляза и при ключовите думи „родословно дърво камбарев” показва всичко свързано с рода ни. Всички Камбарци ползващи интернет го видяха и започнаха да ми се обаждат сами. Дървото растеше чрез тяхната информация. И дойде голямата изненада за мен. Обади ми се Георги Тодоров Камбарев рок музикант от Пловдив от все още тогава неизвестният като информация и връзка с Камбар Бечо Полковник Серафимовски клон и ми каза, че баща му Тодор Костадинов Камбарев от Смолян имал описани всички Камбарци от Полковник Серафимовският клон и ще ми ги прати. И О ИЗНЕНАДА!! След доста време на 08.02.2011 г от Тодор Костадинов Камбарев получих голямо ръкописно писмо с описани около 150 Камбарци от Полковник Серафимово и най важното кога и кой Камбарец се е преселил в Полковник Серафимово и е създал този клон и така всичко си дойде на местото. И НА НЕГО МНОГО МУ БЛАГОДАРЯ. За допълването и доуточняването на последните сегашни поколения в Полковник Серафимовският клон ми помогнаха Михал Григоров Камбарев и баща му.

 Така обхватът към  края на 2011 г  с вече изясненият Полковник

Серафимовски клон стана 620 човека. Сега към август 2012 г след систематизирането на получената на родовата среща нова информация нашето родословно дърво на Камбар Бечо вече е от 903 човека от тях около 580 живи Камбарци, броени от мен. Към април 2013 г с новите попълнения дървото стана от 970 човека от тях живи 680 вече според автоматична справка от програмният ми продукт съставящ дървото.

VI. Нещо за науката генеалогия:

Комунистите винаги са имали интерес само към историята преиначена така както им е изгодна. Те са отхвърляли науката "генеалогия", която е свързана с родословни дървета и родова памет. Генеалогията и генеалозите са жестоко порицани от ЦК, а във вестник "Работническо дело" излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Според Топенчаров родословието е вредно за социалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа. Поради това много малко са хората в България, които знаят за рода си повече от името на дядо си. Нещо повече подема се инициатива да се заличат фамилните названия и всеки да носи като фамилия името на дядо си. Така са искали напълно да заличат родовата памет. За щастие това не се е случило с Камбареви. 

С рода на жена ми обаче това се е случило! Долуописаното тя разбра когато беше вече на 60 години и започнах да правя тяхното родословно дърво и да ровим из старите документи. Открихме, че дядо й се е казвал Георги Иванов Маджаришки. Защо Маджаришки? Защото прапрабаба й била красива унгарка турска робиня. Освободена от прапрадядо й хайдут Николчо, който се оженил след това за нея „маджарката”. Тогава го нарекли Николчо Маджарика. Дядо й по кръщелно е Георги Иванов Маджаришки. Баща й по кръщелно и военна книжка е Марин Георгиев Маджаришки. Но комунистите започват промяната на фамилиите и с това на заличаването на родовата памет и дядо й, баща й и чичовците й, като правоверни комунисти се отказват от фамилията си Маджаришки и стават дядото Георги Иванов Николчов /името на дядо му хайдут Николчо/, а баща й и чичовците й Иванови /името на дядо им Иван/, една безлична и нищо не значеща фамилия. И хоп жена ми вместо Маджаришка вече е Митка Маринова Георгиева, по името на дядо й Георги. Пак нищо не значеща фамилия. Какво се получава: дядо - Георги Иванов Николчов, баща - Марин Георгиев Иванов, братята на баща й Иванови и дъщеря, внучка, племенници всичките Георгиеви - Митка Маринова Георгиева. Получава се пълна дезинформация за родствената връзка. По нищо не личи роднинството й по мъжка линия с дядо, прадядо, чичовци, дори с баща си имат различни фамилии. Пълна бъркотия с цел заличаването на родовата памет. Един неин братовчед след падането на комунистите от власт, като разбра тази подмяна, дори си възвърна по съдебен път старото родово име Маджаришки. Аз съм щастлив, че успях да изясня и съхраня родовата памет за бащиният ми Камбаревият род от Чокманово 970 човека и то десет поколения, около 300 години, назад. Изясних рода на майка му баба Гайтана от Пастърмаджиевият род от с. Ситово 165 човека. Изясних и всичките ми роднини по моята майчина линия: Спространовският род 326 човека от Охрид, сега в Македония и Папазовският род 88 човека от с. Балъкьой /сега с. Мелия/ до Дедеагач /Александруполис/, сега в Гърция. Изясних родословието на жена ми: Маджаришкият род от с. Славотин до Мотана 97 човека и Цикоданският род пак от с. Славотин до Мотана 38 човека. Добавих и двата рода на снаха ми от гр. Първомай 31 човека. Общо 1715 човека.

Внуците ми имат изяснени на моят компютър и вкарани в интернет по всичките си възможни родови линии 1715 роднини и тяхното родословно дърво съдържа 1715 човека.

VII. Начало на родовата хроника: Като заселище Чокманово е сравнително ново. Неговото начало се търси от края на 15 и началото на 16 век. В средата на 16 век Чокманово е вече със своя селищна физиономия. Според Ст. Шишков “Една голяма част от днешното население в Чепеларе води потеклото си от Чокманово”. Камбарският род е един от родовете основатели на селото. Това заключение се обосновава с тристата декара поземлена собственост на нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище регистрирани в турска данъчна тапия от 1789 г. намираща се в Смолянския държавен архив. За началото на един човешки живот почти е невъзможно, по онези времена, да е придобита толкова значителна поземлена собственост, следователно почти сигурно е, че преди Камбар Бечо в селото са живели още при основаването му други наши прадеди за които няма останали писмени или устни родови сведения: Камбар Кехая баща на Камбар Бечо неизбежно съществува и е живял в Чокманово от около 1715 до около 1775 година.

Нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо е:                  

- Описан по устни родови сведения като родоначалник на рода ни в родословното дърво направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк тридесетина години преди написването на книгата„Чокманово минало”. Там е уточнена и жена му Пена, която е възможно да е донесла добра зестра за да се събере толкова голям имот за онези години. - Записан е като данъкоплатец от Чокманово в официален документ: турска данъчна тапия от 1789 г. открита в архивите от авторите на книгата „Чокманово минало”. Тук ще си позволя да добавя към родословното дърво още едно недокументирано, но неизбежно съществувало поколение, това на бащата и майката на Камбар Бечо, дали му голям имот в наследство, който той със сигурност е увеличил за да стигне до упоменатите в архива размери. Позволявам си, но това със сигурност е било така, да го нарека Камбар Кехая живял около 1715 – 1775 години от род пренесъл през вековете фамилното ни име и съпругата му Камбарка живяла около 1718 – 1780 години, която е възможно да е донесла добра зестра за да се събере толкова голям имот за онези времена. Камбар Бечо техният син е знатен чокманец, първия от рода за който има писмена информация че е кехая, играл важна роля в обществения живот и управлението на селото. Той би трябвало да е роден преди 1745 г., ако приемем, че е бил най-малко на 45 г. когато е плащал данъците по турската данъчна тапия, или е роден 3 – 5 години по-рано, ако е бил по-възрастен от предположеният от мен минимум от 45 г., когато е наследил баща си. Според родовите спомени някога в Чокманово са отглеждани порода от светло кафяви „специални” овце, това съм го чувал и от баща си и от чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговора с леля Снежана през месец юни 2007 г. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й “камбар” е порода овце и в рода са отглеждани някога такива овце. Интернет казва, че има такава порода “камбар” светло кафяви каракулови овце отглеждани и днес в районите откъдето са дошли прабългарите. Камбар Бечо според турската данъчна тапия е притежавал 300 декара гори и ливади в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище, където лятно време със синовете си разполагали мандрата за овцете си 1800 на брой. Този запис в турските архиви се потвърждава от факта, че през 2000 г. на нас наследниците на Димитър Камбарев преселник от Чокманово в с. Куклен бяха върнати двадесетина декара гора в същата местност, малка част от разпределеното в разрасналия се род Камбар Бечово наследство. Неговите синове: 1. Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г живял и починал в Чокманово, син на Камбар Бечо, кехая е родоначалник на клона в с. Полковник Серафимово защото неговият син: Дичо Атанасов Камбарев роден около 1849 г също кехая се е преселил в Полковник Серафимово при жена си Стана Стоева Глушкова- по баща. Покрай името на Дичо може да се поразмисли за следното: Бечо – Дичо много близки имена по звучене, по брой срички и по конструкция на сричките. Допущам, че в родовата памет на Чокмановци или в прочитането на турските йероглифи от изследователите на архива, които също са Чокмановци и са стъпили на тяхната си родова памет за тези имена има малка грешка довела до разликата между сричките Бе и Ди. Лично аз съм убеден, че Дичо /който може и да е Бечо/ е кръстен на дядо си Бечо /който може и да е Дичо/, но кое от двете е вярно аз не знам и не мога да кажа, затова в родословното дърво тези имена са записани така както е в родовата памет на Полковник Серафимовци и в прочитането на турските йероглифи. Тези мои размисли са по повод желязната традиция в Камбаревския род потвърдена във вековете първородният син да се кръщава на дядо си. Дичо е имал само един син Атанас Дичев Камбарев 1875-1926, кехая, но той от жена си Велика Костадинова Пеева – по баща имали 8 деца и с тях създават многобройният към днешна дата Полковник Серафимовски Камбарски клон. Децата на Атанас Камбарев родени и живяли в Полковник Серафимово са: - Дичо Атанасов Камбарев 1899-1981 със жена Екатерина Михалева Чакърова земеделци без наследници. - Костадин Атанасов Камбарев 1900-? със жена Василка Атанасова Станлева – по баща с осем деца и много внуци всички описани в дървото. - Тодор Атанасов роден Камбарев 1904-1959, осиновен от Мусорлиев, зидар със жена Тодора Николова Рабишева – по баща с три деца и неизяснени тяхни наследници. - Никола Атанасов Камбарев 1906-1985 майстор зидар със жена Кина Христова Камбурова – по баща с четири деца и внуци описани в дървото. - Васил Атанасов Камбарев 1908-1986 прочут гайдар със жена Мара Начева Петрова – по баща с две деца и внуци описани в дървото. - Григор Атанасов Камбарев 1910-1998 прочут гайдар със жена Тодора Михалева Гиева – по баща с пет деца и много внуци всички описани в дървото. - Мария Атанасова Траянова - по баща Камбарева 1912-? с мъж Стою Костадинов Трампов с три деца и много внуци всички описани в дървото. - Шина Атанасова Гогова - по баща Камбарева 1914-? с мъж Атанас Христов Гогов от с. Смилян с две деца и внуци всички описани в дървото.

2. Камбар Гочо, е другият син на Камбар Бечо. Той е мой прапрапрадядо неизбежно също кехая. Той е непотвърден от писмен източник. Роден около 1801 г. и е открит логически от мен, поради невръзване на писмено потвърдени години, а именно: Камбар Бечо е споменат в турска тапия от 1789 г. Ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, то той е роден около 1759 г. или дори по-рано. Георги /Гого/ Камбар, нашият прадядо е починал 1896 г. на 33 г., следователно е роден 1863 г. като първи син на Харит Камбар. Според заключенията в двутомника мъжете чокманци са се женили на около 30 г., след като вдигнат къща и могат да издържат семейство. Като намалим с 30 г., колкото е максималната логическа стъпка рождената година на Харит е около 1833 г. До Камбар Бечо роден около 1759 г. остават около 70 години. За да се спази максималната логическа стъпка на поколенията през 30 - 35 г. трябва да има още един Камбар и той е Камбар Гочо. Защо Гочо? Тъй като и двамата му сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си синове с името Георги. Защо нямат син кръстен Бечо, щом са негови синове? Ако те са синове на Бечо, то те са родени когато той е бил на около 70 г., което е нереално, особено за тогавашната продължителност на живота? Жената на Камбар Гочо се е наричала Шина. Защо Шина? Тъй като и двамата й сина Харит и Ангел отново пак твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си дъщери с името Шина.

Камбар Гочо е имал двама сина Харит и Ангел потвърдени в много писмени документи.

1. Харит Камбар син на Камбар Гочо е мой прапрадядо роден около 1833 г., кехая. Жена му е Злата, дъщеря на големия кехая Манол Гоздьо от рода Гоздевци той е закупил голям имот в Къшлите през 1817 г. Със днешните Гоздевци имаме кръвна връзка. Камбарският имот в Къшлите е наследството на Злата от Гоздевци. Харит Камбар е имал трима сина: прадядо Гого Камбар 1863-1896 г. другият син Манол Камбар роден около 1865 г. е кръстен на дядо си Манол Гоздьо. Жената на Манол Гоздев е дъщеря на Яню Т. Каймаканов син на х.Туню х.Стоянов, х.Туню е главният инициатор за строежа на църквата Свети Илия в Чокманово. Другият син е Димитър Камбар роден около 1868 г и починал 1927 г. По информация от баща и чичовци освен с Гоздевци имаме родствени връзки и с други чокмански и райковски родове: Крачевци, Читановци, Ракиджиевци, Каишевци, Келбечевци, Серезлиеви, Шишкови снаха там е сестрата на дядо Димитър, Кирови предполагам по линията на прабаба ми Стана /Гоговица Камбарска/ и Пееви, а в Пещера с Карапетрови, Пейкови, Шикови, Диневи, Семерджиеви, Чолакови и Савови. Родовата връзка с Кирови до днес не съм изяснил, защото опитите ми да се свържа с певеца Бисер Киров, който правел тяхното родословно дърво са безуспешни. Баща ми и чичовците ми са ми казвали, че имаме родство и даже са братовчеди. Поради това ми е ясно само, че родството е по женската линия /не е по Камбарската/ на моята прабаба Стана Янева по баща Хаджидимова и някоя от нейните неизвестни за мен сестри.

Георги /Гого/ Камбар, синът на Харит, е мой прадядо. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г. Той се е оженил много млад и на 18 години вече е имал син. Той бил забележителен кехая. Висок и едър левент, чернокос с прави коси и мургав. Бил суров и непокорен. Когато каймакамски пратеник съобщил на Гого Камбар да се яви пред каймакамина в Пашмакли /Смолян/, той го отпратил с думите: “Йе имам дом, ага му требам на каймакамина, да доде той”. Ненавиждал турците-кабадаалии /крадци на добитък/ и жестоко се разправял с тях. Яздил великолепен кон, окичен с всичките му такъми и оръжия. По думи на дядо Митьо пиел само коняк Метакса и от печеното агне ядял само главата. Бил ятак и съратник на чокманските хайдути и капитан Петко войвода, за което лежал три години в затвора. От това се разсипал и кехайлъка му. Книгата на Тодор Коруев „Овньо льо вакал каматан”. Стр. 455 „ Кехаята Гого Харитев Камбар, от Чокманово, който имал 500 свои овце, лежал в затвора с обвинение, че е ятак на Петко войвода, което и така си е било, и това разсипало кехайлъка му. Но той не съжалявал за това. Бил близък приятел и съратник с бранителите на Чокманово от турците Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният е убит при свада на сватбата на сина му нашия дядо Димитър Камбарев в село Куклен, където са отишли да го уважат десетина хайдути, защото явно са имали здрави приятелски връзки и с него. Бил в постоянна вражда със Сиврията /турски ага/ от с. Смилян и особено с Юсеин Маджиря /също турски ага/ от Елховец. Юсеин Маджиря станал причината Гого Камбар да отиде в затвора. Участвал е активно в борбата за независима Българска Църква. На 200 м. западно над селото е параклисът “Св. Атанас” наричан от населението “чокмански”, построен от Гого Камбар. Камбар кехая, сломен от тригодишният турски затвор, починал млад на 33 г. през 1896 г. Гого Харитев Камбар имал около 1000 свои овци, над 30 коня и мулета. Овцете за които е отговарял, като кехая, по думите на внуците му моите чичовци, накрая достигнали до 5 000 глави. За овцете са се грижили около 30-40 чобани, които той е ръководел и на които плащал заплата. Той имал пълна дюздия /набор/ разногласи чанове. В кучешката сюрия на Гого Камбар от Пилювската махала имало 30 кучета. Едно от тях, което ходело йоза, /мълчешката без лай/ се хвърляло право на врата на крадеца и не давало чужд човек да се приближи до овцете. Години наред овца от това стадо не била открадвана. И най-опитният крадец не могъл да надхитри това куче. Гого Камбар лекувал успешно смъртоносната болест по овцете ”семеликът” или “шемет” /при която болната овца се върти около себе си и блее/ с операция за отваряне на черепа и изваждане причинителя от мозъка на овцата, подробно описано в двутомника. Това той научил от брат си Манол, който научил това от каракачаните /споменава се в книгата на Тодор Коруев/. Книгата на Тодор Коруев „Овньо льо вакал каматан”. Стр. 248 „”Манол Камбарев /брата на Гого Камбар/ от Чокманово обаче научил от каракачанина Яни Куциани как да отвара главите на „шеметните” овце. На дързостта и уменията на Манол Камбарев може да завидят и неврохирурзи. То си е баш трепанация.”” Когато със синовете си Димитър и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 8-10 годишни, каквато е била традицията тогава. Наследил този начин на възпитание от него дядо Митьо не ни даваше да се качваме на каруцата, а ни караше да ходим пеша след нея до Рушка и даже до Пловдив, за да станем “пешкин” /калени/. Татко Кольо също ни е водил пеша от Пловдив до Куклен или най-малкото от Брестник до Куклен редовно. Къщата му е на горния край в Пилювската махала, една от хубавите стари къщи в селото, изградена в типично родопски стил. Намерих я, съществува и в момента с други стопани, тъй като през 1939 г дядо Димитър я е продал за да погаси частица от банковият кредит за да не обявява фалит. Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката. Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.

Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Боругьол, където зимували овцете им, често ходели  на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.
     Съпругата му Стана /Гоговица Камбарска/ родена около 1866 г., починала 1926 г. в с. Куклен. Тя е дъщеря на Яню хаджи Димов също голям кехая починал през 1896 г. Тя е заклет с клетва член на ВМРО комита и е развивала там активна дейност. Цитат: “Покръстени бяха и жени, каквито бяха Гоговица Камбарска, Христовица Самарджийска и други”. 

В книгата е описан случай от нейната дейност, като разузнавач, шпионин. Цитат: “Тогава Гоговица Камбарска се свързала в Пашмакли /Смолян/ с Адем Чоков. С негова помощ тя се срещала с Иван Караманджуков. Извели го от кауша и той успял да й съобщи: “Чокманци да бягат”! При престоя си в Пашмакли Гоговица Камбарска научила и за изпратеното вече там оплакване срещу първите дейци на организацията в Чокманово и предупредила хората от селото да избягат в гората, като с това спасила от смърт много хора. По долу са спомените за тези времена на Христо Караманджуков от Чокманово виден деец на ВМРО, където е спомената Гоговица Камбарска от Чокманово. За това пише тук:

             H. Karamandzhukov, "Rodopa prez Ilidensko-Preobrazhensko..." - 7

Към 1905 г., след смъртта на мъжа си, тя е станала хаджийка. Ходила е на Божи гроб с Атанасулата и жена му Шина, жената на поп Андрей – Мария и жената на Кузман Гоздев – Злата /Куртевица/. Явно те са и били роднини. Синовете му Димитър и Янчо, който слязъл по късно от Чокманово в Куклен след заселването си там заедно със сестра си Мария и след това в Пловдив, се занимавали с шивачество, земеделие, кръчмарство и търговия с тютюн.

Димитър Георгиев Камбарев, 1886 г. – 1962 г. моят дядо, се е преселил през 1903 г.  от с. Чокманово в с. Куклен на 17 г. с майка си Стана и сестра си Мария. Преди да отидат в Куклен малко са живели в Чепеларе и там дядо Митьо е научил шивачеството при съпруга на сестра си. Имал е и дюкян на центъра.

Сестра му Мария /Мия/ 1890 – 1952 г. се е омъжила за Георги Шишков също преселник от Чокманово в с. Куклен. Имали са шест деца Ангел 1901-1979, Тома 1908-1977, Александър 1911-1979, Димитър 1913-1992, Станка 1916-1984, Елена 1919-2005. Тях и техните наследници също съм описал и включил в родословното дърво. Клона на Шишковци е много голям.

Брат му Янчо Георгиев Камбарев 1886-1943 е имал две съпруги първата Рада с дъщеря Стана 1903-1982 и втората Йорданка 1891-1957 с три деца от нея Георги 1909-183, Руска 1910-1978 и Никола 1914-1963. Тях и техните наследници съм описал и включил в родословното дърво. Той също е бил земеделец, винопроизводител, кръчмар и тютюнотърговец. Първоначално са работили заедно с дядо Димитър, но са се разделили след сериозно спречкване. Янчо дори извадил нож. До края на живота си не са си проговорили и не са се виждали повече.


Дядо Митьо е бил шивач – гайтанджия, земеделец, животновъд, джамбазин, месар, мандраджия, винопроизводител, кръчмар, хотелиер и тютюнотърговец. Покрай баща си, когато е живял в Чокманово още съвсем млад според мен също е бил ятак и приятел на хайдутите Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният му дошъл на гости с голяма група хайдути и е убит там на сватбата му в село Куклен. Според Н. Хайтов, в книгата му “Родопските комити разказват”, на сватбата са дошли да го уважат десетина стари хайдути гости от Чокманово и околностите му. Това доказва здрави стари връзки с тях. Дядо Димитър е учил малко само в Чепеларското трикласно училище /Том 1, стр.322/, завършва седми клас доста голям, като частен ученик с изпити, след това е работил при баща си. След като баща му почива твърде млад, става глава на семейството и трябва да го издържа. За да може при това образование да се справи с работата си на тютюнотърговец, явно е бил природно надарен и е могъл да се самообучава. Знаел е гръцки, турски включително писмено, сам научава немски в обема, който му е бил необходим за бизнеса. За това е хвърлил с голямо желание много средства, за да изучи и осемте си деца. Много е държал на това. С тях е бил много строг и всички са го слушали безусловно. Бил е смел и решителен. Бързо е вземал важни решения. Баща ми, ми е разказал следната случка. Късно в края на деня дядо Митьо при разплащане на реализирана сделка получил много пари. Били толкова много, че били в чувал, а не в торба. Банките не работят. Дядо наел файтон и с чувала между краката, стискайки в двете си ръце по един револвер, се прибрал по тъмно в Куклен. Сутринта обратно към Пловдив и ги внесъл в банката. При смъртта на Лев Толстой, като запален “толстоист” зашива жълтици в сакото си и тръгва за Ясна поляна в Русия на поклонение, още не е бил женен. Крадци успяват да му вземат жълтиците в Шумен и останал без средства се хваща като строителен работник и след време се връща в Куклен пак с пари, но не стигнал до Ясна поляна.

Съпругата му баба Гайтана 1886-1963 г е от Пастърмаджиевия род от с. Ситово. Баща й е хаджи Васил Иванов Пастърмаджиев от с. Ситово наследник на Иван и дядо Дамян Пастърмаджиеви, той почива млад и майка й Магдалена, красива и мъдра жена, но необичаща никак физическия труд, се жени втори път и слиза с втория си мъж в Куклен. Баба Гайтана пее и играе хоро и ръченица най-добре от всички моми в Куклен и поради това е избрана от прабаба Стана за съпруга на дядо Димитър. Баба Гайтана има двама братя Иван инвалид от Първата световна война, починал млад, а другия и брат също като нея бил голям танцьор, нещо като професионален състезател надиграващ се с противниците си за облог с пари. След едно такова многочасово надиграване получава сърдечен пристъп и също умира млад. Има и две сестри Елена /Ленка/ станала снаха на рода Тафкови от Куклен и Недялка Куцева, снаха на Куцеви също от Куклен. Недялка е първата жена тютюнотърговец в България. Бизнесът й е бил много успешен. Дядо Митьо и баба Гайтана имат 8 живи деца: Георги, Станка, Никола, Димитър, Мария, Живко, Елена и Снежанка Шест от тях имат висше образование: Георги - финанси, Никола - финанси, Димитър - юрист, Мария - зъболекар, Живко – зъболекар, Снежана – лекар, Елена не е завършила поради това, че се е разболяла от туберкулоза и Станка, която се е омъжила млада.

Като земеделец е създал три чифлика извън Куклен:

Най-големият е в местността Рушка на около 5 км. от селото, 70 дка. с триетажна каменна къща с етажна площ около 150 м2 с басейн 2х4 м. на покрива й, дам /обор/ в партера, в партера също имаше два огромни лина за вино, водоснабдена и с канализация. Терена на чифлика е благоустроен със стотици метри подпорни стени за терасиране на наклонения терен, калдаръмени пътеки и арки от метални сенници с асми по тях. С два големи басейна годни за плуване, горе на високото и долу пред къщата, с каптажи и чешми. Встрани от къщата двуетажна каменна сая за около 500 овце. На втория етаж на саята се складираше сеното и имаше 4-5 стаи за ратаите. В горния край на чифлика имаше друга сая, дървена на един етаж, за около 300 овце. Засадено беше с лозе, черешови градини и жито. Сега от този чифлик няма и следа, напълно разрушен и разграбен след създаването на ТКЗС. Дори подпорните стени всички са разграбени за строежите в селото, един камък не е останал от тях и къщата. Дядо Митьо дълго време се съпротивляваше и криеше при нас в Пловдив на тавана, за да не влезе в ТКЗС-то. Но накрая, като всички останали се предаде и влезе зорлемволно в ТКЗС-то.

      Другият чифлик в местността Дерменлика съвсем до селото с около 30 дка. под пътя и над пътя, с двуетажна къща с етажна площ 65-70 м2 и с басейн в двора, също годен за плуване и каптаж за вода. В партера имаше два огромни по 15 м3 лина, където е можело да се приготви около 25 000 л. вино и стотици литри ракия. Терена на чифлика също е благоустроен със стотици метри подпорни стени за терасиране на наклонения терен. Подпорните стени, на нивите над пътя бяха разграбени за строежи в селото след създаването на ТКЗС, а малка част от тези под пътя стоят и до днес. Засадено беше долу с ябълкови, а горе черешови градини и жито. Къщата преди да се срути, беше възстановена и добавени две допълнителни пристройки от баща ми Никола около 1964 г.  До 2003 г. се ползваше от нас, като вила. През април 2003 г. след смъртта на баща ми беше умишлено запалена и изгоря напълно, след което с брат ми я продадохме заедно със земята.

Третият чифлик в местността Власово /Студенец/ на 5 км. над селото, даден за зестра на дъщеря му Станка с около 20 дка. с едноетажна къща от около 100 м2 с басейн в двора също годен за плуване и каптаж за вода. Там имаше голям питомен кестен, помня го, защото беше може би единствения в района на селото с едри вкусни кестени. Теренът на чифлика също беше благоустроен с подпорни стени за терасиране на наклонения терен. Подпорните стени и къщата бяха разграбени за строежи в селото. Сега от този чифлик също няма и следа, напълно разрушен и разграбен след създаването на ТКЗС. Теренът е застроен с много вили и сега е вилна зона. Отделно е имал около манастира Свети Врач около 20 дка. ниви и ливади. Всичките си имоти е купувал, само ако в тях има извор и веднага го е каптирал с басейн за събиране на водата до него. В Куклен е построил Тютюнев склад на около 400 м2 етажна площ на два етажа с винарска изба под земята и къщата в която е живял също с винарска изба под земята и двете на ул. Елин Пелин № 5.

В Пловдив е построил триетажен тютюнев склад с жилищна част на ул. Авксентий Велешки 38 до ул. Иван Вазов с етажна площ около 900 м2 и четири етажен хотел с кръчма в партера с етажна площ около 600 м2 в идеалния център на Пловдив на ул. “11-ти август” № 2. Хотела е ипотекиран за 1 милион златни лева, оборотни средства, с които е закупил голямо количество тютюн и го е изнесъл в Германия. Поради огромната инфлация и започването на Втората световна война тютюна не му е бил платен от получателя и с хотела е погасена ипотеката. Значи хотела в онези времена е струвал минимум 2 млн. златни лева. Лично аз във връзка с реституцията намерих в регистрите на съда нотариалния акт за собственост на хотела, ипотеката и погасяването й с хотела. По същото време е продал и бащината къща в Чокманово за да запълни частица от този кредит за да не обявява фалит и наистина не е фалирал.

Дядо Димитър е поддържал добри търговски връзки с Герма-ния. В Пловдив и Куклен са гостували доста цивилни и военни германци. Той е водил цялото си семейство, явно на гости на някой, в Германия. Притежавам паспорт със снимка на цялото семейство издаден на 04.06.1929 г. с виза за Германия. На 08.06 с.г. са излезли от България през гр. Лом и на 12.06 са влезли в Германия, през Чехословакия. Върнали са се на 26.071929 г. пак през Чехословакия и гр. Лом. Доколкото знам сина му Георги е имал годеница в Германия, където е следвал. Втората световната война ги е разделила.

Дядо Димитър е притежавал около 1929 г. лека кола Фиат, която баща ми по негов разказ е карал на 16 г. и си е подлагал възглавница на седалката, за да изглежда по висок отвън за полицаите.Тази лека кола имаше емайлиран ламаринен регистрационен № Пд 039 със син печат “Пловдивско областно полицейско управление”. Номера и седалката на колата бяха на тавана в къщи, където обичахме да се качваме с Добромир, но за съжаление номера изчезна при почистване на тавана преди да се усетя, че все пак е историческо доказателство за този спомен.

След 9 септември 1944 г. и последвалата национализация и колективизация на всичко това е било сложено кръст. На власт са дошли проповядващите най-безчовечната, нелогична, грабителска и безмилостна идея - комунистическата. От тук нататък всички ние лъжехме държавата, че работим, а тя ни лъжеше, че ни плаща. Без личната инициатива и предприемчивост на всеки, в която област може, в името на личното и на рода му благо, развитие на нацията чрез науката, техническия прогрес и икономиката не може да има. Комунизмът, провалил се икономически, рухна в края на 1989 г. Поради скъсаните през 1945 г. икономически връзки на дядо ни, непредадени на синовете му, не са продължени от нас. Сега нашите деца трябва да почнат всичко на ново поприще от начало със собствени сили. Никола Димитров Камбарев моя баща е роден 1914 и почина 2003 г. в гр. Пловдив. Майка ми Благородна Петрова Камбарева е родена 1921 г. в Дедеагач, сега вече в Гърция прекръстен на Александрополис почина 2003 г. Тя е дъщеря на дядо Петър Янев Папазов с корен в с. Балъкьой Фереско и баба Весела от Спространовския род с корен в гр. Охрид, сега вече в Македония. Спространовският род има голямо и старо родословно дърво, което допълних и развих. На Папазовият род съм направил отделно по-късо родословно дърво, тъй като за по далечни години няма запазени данни. Баща ми е учил в Пловдив, после 2 г. в Роберт колеж в Цариград, където научава английски и турски, Търговска гимназия Пловдив, после в Германия където научава езика и накрая завършва Свищовският търговски висш институт. Обучаван е за търговец да продължи търговията на баща си. Знаеше турски, немски и английски. Преди 9 IX 1944 г. е бил военно мобилизиран за царски кмет около 1,5 години в с. Добромирци Кърджалийско, населено само с турци. Там е усъвършенствувал турския, там съм се родил аз на 13 април 1944 г. Усетил се е какво идва и юни 1944 е напуснал кметлъка и така се е отървал от масовите убийства след 9-ти септември 1944 г. Участвал е във войната с германците през 1945 г. След войната се е скрил във Велинград, където е работил като гл. счетоводител на завод “В. Сотиров”. В Пловдив не са му давали работа по специалността. Аз учих първи клас във Велинград. Втори, трети и четвърти клас в училище “Душо Хаджидеков” в Пловдив, а от пети до седми клас в у-ще “Н. Вапцаров” до родовата ни къща на ул. Авксентий Велешки № 38. След връщането ни в Пловдив, поне до 14-тата ми година живеехме и четиримата в една стая в тази къща. Другите стаи бяха тъй да се каже секвестирани и дадени от държавата на нормиран наем на съвсем случайни хора. В Пловдив баща ми е бил гл. счетоводител на “Пренос превоз”, преименувано после на “Транспред”, ДП “Каменни кариери”, после преименувано на “Инертни материали” и до пенсионирането си беше финансов ревизор в сектор “Строителство” в Управление окръжен финансов контрол. Майка ми е завършила средно специално образование в тогава наричаното “Домакинско практическо училище”, сега техникум по облекло “Ана Май”. Била е домакиня и после шивачка на смени в ДИП “България”. Отгледали са и са изучили двама сина Петър строителен инженер конструктор и Добромир машинен инженер по дървообработващи машини.

Аз Петър Николов  Камбарев съм роден на 13.04.1944 г. в с. Добромирци Кърджалийско. Там баща ми бил мобилизиран за царски кмет около 1,5 години. 

Образование: Строителен техникум гр. Брацигово и Висш строителен институт София, специалност ПГС. Започнах работа юни 1969 г във Втори строителен район, като помощник технически ръководител с 90 лв заплата /90:2= 45 щатски долара/ след шест месеца вече бях технически ръководител с 120 лв заплата /60 щатски долара/. След една година бях последователно конструктор, завеждащ рационализации и началник конструктивен отдел. Тоест за две години стигнах до нивото на гл. инженер на района със заплата вече 160 лв /но само 80 щатски долара/. Такива бяха заплатите тогава. След една година през 1972 г бях издигнат в централното управление на ДСО Пловдив като началник на отдел подготовка на строителството. От 1975 г вече ръководех най-важният отдел на Строително монтажен комбинат гр. Пловдив производствено технически със заплата 270 лв /но вече само 270:3= 90 щатски долара/ до декември 1984 г, когато напуснах и се преместих в Биоинвест Пловдив /външнотърговска инженерингова организация/, като врид директор на подготвителна дирекция /разузнавачите на Биоинвест/. През 1987 г се върнах в Строително монтажен комбинат гр. Пловдив като директор на проектантската му организация, която създадох от нулата. Там работих до 1991 г., когато напуснах по собствено желание и станах частник. След това, като частен предприемач съм проектирал, финансирал и построил четири жилищни кооперации една в София и три в Пловдив на ул. Добродол № 4, ул. Хан Аспарух № 125 и ул. Стефан Ботев № 1-3. През 2008 г. започнах строителство на моя жилищна кооперация в София на ул. Странджа 107, вече завършена. Проектирани и построени от мен като частник за други инвеститори търговска сграда магазини, офиси и сладкарница и две жилищни кооперации в Пещера с 57 ап. Биовет 1 и Биовет 2 с по два входа, една в Пловдив на ул. В. Търново № 37 и много други малки обекти. СПИСЪК на изпълнените от инж. Петър Камбарев по големи строежи без или със съдружие. През 16-те години на частна дейност съм обезпечил проектирането и строителството на следните по значими обекти:

1. Реконструкция на моста в гр. Пазарджик - 1992 г.

2. ЖСК “Биовет” 1 /до ключ/ и 3. ЖСК “Биовет” 2 /груб строеж/ общо с 56 ап. и 26 гаража на Завод “Биовет” в гр. Пещера, 1993 – 1997 г. 4. Офис сграда с магазини и сладкарница /груб строеж/ в гр. Пещера – 1998 г. 5. ЖСК “Добродол” с 18 ап. и 4 магазина /до ключ/ в гр.Пловдив на ул. Добродол 4, 1998 – 2002 г, моя предприемаческа инвестиция. 6. ЖСК “Папазов” с 11 ап., магазин, офис и 10 гаража /до ключ/ в гр.Пловдив на ул. Хан Аспарух 125, 1998 – 2002 г, моя предприемаческа инвестиция. 7. Оптически магазин в гр.Пловдив на ул.Радецки № 43, 2003 г. 8. Жилищна сграда със зъболекарски кабинети /до ключ/ в гр.Пловдив на ул. Велико Търново № 37, 2002 – 2004 г. 9. Надстроика с два етажа на сградата на Стефан Калпакчиев в гр.Пловдив на ул. “Княз Александър” № 4, 2004 г. до ключ.

       10. ЖСК “Доверие – Пловдив” 2006 / 2008 г. в гр.Пловдив на ул. Стефан Ботев № 1 с 14 ап. 3 магазина и 7 гаража, моя и на сина ми предприемаческа инвестиция.
       11. ЖСК “Странджа 107” в гр. София на ул. Странджа №107

2008 - 2011 г, моя и на сина ми предприемаческа инвестиция.

        12. ЖСК „Раковска 24 в гр. Пловдив на ул. Раковски № 24, 2013 

- 2015 г, бъдеща моя и на сина ми предприемаческа инвестиция. Съпругата ми Митка Маринова е родена на 02.12.1942 г. в с. Славотин, обл. Монтана от рода на Маджариците, земеделци, /прапрапрабабата е била унгарка/. Дядо Георги и баба Мита са по бащината й линия. Те са имали осем деца Иван, Васил, Крум, Тодора, Марин, Ефросина, Цено и Асен. Баща й е Марин 1915 – 07.08.1992 г. Земеделец и строителен работник. Майка й Камена е родена 1919 г и почина 26.11.2006 г. , земеделец. Дядо й Цеко е от Цикоданския род от Славотин и баба й Тодора с корен в с. Камена Рикса са по майчината й линия, земеделци. Те са имали две деца Върбан и Камена, също земеделци. Дядо Марин и баба Кана са имали две деца Митка и сестра й Василка. Василка и Мирчо Пеневи са от с. Асеново Плевенско, община Никопол. Те имат две деца Маргарита и Анатолий и четири внука. Образование: Строителен техникум гр. София и Висш строителен институт София, специалност ПГС. Работила е, като проектант и след това преподавател по строителна механика, стоманобетон и чертане в Строителен техникум гр. Пловдив.

Имахме двама сина Марин роден 23.05.1969 г., починал на 28.07.1981 г. на 12 години и Благовест роден 25.09.1973 г. Благовест учи в Механотехникум Пловдив, МЕИ Габрово и МЕИ Пловдив, самообучи се като компютърен специалист: програмист с хардуер и мрежи и накрая учи задочно Строителен техникум Пловдив и се дипломира и като строителен техник. Работи няколко години като програмист с хардуер и мрежи. От 2006 г. работи като предприемач строител. СПИСЪК на изпълнените от Благовест Камбарев по големи строежи 1. ЖСК “Доверие – Пловдив” 2006 / 2008 г. в гр.Пловдив на ул. Стефан Ботев № 1 с 14 ап. 3 магазина и 7 гаража. 2. Вила в с. Храбрино 2006 г. 3. ОФИС С МАГАЗИН ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ на СИЕКОМ” ООД гр. Пловдив в територията на завод “Устрем”, изцяло построен под негово ръководството през 2007 г. 4. ЖСК “Странджа 107” в гр. София на ул. Странджа № 107 2008 - 2011 г. с 15 апартамента и 6 гаража. 5. ЖСК „Раковска 24 в гр. Пловдив на ул. Раковски № 24, 2013 - 2015 г, бъдеща предприемаческа инвестиция.

       През 1998 г. Благовест се ожени за Данаила Демирова Атанасова /математик-информатик/, родом от гр. Първомай. С баща Демир, майка Нада и брат Христо. Коренът им е в с. Дебър, сега квартал на Първомай.

Същата година на 06 октомври се роди внука ми Петър Бл. Камбарев и през 2005 г. на 09.08 вторият ми внук Борис. За тяхната и на сина ми родова памет, както и на всичките му първи и втори братовчеди, седнах и направих това родословно дърво на целият Камбарски род и писана история на нашият клон.

От тук нататък родословното ни дърво задължително следва да се попълва от синове, внуци и правнуци, за да помним и знаем корена си документиран и слава богу запазен още отпреди 250 години, девет поколения назад. Внуците ми имат изяснени на моят компютър и вкарани в интернет по всичките си възможни родови линии 1554 роднини. Тоест тяхното родословно дърво съдържа 1554 човека.

РАЗСЪЖДЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДУМАТА “КАМБАР” ДАЛА ИМЕТО НА РОДА НИ.

Фамилията Камбарев е много специфично звучаща и рядко срещана. Тя няма масово разпространение, като Иванов, Стоянов и т.н. При пълно съвпадение по всички букви винаги досега се е е изяснявало, че човека носещ тази фамилия е с фамилен корен от с. Чокманово или Полковник Серафимово, нямам информация но съм убеден, че всички ние сме от рода на Камбар Бечо и че сме роднини. За мен, като човек вече три /писано е преди изясняването/ години занимаващ се с родословното дърво все още е неясен въпроса. Каква е родовата връзка между рода Камбареви от Чокманово и рода Камбареви от Полковник Серафимово и по кой клон от изясненото от мен родово дърво е станало това. Сигурен съм100%, че родова връзка има, селата ги делят някакви си десетина километра. Кой клон е отишъл към Полковник Серафимово не знам, дано с Вашата помощ изясним това. Ето някои мои разсъждения за да мисля, че рода е тръгнал от Чокманово. Според историците, “в книгата Чокманово минало”, Чокманово е създадено най късно 1550 г., според сайта на с. Полковник Серафимово то е създадено “през и след 1661 г.” Следователно Чокманово е по старо от Полковник Серафимово около 100 години. Според същите исторически проучвания за Чокманово Камбар Бечо роден около 1759 г. Притежавал 300 декара гори и ливади в Смолянското землище, мандра и 1200 овце. Такъв имот не се събира за едно поколение затова се предполага, че рода е от основателите на Чокманово и преди него е имало други Камбарци, но останали неизвестни.

Останала е устна родова информация /непотвърдена от писмен източник /, че рода Камбареви от с. Полковник Серафимово е клон от Чокмановския произлязъл от “пешкин” Камбар Стана бунтарка, дъщеря на Камбар Бечо или по стара от поколенията преди него. Тя не пожелала да си смени бащината фамилия, а любимият й от с. Полковник Серафимово се съгласил да приеме нейната фамилия и поради това се губи връзката с родословното дърво на Чокмановският клон. Възможно е Камбар Бечо да е имал брат, който да е поставил началото на рода Камбареви от с. Полковник Серафимово, ако някой от Вас има данни за произхода на рода си нека да се обади. Разстоянието между двете села е някакви си десетина километра и е невъзможно корена ни да е различен. Убеден съм, че сме рода, но засега не мога да го изясня, нямам родови данни, помагайте. Според двутомника на стр. 234 хипотезата е следната:

Фамилията Камбарев: Може би от гръцкото Кумбаро - кум, кръстник, или от турските думи Камбер- човек, който се навира навсякъде, където не му е мястото и Камбур - гърбав. Коментар: но все пак не сме Кумбарови или Камберови нито Камбурови, а Камбареви. Освен това основоположниците на рода ни са бягали от потурчване в Чокманово /името на селото се интерпретира, като здрава вяра на турски Чок иман/ и са били настроени много антитурски и са участвували във всички антитурски борби и няма логика да приемат турска дума за фамилия. И гърците не са им били любимци, участвали са в борбата за независима Българска църква и също няма голяма вероятност да приемат гръцка дума за фамилия. Това ме накара да проверя в Интернет думата Камбар на кирилица и Kambar на латиница. И тогава се роди другата, моята хипотеза.

Според нея, а тя е извлечена и проверена в Интернет, се потвърждава наличието на думата Камбар /Kambar/ със следните значения:

http://dic.academic.ru/dic.nsf/personal_names/4374/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80 Казахские имена. Словарь значений. Камбар (мужкое имя)(ирано-арабско) Значение: большая сила, ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Силен човек. По родовите предания има информация, че КАМБАР означава ЖИЛАВ. Ето потвърди се!!! http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_myphology/2679/%D0%9A%D0%90%D0%9C%D0%91%D0%90%D0%A0

Kambar, Камбар – индо - ирано – пакистано – афгански вожд, впоследствие обожествен, създател на прабългарската напитка от кобилешко мляко КУМИС и покровител на конете “Камбар – ата”. Порода коне с кожа с цвят на злато. Така също и име на река в Киргизия на която ще се строи огромен хидроенергиен комплекс със същото име. Справка на интернет адреси: http://en.wikipedia.org/wiki/Indo-European има данни за разселването на индоевропейски племена и езици около Черно море. http://www.history.kz/Articles/kumys.php

Кумыс   на Руски Камбар-ата кумиса и конете.

Лошадь - Кони - Золотисто-соловая масть. Коне Камбар с кожа с цвят на злато.

http://www.history.kz/Articles/argyn.php на Руски за Аргини с рода Камбар, Кумани и Българи движението им по света и родовите връзки помежду им.

Сайт за населените места по света с наименование Камбар и род Камбар. Прави впечатление, че всички населени места са от Пакистан - страната от която са тръгнали прабългарите и местата /Казахстан и Волжска България/ където се минали и живели прабългарите преди да стигнат България.

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:bNq2D7t_f8cJ:ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80+%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80&cd=27&hl=en&ct=clnk

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:bNq2D7t_f8cJ:ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80+%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80&cd=27&hl=en&ct=clnk

Прабългарите основатели първо на Волжска България и след това на Дунавска България са стигнали от север до сегашна България. Има град Камбарка и река Камбарка в територията на Волжска България.

Аргините, тамилите, киргизите, туркмените, афганистанците и пакистанците всички те са далечни родственици на българите в момента живеещи на древните български места също имат, ползват и почитат името Камбар. Някои от тях през Турция са стигнали до сегашна България и са се заселили покрай Черно море и Босфора. Map of Kambarka, Bashkortostan, Russia - World Atlas - MSN Encarta Kambar - град в Пакистан, справка на интернет адрес:

http://www.maplandia.com/pakistan/sind/larkana/kambar/

http://www.tixik.com/trip/plan/?id=2478523&utm_source=google&utm_medium=CPC&utm_term=kambar&utm_content=kambar&utm_campaign=mapy-3-31-5-en&gclid=CPeVvLGbzbUCFcVV3godQ3MA4g

КАМБАР СВЕТОВНА КАРТА С ТОВА ИМЕ на този адрес има 12 града и реки Камбар пръснати по цял свят най-много в прародината на българите / 4 бр. в Пакистан, 2 бр. в Таджикистан, 2 бр. в Русия, та чак до Япония 2 бр. и Нова гвинея 2 бр.

Kambar – град в Таджикистан, справка на интернет адрес: http://www.fallingrain.com/world/TI/00/Kambar.html Kambar – световно известен древен тамилски поет справка на адреси: http://en.wikipedia.org/wiki/Kambar http://www.answers.com/topic/kambar-tamil http://www.answers.com/topic/kambar Kambar – музикант създател на струния музикален инструмент дутара /във Волжка България и европа наричан булгарина/ прабаба на нашата гъдулка и тамбурата: ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА ПЪРВИТЕ ОТКРИВАТЕЛИ НА ЛЪКОВИТЕ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЕВРОПА http://protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Tambura%20bulgariya.htm http://www.vokrugsveta.ru/publishing/vs/column/?item_id=1626

Kambar – бар с предварително обявявани разнообразни музикални и литературни програми в университетския град Кембридж, на две преки от университета, кръстен на музикалния инструмент и поета.

 

Kambar – порода от кафяви каракулови овце, това съм го чувал и от баща си и чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговора с леля Снежана през месец юни 2007 г. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й “камбар” е порода от светло кафяви каракулови овце. В рода са отглеждани някога такива овце. Потвърди че има такава порода от справката на интернет адреси: http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:h1ghP-zQbqkJ:www.ansi.okstate.edu/breeds/sheep/karakul/index.htm+kambar+karakul+lamb&cd=1&hl=en&ct=clnk

http://www.ansi.okstate.edu/breeds/sheep/karakul/index.htm

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8FuLFYdL8xUJ:www.husbandry.com.ua/porody/porody-ovetsc/karakul-skaya-poroda.html+%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80+%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB&cd=20&hl=en&ct=clnk

Камбар — 1) тип каракульских овец с коричневым покровным волосом на голове и ногах, дающих ягнят коричневой масти разных оттенков. 2) Каракульские шкурки коричневого цвета (светло-коричневые, коричневые, тёмно-коричневые). Окраска волоса на протяжении длины равномерная, интенсивность окраски разных участков шкурки может быть неодинаковой, в связи с этим шкурки бывают однотонные (ценятся дороже) и неоднотонные. Эти шкурки К. имеют, как правило, рыхлый завиток и ценятся ниже чёрных.


Камбар – батыр според “Руский енциклопедический словарь” той е герой от древен казахски героически епос, разказващ за подвизите на батыра Камбар, победил Калмицкия хан. Казахите, тамилите, туркмените, киргизите, афганистанците и пакистанците имат такова име Камбар и сега. Справка на интернет адреси:

  "КАМБАР-БАТЫР" , один из древнейших казахских героических эпосов; повествует о подвигах богатыря Камбара, побеждающего калмыцкого хана.

http://www.qypchaq.unesco.kz/Turkic_Languages_Rus.htm за връзката между азиатските езици и българския език.

Камбар ата покровител на конете. Камбарбоз (букв. “светло-серый”, “Сивый Камбар”) — жеребец-производитель, вожак табуна, лучший среди других коней. По существовавшему обычаю, такой жеребец выбирался хозяином табунов в качестве священного коня, якобы приносящего счастье, изобилие. Не случайно, поэтому кличка коню дана Джакыпом по имени духа-покровителя — Камбара (Камбар-ата), который у многих кочевых народов Средней Азии и Казахстана считался покровителем лошадей, охранителем табунов от болезней, особенно от сапа, и умножающим приплод.

Kambar – собствено или фамилно име на стотици хиляди хора с произход по народност иранци, индийци, казахи, тамили, туркмени, киргизи, афганистанци и пакистанци, от съответните страни или разпръснати по цял свят – Индия, Канада, Великобритания, Астралия, арабските страни и т.н. http://www.history.kz/Articles/argyn.php тук има родословно дърво в което е включен рода Камбар.


В адреса тук долу има нещо много интересно. http://kambary.narod.ru/ Световно родословно дърво, по инициатива на казахите, на рода Камбары разпръснат по целия свят.

Свързва Българите с Камбарите,там пише: Меоты. 2) Башкирские подразделения меото-кавказского происхождения: Сувар, Буляр(Болгар), Камбар. Значи е имало род Камбар свързан с рода Буляр (Болгар). Из книгата "Лилково - богове, камъни, руни" на Личков. Интересното тук е, че имена като Пуше, Каран, Камбар, Ману и др, за които стана дума, са прабългарски и се срещат в земите на някогашна Кубратова Велика България, а в земите на днешна България са донесени от Аспаруховите българи /58/. От всичко това е ясно, че Камбар /Kambar/ е пакистано - индо -иранска и прабългарска дума наситена с много символика и значения запазила се през вековете и дошла от древността. В рода ни почти във всяко поколение е имало смолисточернокоси с прави коси, смугли хора с гърбав нос с подчертано индо-европейски вид: Гого Камбар по описание, дядо Митьо, чичо Георги. Изхождайки от теорията, която се налага напоследък, че прабългарите основатели на Волжска и след това на Дунавска България са индо - иранци произхождащи от гореописаните места, може би носим за фамилия, тази много древна дума , с по-горе описаните значения и произход. В Индия, Афганистан, Пакистан, Иран, Кавказ, Западен сибир, Урал и Волжска България навсякъде където са минали прабългарите са оставили имена на: реки, градове, предания за покровители, батыри /според някои учени равно на балгар/, порода овце, музикален инструмент и много фамилни и лични имена КАМБАР. Не, не твърдя, че сме наследници на някакви знаменити фамилии от древността, а само носители на уникална фамилия произлязла от древната прабългарска дума “камбар”. Всеки носещ тази фамилия независимо в коя точка на България живее е наш може и много много далечен роднина, но сигурен съм, че е роднина и като се разрови ще открие, че коренът му от много далечни времена е в Родопите в с.Чокманово. Кубратовите българи са били отлични овцевъди и коневъди. Всичките наши прадеди, до които сме можали да се докоснем чрез някаква информация, също са били отлични овцевъди и коневъди. Останал ми е като спомен от дядо, чичовци или баща ми, че дамгата с която са дамгосвали камбарските овце, коне и крави е била като многолъчева звезда или слънце, а може да са били седем лъча, като бронзовата розета от Плиска, също древен прабългарски религиозен знак. Покрай овцете ли, покрай конете ли, покрай тюркско-иранско прабългарското лично име ли за нас се е закачила запазената през вековете прабългарска дума Камбар /Kambar/. За това няма никакви други доказателства освен моите предположения и лингвистичната, историческа и фактологическа помощ на Интернет. БЕЛЕЖКИ ПО ДУМАТА КАМБАР

1. КАМБАР БЕЧО – НАШИЯ ПЪРВИ ИЗВЕСТЕН РОДОНАЧАЛНИК. 2. КАМБАР АТА – ПРАБЪЛГАРСКИ МИТИЧЕСКИ ГЕРОЙ. 3. КАМБАР АТА – ПОКРОВИТЕЛ НА КОНЕТЕ. 4. КАМБАР АТА – СЪЗДАТЕЛ НА КУМИСА, ДРЕВНО ПРАБЪЛГАРСКО ПИТИЕ ОТ КОБИЛЕШКО МЛЯКО, ОЩЕ НАРИЧАНО ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КАТЪК – КАКТО НАРИЧАТ В РОДОПИТЕ ГЪСТОТО КИСЕЛО МЛЯКО, ОЩЕ НАРИЧАНО ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ ЙОГУРТ – ТАКА Е И ИЗВЕСТНО В ЕВРОПА. 5. КАМБАР АТА – ПОЕТ И МУЗИКАНТ. СЪЗДАТЕЛ НА СТРУННИЯ ИНСТРУМЕНТ ДУТАРА – ПРАРОДИТЕЛ НА ГЪДУЛКАТА, БУЗУКИТО И МАНДОЛИНАТА. 6. КАМБАР – КАВКАЗКА ПОРОДА КАФЯВИ ОВЦЕ, СЪЩЕСТВУВА И СЕГА. НЯКОГА ОТГЛЕЖДАНА ОТ ПРАДЕДИТЕ НИ ПО РОДОВИ ПРЕДАНИЯ. 7. КАМБАР – КОНЕ С КОЖА С ЦВЯТ НА ЗЛАТО. 8. КАМБАР – ЛИЧНО /И ФАМИЛНО/ ИМЕ СРЕД НАРОДИТЕ /ПАКИСТАН, АФГАНИСТАН, ИНДИЯ, ИРАН/ ОТ КОИТО СЕ СЧИТА, ЧЕ СА ПРОИЗЛЯЗЛИ БЪЛГАРИТЕ. РАЗПРОСТРАНЕНО В ЦЯЛ СВЯТ. Камбар (мужкое имя)(ирано-арабско) Значение: большая сила, ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Силен човек. По родовите предания има информация, че КАМБАР означава ЖИЛАВ. 9. КАМБАР – ИМЕ НА РЕКИ И ГРАДОВЕ ОСТАНАЛИ ПО ВСИЧКИ ЗЕМИ ПРЕЗ, КОИТО СА МИНАЛИ И ЖИВЯЛИ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ОТ ПАКИСТАН, ИРАН, КАВКАЗ ДО ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ.

ИНТЕРНЕТ АДРЕСИ В КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОСЛЕДИ ПРИЗХОДА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ДРЕВНАТА ДУМА „КАМБАР” СВЪРЗАНА С НАШИЯТ РОД: В V—VIII веках пришедшие в Европу тюркские кочевые племена булгары основали ряд государств, из которых наиболее долговечными оказались Дунайская Болгария на Балканах и Волжская Булгария в бассейне Волги и Камы. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D1%87%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8B http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8B Булга́ры, болга́ры (лат. Bulgares, греч. Βoύλγαρoί, тат. Болгарлар, чуваш. Пăлхарсем, совр. болг. прабългари, протобългари) — тюркоязычный племенной союз скотоводов и земледельцев, населявших с IV века степи Северного Причерноморья до Каспия и Северного Кавказа и мигрировавшие во 2-й половине VII века частично в Подунавье, а позднее в Среднее Поволжье и ряд других регионов. Участвовали в этногенезе таких современных народов, как казанские татары, чуваши, болгары, балкарцы, карачаевцы и передали своё имя государству Болгария. В современной историографии используются также термины протоболгары, праболгары, древние болгары. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8B http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

Ползвана литература: Интернет чичко ГУГЪЛ.

I. Историческата книга двутомника: “ЧОКМАНОВО МИНАЛО”

                                 ТОМ ПЪРВИ

1. Чокмански родове: Камбар Бечо, нашият прапрапрапрадядо –

    споменат на стр.22.

2. Заселвания и изселвания : Димитър Георгиев Камбарев, нашият

   дядо преселник от с. Чокманово в с. Куклен - страници  38 и 39.                                    

3. Възникване на селището – стр. 73. 4. Административна и правна уредба : Камбар Бечо – стр. 77. 5. Данъци и тегоби – стр.89. 6. Чокманово в националноосвободителното движение : Гоговица

   Камбарска е  прабаба ни Стана Камбар съпругата на Гого Камбар   
   и майка на дядо Димитър Георгиев Камбарев – страници 130 и   
   160.  
   Убийството на един от бранителите на Чокманово от турците     
   Бечо Даракчията става на сватбата на нашия дядо Димитър 
   Камбарев –                                                                              стр 208.

7. Чокманово в черковните борби : Гого Камбар бащата на Димитър

   Георгиев Камбарев, нашият дядо стр. 304 и 316.

8. Обществена и културна дейност : Димитър Георгиев Камбарев -

   нашият дядо, завършил Чепеларското училище                стр. 322.

ТОМ ВТОРИ

1. Гори и дърводобив – стр. 28. 2. Овчарство : тук има много информация за родоначалниците на Камбарския род, и чрез използването й е съставено родословното ни дърво : много на страници 44, 45, 46 и по-малко в страници 73, 76, 77, 80, 89, 92, 95 и 99. 3. Фамилни имена и прякори : стр. 234, на стр. 242 се изяснявя, че

    Стана вдовицата на Гого Камбар /това е майката на Димитър   
    Георгиев Камбарев/ е станала хаджийка, на стр. 243 Камбар   
    Бечо.

II. Информация извън двутомника:

1. Останала е устна родова информация /непотвърдена от писмен източник/, че рода Камбареви от с. Полковник Серафимово е клон от Чокмановския произлязъл от “пешкин” Стана Камбар дъщеря или внучка на Камбар Бечо. Връзва се с логически открития Камбар Гочо или му е сестра или дъщеря и поради това се губи от нашето родословно дърво. Тя не пожелала да си смени бащината фамилия, а любимият й от с. Полковник Серафимово се съгласил да приеме нейната фамилия. Възможно е и да не е така. Възможно е Камбар Бечо да е имал брат или син /брат на логически открития Камбар Гочо/ или дори внук от него, който да е поставил началото на рода Камбареви от с. Полковник Серафимово, ако някой от тях има данни за рода си нека да се обади. Според мен въпроса откъде е тръгнал рода Камбареви ще се реши от това, кое от двете села е създадено първо. По моите проучвания Чокманово е по старото. Ето някои мои разсъждения за да мисля, че рода е тръгнал от Чокманово: Според историците, “в книгата Чокманово минало”, Чокманово е създадено най късно 1550 г., според сайта на с. Полковник Серафимово то е създадено “през и след 1661 г.” Следователно Чокманово е по старо от Полковник Серафимово около 100 години. Според същите исторически проучвания за Чокманово и Смолянският държавен архив Камбар Бечо е роден около 1759 г. Притежавал 300 декара гори и ливади в Смолянското землище, мандра и 1200 овце. Такъв имот не се събира за едно поколение затова се предполага, че рода е от основателите на Чокманово и преди него е имало други Камбарци, но останали неизвестни. Може би някой от тях се е преместил в Полковник Серафимово. За мен, като човек вече години занимаващ се с родословното дърво все още е неясен въпроса. Каква е родовата връзка между рода Камбареви от Чокманово и рода Камбареви от Полковник Серафимово и по кой клон от изясненото от мен родово дърво е станало това. Сигурен съм на 100%, че родова връзка има, селата ги делят някакви си десетина километра. Кой клон е отишъл към Полковник Серафимово не знам, дано с Вашата помощ изясним това. НАПРИМЕР Камбарев2 ми написа: kambarev2@mail.bg, poznavam i kambarevi ot serafimovo koito jiveqt v smolqn no mislq 4e s tqh sme mnogoo dale4ni rodnini, ако той или някой друг от Вас изясни това далечно, но все пак роднинство ще запълним тази неяснота. 3. Към началото на 2007 г. не са изяснени от мен и описани потомците от по-нови времена на Ангел Камбар, брат на Харит, след неговите синове Георги Пайната/, Димитър /Вената/ и Стоян. Също не са изяснени от мен и описани потомците също от по новите времена на Димитър Камбар /Обрязаното/ син на Харит и Злата Камбар и по точно след неговите синове Ангел и Атанас.

         Ако някой от техните наследници има данни за рода си след посочените по-горе и желае да бъдат включени всички в родословното дърво на Камбарци и с това то да стане съвсем пълно, нека да се обади в Пловдив на тел. 032/649093, GSM 0898574115, имейл pkambarev@blagosoft.com или на адрес бул. Шести септември № 121.

За всички останали клонове има изготвено и начертано родословно дърво обхващащо 216 /ВЕЧЕ 908/ човека от цялата страна.

Гр.Пловдив 2004 г, допълнено 05.05.2007 г, допълнено на 07.2012 г., допълнено 02.2013 г

III. Книгата на Тодор Коруев „Овньо льо вакал каматан”. Споменат е рода Камбарци от Чокманово с многобройни тьожки кехаи. Има снимки на прадядо ми Гого Камбарев - кехая. Показани са формите на много дамги за овце и между тях дамгата с форма на многолъчева звезда, каквато е използвал прадядо Гого Харитев Камбар. Стр. 27-28 „Чокманските тьожки кехайе… като Хаджи Димо /мой прапрадядо – бащата на прабаба Стана /Гоговица Камбарка/ …. като Камбарци… Гоздевци /рода на жената на Харит Камбар/. Стр. 455 „ Кехаята Гого Харитев Камбар, от Чокманово, който имал 500 свои овце, лежал в затвора с обвинение, че е ятак на Петко войвода, което и така си е било, и това разсипало кехайлъка му. Но той не съжалявал за това. Стр. 248 „ Манол Камбарев /брата на Гого Камбар/ от Чокманово обаче научил от каракачанина Яни Куциани как да отвара главите на „шеметните” овце. …На дързостта и уменията на Манол Камбарев може да завидят и неврохирурзи. То си е баш трепанация. Систематизирал наличната историческа, литературна и лич- ностна информация и дописал за съвременността инж. Петър Николов Камбарев от Пловдив.

ТЪРСЯТ СЕ ВСИЧКИ КАМБАРЕВИ И РАЗКЛОНЕНИЯТА ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ НОСЕЩИ ДРУГИ ФАМИЛИИ. НЕПЪЛНИ СА КЛОНОВЕТЕ НА ВЕНАТА, ПАИНАТА, ОБРЯЗАНОТО. ИМА МНОГО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА РОДНИНИТЕ ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ. ИМА МНОГО ХОРА САМО С ПО ЕДНО ИМЕ.

НЕ СЕ Е ОБАДИЛ НИТО ЕДИН ЧОВЕК ОТ РОДНИНИТЕ В ЯМБОЛ И ХАСКОВО.==

НАЙ НЕОБХОДИМИ ЗА ПЪЛНОТАТА НА ДЪРВОТО СА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА:

А. ОТ КЛОНА ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО:

1. Атанас Николов Камбарев от Смолян 1935-1992 г. 2. Христо Николов Камбарев от Смолян р. 1938 г. 3. Благой Николов Камбарев от Полк.Серафимово р. 1941 г.4. Начо Василев Камбарев от Смолян р. 1932 г. 5. Атанас Григоров Камбарев от В.Търново р. 1937 г. 6. Михал Григоров Камбарев от Смолян 1940 - 2002 г. 7. Никола Григоров Камбарев от Смолян р. 1943 г. с 2-те му жени Атанаска и Емилия. 8. Децата на дъщерите на Тодор и Тодора Мусорлиеви: Мария, Кристина и Велика.

Б. ОТ КЛОНА НА ПАИНАТА:

1. Сестрата на Паината: Шина Ангелова Букова и съпруга й Иван Буков 2. Димитър Георгиев Камбарев

В. ДЪЩЕРИ НА ВЕНАТА:

1. Мария Димитрова Камбарева 2. Тодора Димитрова Камбарева със съпруг Никола Балев.3. Калина Димитрова Камбарева с дъщери Мария, Дора и Росица 4. Еленка Димитрова Камбарева 5. Руса Димитрова Камбарева със син Васил и дъщеря Дона.

Г. ДЪЩЕРЯ НА ОБРЯЗАНОТО:

Шина Димитрова Камбарева от с. Чокманово р. около 1833 г. с дъщери Руска и Катя.

Д. ДЪЩЕРЯ НА МАНОЛ ХАРИТЕВ КАМБАР:

Чона Манолева Камбарева със съпруг Кара Петър и деца Илия, Атанас и Рада.

Е. ДЪЩЕРЯТА НА ПАНГАЛА /Стоян Камбарев/:

Дора и съпруга й Христо Гелов.

Ж. ДЪЩЕРЯТА НА ХАРИТ КАМБАР:

Стана Крачева наследниците на дъщеря й Катя + Тодор Каишев. 

И С Т О Р И Я на КАМБАРЕВИЯ род,


извлечена от книгата “ЧОКМАНОВО МИНАЛО” където има много писмени данни за рода допълнена със спомените ми.

Написана е от гледната точка на клона на Гого и Стана Камбареви живяли в с. Чокманово и на сина им Димитър Георгиев Камбарев продължен през сина му моят баща Никола Димитров Камбарев.

Написана е от мен Петър Николов Камбарев с много съвременни допълнения за рода, неотбелязани в книгата.

Ползвано е и родословното дърво на Камбаревият род за по стари времена съставено от Тодор Тодоров предадено ми от Димитър и Сийка Камбареви от Смолян запазено от бащата на Димитър Георги.

Открих и връзката с Камбареви от Полковник Серафимово, която досега беше неизвестна чрез Тодор Костадинов Камбарев от Смолян и описах целият клон от Аламидере по данните дадени ми от него.

Това са хората с най-голям принос за съставянето на нашето родословно дърво. В дървото съм описал засега според компютърната програма точно 659 човека. Напълно са изяснени мъжете и жените до поколение 1910 – 1920 това означава, че техните деца от поколение 1930 – 1940 знаят цялата информация за клоновете си до 2010 г и могат да съдействат за пълното изясняване на родословното ни дърво. Като анализирам оставащите неизяснени до 2010 г клонове преценявам, че може да се допишат носители на фамилията още около 90-100 човека и от пълното изясняване на разклоненията по женска линия най-малко още 400 - 500 човека.

Като заселище Чокманово е сравнително ново. Неговото начало се търси от края на 15 и началото на 16 век. В средата на 16 век Чокманово е вече със своя селищна физиономия. Според Ст. Шишков “Една голяма част от днешното население в Чепеларе води потеклото си от Чокманово”. Камбарският род е един от родовете основатели на селото. Това заключение се обосновава с тристата декара поземлена собственост на нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо в местността Чепелджик в Смолянското землище регистрирани в турска тапия от 1789 г. намираща се в Смолянския държавен архив. За началото на един човешки живот почти е невъзможно, по онези времена, да е спечелена толкова значителна поземлена собственост, следователно почти сигурно е, че преди Камбар Бечо в селото са живели още при основаването му други наши прадеди за които няма останали сведения.

1. Нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо споменат като данъкоплатец в турска тапия от 1789 г. намираща се в Държавен архив Смолян, е роден преди 1759 г., ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, или е роден 10 – 15 години по-рано, ако е бил по-възрастен от предположеният от мен минимум от 30 г., когато е наследил баща си. Знатен чокманец, първия от рода за който има информация че е кехая, играл важна роля в обществения живот и управлението на селото. Според родовите спомени някога в Чокманово са отглеждани порода от светло кафяви каракулови овце, това съм го чувал и от баща си и от чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговор с леля ми Снежана. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й моят дядо Димитър “камбар” е порода овце.

Бечо притежавал 300 декара гори и ливади в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище, където лятно време със синовете Камбар Гочо и Камбар Атанас са разполагали мандрата на овцете си. Този запис в турските архиви се потвърждава от факта, че през 2000 г. на нас наследниците на Димитър Камбарев преселник от Чокманово в с. Куклен бяха върнати двадесетина декара гора в същата местност, малка част останала от разпределеното в разрасналия се род Камбар Бечово наследство. 2.1. Камбар Атанас е син на Камбар Бечо сигурно също кехая, той е имал само един син Камбар Дичо /Дичо Атанасов Камбарев/, който се оженва за Стана Стоева Глушкова от с. Аламидере сега Полковник Серафимово и поставя началото на Камбарският клон там. Дичо има само един син Атанас Дичев Камбарев и от неговите осем деца се разраства големият клон на рода в Полковник Серафимово, всички са подробно описани в родословното дърво. Информацията за този клон получих през февруари 2011 г от Тодор Костадинов Камбарев син на Костадин Атанасов Камбарев едно от осемте деца на Атанас Дичев Камбарев. 2.2. Камбар Гочо, син на Камбар Бечо, е наш прапрапрадядо сигурно също кехая. Той е непотвърден от писмен източник. Роден около 1801 г. и е открит логически от мен, поради невръзване на писмено потвърдени години:

Камбар Бечо е споменат в турска тапия от 1789 г. Ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, то той е роден около 1759 г. или дори по-рано. Георги /Гого/ Камбар, нашият прадядо е починал 1896 г. на 33 г., следователно е роден 1863 г. като първи син на Харит Камбар. Като намалим с 30 г., колкото е максималната логическа стъпка. Според заключенията в двутомника мъжете чокманци са се женили на около 30 г., след като вдигнат къща и могат да издържат семейство, то рожденната година на Харит е около 1833 г. До Камбар Бечо роден най късно около 1759 г. остават около 70 години. За да се спази максималната логическа стъпка от 30 - 35 г. трябва да има още един Камбар и той е Камбар Гочо. Защо Гочо? Тъй като и двамата му сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си синове с името Георги. Защо нямат син кръстен Бечо, щом са негови синове? Ако те са синове на Бечо, то те са родени когато той е бил на около 60 – 70 г., което е нереално? Жената на Камбар Гого вероятно се е наричала Шина, тъй като и двамата й сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата една от дъщерите си Шина, единствените жени от тези години за които има данни в старите документи.

Камбар Гочо е имал двама сина Харит и Ангел потвърдени в писмени документи.

3. Харит Камбар син на Камбар Гочо е наш прапрадядо роден около 1833 г., кехая. Жена му е Злата, дъщеря на големия кехая Манол Гоздьо от рода Гоздевци. Следователно с тях имаме далечна кръвна връзка. Камбарският имот в Къшлите е наследство на Злата от Гоздевци. Харит Камбар е имал трима сина Гого Камбар 1863-1896 г., Манол Камбар кръстен на Манол Гоздев роден около 1865 г, жената на Манол е дъщеря на Яню хаджи Тунев Каймаканов син на хаджи Туньо х.Стоянов Каймаканов, х.Стоян е главният инициатор за построяването на църквата Свети Илия и Димитър Камбар роден около 1868 и починал 1927. По информация от баща и чичовци потвърдена и от Тодор Тодоров имаме родствени връзки /чрез показаните в родословното дърво жени без изяснени съпрузи родени Камбарева, но отишли снахи в тези родове/ и с други чокмански родове Келбечеви, Серезлиеви, Белчилови, Шишкови, Кирови, Крачевци, Читаковци, Гойгаджиеви, Чакърови, Ракиджиевци, в Райково Каишевци, Пееви в Пещера Пейкови, Семерджиеви, Савови и др. Поставил съм си за задача да ги изясня и тях.

4. Георги /Гого/ Камбар, син на Харит, е мой прадядо. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г.

Той бил забележителен кехая. Висок и едър левент, чернокос с прави коси и мургав. Бил суров и непокорен. Когато каймакамски пратеник съобщил на Гого Камбар да се яви пред каймакамина в Пашмакли /Смолян/, той го отпратил с думите: “Йе имам дом, ага му требам на каймакамина, да доде той”. Ненавиждал турците крадци на добитък и жестоко се разправял с тях. Яздил великолепен кон, окичен с всичките му такъми и оръжия. По думи на дядо Митьо пиел само коняк Метакса и от печеното агне ядял само главата. Бил съратник и ятак на капитан Петко войвода, за което лежал три години в затвора. От това се разсипал и кехайлока му. Бил близък приятел и съратник с бранителите на Чокманово от турците Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният убит на сватбата на сина му моят дядо Димитър Камбарев в село Куклен, където са отишли да го уважат, защото явно са имали здрави приятелски връзки и с него. Прилагам архивни спомени за това. Бил в постоянна вражда със Сиврията /турски ага/ и особено с Юсеин Маджиря /също турски ага/ от Елховец. Юсеин Маджиря станал причината Гого Камбар да отиде в затвора. Участвал е активно в борбата за независима Българска Църква. На 200 м. западно от селото над Пилюската махала е параклисът “Св. Атанас” наричан от населението “чокмански”, построен от Гого Камбар. Камбар Гого кехая, сломен от тригодишния затвор, починал млад на 33 г. през 1896 г. Гого Харитев Камбар имал около 2000 свои овци, над 30 коня и мулета. Овцете му, по думите на негов внук, накрая достигнали до 5 000 глави. За овцете са се грижили около 30-40 чобани, които той е ръководел и на които плащал заплата. Той имал пълна дюздия /набор/ разногласи чанове. В кучешката сюрия на Гого Камбар от Пилюската махала /стр. 77/ имало 30 кучета. Едно от тях, което ходело йоза, /мълчешката без лай/ се хвърляло право на врата на крадеца и не давало чужд човек да се приближи до овцете. Години наред овца от това стадо не била открадвана. И най-опитният крадец не могъл да надхитри това куче. Гого Камбар лекувал успешно смъртоносната болест по овцете ”семеликът” или “шемет” /при която болната овца се върти около себе си и блее/ с операция за отваряне на черепа и изваждане причинителя от мозъка на овцата, подробно описано в двутомника. Когато отивали при овцете, със синовете си Димитър и Янчо трябвало да пребродят Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Гого Камбар се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Наследил този начин на възпита-ние от него дядо Митьо не ни даваше да се качваме на каруцата, а ни караше да ходим пеша след нея до Рушка и даже до Пловдив, за да станем “пешкин” /калени/. Татко Кольо също ни е водил пеша от Пловдив до Куклен или най-малкото от Брестник до Куклен редовно. Къщата му била на горния край в Пилювската махала, една от най-хубавите къщи в селото, изградена в типично възрожденски стил. Открих я и даже видях договора с който дядо Димитър я е продал чак през 1935 г на ….. Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли Нарастанлъ край р. Места. Там притежавал остров в реката. Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.

Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Боругьол, където зимували овцете им, често ходели  на хоро в близкото българско село Кушанли, Гюмюрджинско.
     Съпругата му Стана /в спомените на Хр. Караманджуков Гоговица Камбарка/ е дъщеря на големият чокмански кехая Яньо хаджи Димов, родена около 1866 г., починала 1926 г. в с. Куклен, е заклет с клетва член на ВМРО комита и е развивала там активна дейност. Цитат: “Покръстени бяха и жени, каквито бяха Гоговица Камбарска, Христовица Самарджийска и други”. 

В книгата е описан случай от нейната дейност, като разузнавач и съгледвач. Цитат: “Тогава Гоговица Камбарска се свързала в Пашмакли /Смолян/ с Адем Чоков. С негова помощ тя се срещала с Иван Караманджуков. Извели го от кауша и той успял да й съобщи: “Чокманци да бягат”! При престоя си в Пашмакли Гоговица Камбарска научила и за изпратеното вече там оплакване срещу първите дейци на организацията в Чокманово и предупредила селото, като с това спасила от смърт много хора. По долу са спомените за тези времена на Христо Караманджуков от Чокманово виден деец на ВМРО, където е спомената Гоговица Камбарска от Чокманово. За това пише тук:

             H. Karamandzhukov, "Rodopa prez Ilidensko-Preobrazhensko..." - 7

Цитат: “Наученото от мен в Пашмакли се потвърди и от Гоговица Камбарска и Христо Атанасулов, които в същия ден били изпратени от Чокманския комитет да отидат в Пашмакли, за да разберат положението и да докладват.” Към 1905 г., след смъртта на мъжа си, тя е станала хаджийка. Ходила е на Божи гроб с Атанасулата и жена му Шина, жената на поп Андрей – Мария и жената на Кузман Гоздев – Злата /Куртевица/. Явно те са и били роднини. Синовете му Димитър и Янчо, който слезли от Чокманово в Куклен и след това в Пловдив, се занимавали с шивачество, земеделие, винопроизводство, кръчмарство и търговия с тютюн.

5. Димитър Георгиев Камбарев, 1886 г. – 1962 г. е моят дядо, той се е преселил през 1903 г. от с. Чокманово в с. Куклен на 17 г. с майка си Стана, брат си Янчо и сестра си Мария. Преди да отидат в Куклен малко са живели в Чепеларе и там дядо Митьо е научил шивачеството при съпруга на сестра си. Имал е и дюкян на центъра. През август 1907 г те тримата дарили на двете църкви в Чокманово 3 дка нива в долната махала. Сестра му Мария /Мия/ 1890 – 1952 г. се е омъжила за Георги Шишков също преселник от Чокманово в с. Куклен. Имали са шест деца Ангел 1901-1979, Тома 1908-1977, Александър 1911-1979, Димитър 1913-1992, Станка 1916-1984, Елена 1919-2005. Тях и техните наследници също съм включил в родословното дърво.

Брат му Янчо 1886-1943 е имал две съпруги първата Рада с дъщеря Стана 1903-1982 и втората Йорданка 1891-1957 с три деца от нея Георги 1909-183, Руска 1910-1978 и Никола 1914-1963. Тях и техните наследници съм включил в родословното дърво. Той е бил земеделец, винопроизводител, кръчмар и тютюнотърговец. Първоначално са работили заедно с дядо Димитър, но са се разделили след сериозно спречкване. Янчо дори извадил нож. До края на живота си не са си проговорили и не са се виждали повече.


Дядо Митьо е бил шивач – гайтанджия, земеделец, животновъд, джамбазин, месар, мандраджия, винопроизводител, кръчмар, хотелиер и тютюнотърговец. Покрай баща си, когато е живял в Чокманово още съвсем млад според мен също е бил съратник на капитан Петко войвода и други хайдути Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният му дошъл на гости с голяма група хайдути и е убит там на сватбата му на 30.12.1907 г в село Куклен. Според Н. Хайтов, в книгата му “Родопските комити разказват”, там е имало десетина хайдути гости от Чокманово и околностите му. Това доказва здрави стари връзки с тях. Прилагам и: Извадки от автентичен разказ на Кара Георги от Левочево. Учил е само в Чепеларското трикласно училище /Том 1, стр.322/, завършва седми клас доста голям, като частен ученик с изпити, след това е работил при баща си. След като баща му почива твърде млад, става глава на семейството и трябва да го издържа. За да може при това образование да се справи с работата си на тютюнотърговец, явно е бил природно надарен и е могъл да се самообучава. Знае гръцки, турски включително писмено, сам научава немски в обема, който му е бил необходим за бизнеса. За това е хвърлил с голямо желание много средства, за да изучи и осемте си деца. Много е държал на това. С тях е бил много строг и всички са го слушали безусловно. Бил е смел и решителен. Бързо е вземал важни решения. Баща ми, ми е разказал следната случка. Късно в края на деня дядо Митьо при разплащане на реализирана сделка получил много пари. Били толкова много, че били в чувал, а не в торба. Банките не работят. Дядо наел файтон и с чувала между краката, стискайки в двете си ръце по един револвер, се прибрал по тъмно в Куклен. Сутринта обратно към Пловдив и ги внесъл в банката. При смъртта на Лев Толстой, като запален “толстоист” зашива жълтици в сакото си и тръгва за Ясна поляна в Русия на поклонение. Крадци успяват да му вземат жълтиците в Шумен и останал без средства се хваща като строителен работник и след година се връща в Куклен пак с пари, но не стигнал до Ясна поляна.

Съпругата му баба Гайтана 1886-1963г. е от Пастърмаджи-евия род от с. Ситово. Баща й е хаджи Васил Пастърмаджиев от с. Ситово, той почива млад и майка й Магдалена, красива и мъдра жена, но необичаща никак физическия труд, се жени втори път и слиза с втория си мъж в Куклен. Баба Гайтана пее и играе хоро и ръченица най-добре от всички моми в Куклен и поради това е избрана от прабаба Стана за съпруга на дядо Димитър. Баба Гайтана има двама братя Иван инвалид от Първата световна война, починал млад, а другия и брат също като нея бил голям танцьор, нещо като професионален състезател надиграващ се с противниците си за облог с пари. След едно такова многочасово надиграване получава сърдечен пристъп и умира млад. Има и две сестри Елена /Ленка/ и Недялка Куцева, снаха на Куцеви. Недялка е първата жена тютюнотърговец в България. Бизнесът й е бил много успешен. Всички те и наследниците им са включени в нашето родословно дърво. Дядо Митьо и баба Гайтана имат 8 живи деца: Георги, Станка, Никола, Димитър, Мария, Живко, Елена и Снежанка и две починали като деца Цветанка и Мария. Шест от тях имат висше образование: Георги - финанси, Никола - финанси, Димитър - юрист, Мария - зъболекар, Живко – зъболекар, Снежана – лекар, Елена не е завършила поради това, че се е разболяла от туберкулоза и Станка, която се е омъжила млада.

Като земеделец е създал три чифлика извън Куклен:

Най-големият е в местността Рушка на около 5 км. от селото, 70 – 80 дка. с триетажна каменна къща с басейн 2х4 м. на покрива й, дам /обор/ в партера, в партера също имаше два огромни лина за вино, водоснабдена и с канализация. Терена на чифлика е благоустроен със стотици метри подпорни стени за терасиране на наклонения терен, калдаръмени пътеки и арки от метални сенници с асми по тях. С два големи басейна годни за плуване, горе на високото и долу пред къщата, с каптажи и чешми. Встрани от къщата двуетажна каменна сая за около 500 овце. На втория етаж на саята се складираше сеното и имаше 4-5 стаи за ратаите. В горния край на чифлика имаше друга сая, дървена на един етаж, за около 300 овце. Засадено беше с лозе, черешови градини и жито. Сега от този чифлик няма и следа, напълно разрушен и разграбен след създаването на ТКЗС. Дори подпорните стени всички са разграбени за строежите в селото, един камък не е останал от тях и къщата. Дядо Митьо дълго време се съпротивляваше и криеше при нас в Пловдив на тавана, за да не влезе в ТКЗС-то. Но накрая, като всички останали се предаде и влезе зорлемволно в ТКЗС-то.

      Другият чифлик в местността Дерменлика съвсем до селото с около 30 дка. под пътя и над пътя, с двуетажна къща с басейн в двора, също годен за плуване и каптаж за вода. В партера имаше два огромни по 15 м3 лина, където е можело да се приготви около 25 000 л. вино и стотици литри ракия. Терена на чифлика също е благоустроен със стотици метри подпорни стени за терасиране на наклонения терен. Подпорните стени, на нивите над пътя бяха разграбени за строежи в селото след създаването на ТКЗС, а малка част от тези под пътя стоят и до днес. Засадено беше долу с ябълкови, а горе черешови градини и жито. Къщата преди да се срути, беше възстановена и добавени две допълнителни пристройки от баща ми Никола около 1964 г.  До 2003 г. се ползваше от нас, като вила. През април 2003 г. беше умишлено запалена и изгоря напълно, след което я продадохме заедно със земята.

Третият чифлик в местността Власово /Студенец/ на 5 км. над селото, даден за зестра на дъщеря му Станка с около 20 дка. с двуетажна къща с басейн в двора също годен за плуване и каптаж за вода. Там имаше голям питомен кестен, помня го, защото беше може би единствения в района на селото с едри вкусни кестени. Теренът на чифлика също беше благоустроен с подпорни стени за терасиране на наклонения терен. Подпорните стени и къщата бяха разграбени за строежи в селото. Сега от този чифлик също няма и следа, напълно разрушен и разграбен след създаването на ТКЗС. Теренът е застроен с много вили и сега е вилна зона. Отделно е имал около манастира Свети Врач около 20 дка. ниви и ливади. Всичките си имоти е купувал, само ако в тях има извор и веднага го е каптирал с басейн за събиране на водата до него. В Куклен е построил Тютюнев склад на около 400 м2 площ на два етажа с винарска изба под земята и къщата в която е живял също с винарска изба под земята.

В Пловдив е построил триетажен тютюнев склад с жилищна част на ул. Авксентий Велешки 38 и четири етажен хотел с кръчма в партера в центъра на Пловдив на ул. “11-ти август” № 2. Хотела е ипотекиран за 1 милион златни лева, оборотни средства, с които е закупил голямо количество тютюн и го е изнесъл в Германия. Поради огромната инфлация и започването на Втората световна война тютюна не му е бил платен от получателя и с хотела е погасена ипотеката. Значи хотела в онези времена е струвал минимум 2 млн. златни лева. Лично аз във връзка с реституцията намерих в регистрите на съда нотариалния акт за собственост на хотела, ипотеката и погасяването й с хотела.

Дядо Димитър е поддържал добри търговски връзки с Герма-ния. В Пловдив и Куклен са гостували доста цивилни и военни германци. Той е водил цялото си семейство, явно на гости на някой, в Германия. Притежавам паспорт със снимка на цялото семейство издаден на 04.06.1929 г. с виза за Германия. На 08.06 с.г. са излезли от България през гр. Лом и на 12.06 са влезли в Германия, през Чехословакия. Върнали са се на 26.071929 г. пак през Чехословакия и гр. Лом. Доколкото знам сина му Георги е имал годеница в Германия, където е следвал. Втората световната война ги е разделила. Поради тази причина и богатството му след окупацията на България от СССР е обявен за народен враг и на първите му внуци е отказвано да им дадат бележка за висше образование. После тези бележки отпадат и почти всичките му внуци са висшисти. Дядо Димитър е притежавал около 1929 г. лека кола Фиат, която баща ми по негов разказ е карал на 16 г. и си е подлагал възглавница на седалката, за да изглежда по висок отвън за полицаите.Тази лека кола имаше емайлиран ламаринен регистрационен № Пд 039 със син печат “Пловдивско областно полицейско управление”. Номера и седалката на колата бяха на тавана в къщи, където обичахме да се качваме с Добромир, но за съжаление номера изчезна при почистване на тавана преди да се усетя, че все пак е доказателство за този спомен.

След 9 септември 1944 г. и последвалата национализация и колективизация на всичко това е било сложено кръст. На власт са дошли проповядващите и внедряващи най-безчовечната и нелогична, грабителска и безмилостна идея - комунистическата. От тук нататък всички ние лъжехме държавата, че работим, а тя ни лъжеше, че ни плаща. Без личната инициатива и предприемчивост на всеки, в която област може, в името на личното и на рода му благо, развитие на нацията чрез науката, техническия прогрес и икономиката не може да има. Комунизмът, провалил се икономически, рухна в края на 1989 г. Поради скъсаните през 1945 г. икономически наследствени връзки на дядо ни, непредадени на синовете му, не са продължени от нас. Сега нашите деца трябва да почнат всичко на ново поприще от начало със собствени сили.

6. Никола Димитров Камбарев моя баща /от гледната точка на внука ми е негов прадядо е роден 1914 и починал 2003 г. в гр. Пловдив. Майка ми Благородна Петрова Камбарева е родена 1921 г. в Дедеагач, сега вече в Гърция прекръстен на Александрополис и е дъщеря на дядо Петър Янев Папазов с корен в с. Балъкьой Фереско и баба Весела от Спространовския род с корен в гр. Охрид, сега вече в Македония. Спространовският род има родословно дърво. На Папазовият род съм направил отделно по-късо родословно дърво, тъй като за по далечни години няма запазени данни. Баща ми е учил в Пловдив, после 2 г. в Роберт колеж в Цариград, където научава английски и турски, Търговска гимназия Пловдив, после в Германия където научава езика и накрая завършва Свищовският търговски висш институт. Обучаван е за търговец да продължи търговията на баща си. Знаеше турски, немски и английски. Преди 9 IX 1944 г. е бил мобилизиран за царски кмет около 1,5 години в с. Добромирци Кърджалийско, населено само с турци. Там е усъвършенствувал турския, там съм се родил аз на 13 април 1944 г. Усетил се е какво идва и юни 1944 е напуснал кметлъка и така се е отървал от масовите убийства след 9-ти септември 1944 г. Скрил се е във Велинград, където е работил като гл. счетоводител на завод “В. Сотиров”. В Пловдив не са му давали работа по специалността. Аз учих първи клас във Велинград. Втори, трети и четвърти клас в училище “Душо Хаджидеков”, а от пети до седми клас в у-ще “Н. Вапцаров” до родовата ни къща на ул. Авксентий Велешки № 38. След връщането ни в Пловдив, поне до 14-тата ми година живеехме и четиримата в една стая в тази къща. Другите стаи бяха тъй да се каже секвестирани и дадени от държавата на нормиран наем на съвсем случайни хора. В Пловдив баща ми е бил гл. счетоводител на “Пренос превоз”, преименувано после на “Транспред”, ДП “Каменни кариери”, после преименувано на “Инертни материали” и до пенсионирането си беше финансов ревизор в сектор “Строителство” в Управление окръжен финансов контрол. Майка ми е завършила средно специално образование в тогава наричаното “Домакинско практическо училище”, сега техникум по облекло “Ана Май”. Била е домакиня и после шивачка на смени в ДИП “България”. Отгледали са и са изучили двама сина Петър строителен инженер конструктор и Добромир машинен инженер по дървообработващи машини. 7. Аз Петър Николов Камбарев съм роден на 13.04.1944 г. в с. Добромирци Кърджалийско. Там баща ми бил мобилизиран за царски кмет около 1,5 години.

Образование: Строителен техникум гр. Брацигово и Висш строителен институт София, специалност ПГС. Работих, като проектант и ръководител в Строително монтажен комбинат гр. Пловдив до 1991 г. След това, като частен предприемач съм проектирал, финансирал и построил три жилищни кооперации в Пловдив, ул. Добродол № 4, ул. Хан Аспарух № 125 и ул. Стефан Ботев № 1-3. През 2008 г. започнах строителство на моя жилищна кооперация в София на ул. Странджа 107, сега 2010 г вече е завършена. Проектирани и построени от мен за други инвеститори две жилищни кооперации в Пещера с 57 ап. Биовет 1 и Биовет 2 с по два входа, още една петтетажна в Пловдив на ул. В. Търново № 37 и много други малки обекти. Съпругата ми Митка Маринова Иванова е родена на 02.12.1942 г. в с. Славотин, обл. Монтана от рода на Маджариците, земеделци, /прапрапрабабата е била унгарка/. Дядо й Георги и баба й Мита са по бащината й линия. Те са имали осем деца Иван, Васил, Крум, Тодора, Марин, Ефросина, Цено и Асен. Баща й е Марин 1915 – 07.08.1992 г. Земеделец и строителен работник. Майка й Камена е родена 1919 г. , земеделец. Дядо й Цеко е от Цикоданския род от Славотин и баба й Тодора с корен в с. Камена Рикса са по майчината й линия, земеделци. Те са имали две деца Върбан и Камена, също земеделци. Дядо Марин и баба Кана са имали две деца Митка и сестра й Василка. Василка и Мирчо Пеневи са от с. Асеново Плевенско, община Никопол. Те имат две деца Маргарита и Анатолий. Образование: Строителен техникум гр. София и Висш строителен институт София, специалност ПГС. Работила е, като проектант и след това преподавател по строителна ме-ханика стоманобетон и чертане в Строителен техникум гр. Пловдив.

Имахме двама сина Марин роден 23.05.1969 г., починал на 28.07.1981 г. и Благовест роден 25.09.1973 г. Благовест учи в Механотехникум Пловдив, МЕИ Габрово и Пловдив, самообучи се като компютърен програмист и хардуерист и накрая учи задочно Строителен техникум Пловдив и се дипломира и като строителен техник. От 2006 г. работи като предприемач строител.

       През 1998 г. Благовест се ожени за Данаила Демирова Атанасова /математик-информатик/, родом от гр. Първомай. р, сега квартал на Първомай. С баща Демир, майка Нада и брат Христо. Коренът им е в с. Дебъ

Същата година на 06 октомври се роди внука ми Петър Бл. Камбарев и през 2005 г. на 09.08 вторият ми внук Борис. За тяхната и на сина ми родова памет, както и на всичките му първи и втори братовчеди, седнах и направих това родословно дърво и писана история на Камбарския род.

От тук нататък родословното ни дърво задължително следва да се попълва от синове, внуци и правнуци, за да помним и знаем корена си документиран и слава богу запазен още отпреди 250 години.

Извадки от автентичен разказ на Кара Георги от Левочево.                 
        От Куклен си, каеш, дедо, бащата на бобайко през зимата на илядо деветстотин и седма и осма година е живял там. В сува село са зимували млого нашенци- комити, от Ахъчелебийския район, така наричали тогава Пашмаклийската (Смоленска) кааза , такива като Бечо Даракчията, Бурунсуза Георги, Лакудата Христо, Кольо Димитрото, Лютата, дедо и други като него. Там утепаха Даракчията, утепа го Бурунсуза Георги, най- големият му дост, баш по Коледа и то заради жена. Било е на сватбата на Димитър Камбарев, не може да не си слушал за него, преди девети беше търговец на тютюн и имаше едни от най-големи тютюневи складове, зная, оти млого нашенци работеха там.
               Забурих да ти кажа, че дедо по онуй време е бил комита, ама от истинските комити , а не от кокошкарите, дето одиа само за да обират, плячкосват и трепят невинни ора. Водил е чета и е бил страшилище за немирните и зли турци, за гъркоманите и наши самозабравили се чорбаджии. Турците са се скитасвали с дедо, не правили зулуми и не смеели да си разиграват коня, демек страх ги е било от него.
               Помня го дедо, маленко бях още, на 5- 6 годинки, коги се помина, още фустани ми връзваше мама, вместо гащи. Беше побелял, одеше с бастун, имаше големи мустаци на фъндъци, филиптотювски, пожълтели от тютюн. Очите му гльодаха благо. Добър чиляк беше той, но и строг, често окаше бобайко, яко че беше стар и грохнал, а бобайко здрав като канара, но го слушаше и му се подчиняваше.
                   Освен неговата чета одели по нашия край и други чети, четата на Пея Шишманов, Гюмюшевата чета, на Пажарлиев и други, ама това бе по- късно, след като се бе провал Чепеларският пункт, имаше такъв пункт в Чепеларе, подчинен на Върховния революционен комитет у София. Те, четите одиха по отделно, не се обединяваха, кръстосваха Ахъчелибийският край надлъж и нашир, от Пашмакли та чак  до Ксанти, тогава нашият край беше в турско и границата минаваше по Рожен. В турско бяха Пашмакли,Палас (Рудозем), Даръдере

(Златоград),Аламидере( Полковник Сарафимово) ,Ксанти и др. После на дедо и на такива като него се падна задължението да възтановят разтурената организация. Това веке бе по- късно илядо девестотин и шеста и седма година. Ходил дедо с четата си близо осем тодини. Когато станало Хурието на младотурците се завърнал на село и бил кмет до хилядо деветстотин и дванайста година( до Балканската война), когато Пашмакли и цялата Ахъчелибийска кааза станали български. На 28 август 1908 година на Рожен станало голямо веселие, българи и турци са си опростили и играли оро един до друг.

           Та, каеш, си от Куклен, аз не сом бил в сува село, но дедо е бил.. През зимата на илядо девистотин и седмата и осмата година е зимувал там. Тамо на 30 декември, по коледа, на сватбата на Димитър Камбарев, преселник от Чокманово, бе утепан Даракчията, утепа го Бурунсуза Георги. Били големи досове, заедно ходели по комитлък, но се скарали заради една гъркиня. Е сая гъркина била женена, можот хи бил Карлуковчето Алекши. Била млого убава, ала лековата женска била- шафратия, когато някой ти каже фльорца, разбирай такава жена , като есая гъркиня. Тази пушина оплела ъкъла и на двамата, а и виното не останало по назад и то хим помрачило още повече ъкъла. Всеки от них сакал да се хване на орото до нея, ала най-млого сакал Даракчията, но Бурунсузът му прочел и го бутал. Бечо не изтраел и шамардосал доста си с два яки шамара и го наукал на майка. Бурунсузът бил по-як от Даракчията и го тръснал като чувал на земята и отново се фатил на орото.Рипнал Даракчията и забил камата си в ръката на Георги до коста. Счепкали се наново, Бурунсузьт извадил камата от ръката си и га забил в гърдите на на верния си дост ., а той издъхнал на момента.Съжалявал Бурунсузът, но било вече късно.

РАЗСЪЖДЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДУМАТА “КАМБАР” ДАЛА ИМЕТО НА РОДА НИ.

Фамилията Камбарев е много специфично звучаща и рядко срещана. Тя няма масово разпространение, като Иванов, Стоянов и т.н. При пълно съвпадение по всички букви винаги досега се е е изяснявало, че човека носещ тази фамилия е с фамилен корен от с. Чокманово, произлиза от същия род на Камбар Бечо и че сме роднини. Според двутомника на стр. 234 хипотезата е следната: Фамилията Камбарев: Може би от гръцкото Кумбаро - кум, кръстник, или от турските думи Камбер- човек, който се навира навсякъде, където не му е мястото и Камбур - гърбав. Коментар: но все пак не сме Кумбарови или Камберови нито Камбурови, а Камбареви. Освен това основоположниците на рода ни са бягали от потурчване в Чокманово /името на селото се интерпретира, като здрава вяра на турски Чок иман/ и са били настроени много антитурски и са участвували във всички антитурски борби и няма логика да приемат турска дума за фамилия. И гърците не са им били любимци, участвали са в борбата за независима Българска църква и също няма голяма вероятност да приемат гръцка дума за фамилия. Това ме накара да проверя в Интернет думата Камбар на кирилица и Kambar на латиница. И тогава се роди другата, моята хипотеза.

Според нея, а тя е извлечена и проверена в Интернет, се потвърждава наличието на думата Камбар /Kambar/ със следните значения:

Kambar, Камбар – индо - ирано – пакистано – афгански вожд, впоследствие обожествен, създател на прабългарската напитка от кобилешко мляко КУМИС и покровител на конете “Камбар – ата”. Порода коне с кожа с цвят на злато. Така също и име на река в Киргизия на която ще се строи огромен хидроенергиен комплекс със същото име. Справка на интернет адреси: http://en.wikipedia.org/wiki/Indo-European има данни за разселването на индоевропейски племена и езици около Черно море. http://www.history.kz/Articles/kumys.php

Кумыс   на Руски Камбар-ата кумиса и конете.

Лошадь - Кони - Золотисто-соловая масть. Коне Камбар с кожа с цвят на злато.

http://www.history.kz/Articles/argyn.php на Руски за Аргини с рода Камбар, Кумани и Българи движението им по света и родовите връзки помежду им.

Прабългарите основатели първо на Волжска България и след това на Дунавска България са стигнали от север до сегашна България. Има град Камбарка и река Камбарка в територията на Волжска България. Карта Удмуртии (Удмуртия, Ижевск, Глазов, Сарапул, Воткинск, Можга, Камбарка)

Аргините, тамилите, киргизите, туркмените, афганистанците и пакистанците всички те са далечни родственици на българите в момента живеещи на древните български места също имат, ползват и почитат името Камбар. Някои от тях през Турция са стигнали до сегашна България и са се заселили покрай Черно море и Босфора. Map of Kambarka, Bashkortostan, Russia - World Atlas - MSN Encarta Kambar - град в Пакистан, справка на интернет адрес: http://www.citypopulation.de/Pakistan.html

КАМБАР СВЕТОВНА КАРТА С ТОВА ИМЕ на този адрес има 12 града и реки Камбар пръснати по цял свят най-много в прародината на българите / 4 бр. в Пакистан, 2 бр. в Таджикистан, 2 бр. в Русия, та чак до Япония 2 бр. и Нова гвинея 2 бр.

Kambar – град в Таджикистан, справка на интернет адрес: http://www.fallingrain.com/world/TI/0/Kambar2.html

                  

Kambar – световно известен древен тамилски поет справка на адреси: http://en.wikipedia.org/wiki/Kambar http://www.answers.com/topic/kambar http://www.music.us/education/K/Kambar.htm

Kambar – музикант създател на струния музикален инструмент дутара /във Волжка България и европа наричан булгарина/ прабаба на нашата гъдулка и тамбурата: ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА ПЪРВИТЕ ОТКРИВАТЕЛИ НА ЛЪКОВИТЕ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЕВРОПА http://protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Tambura%20bulgariya.htm http://culture.uzsci.net/music/ajumaev/jumaev02.html http://www.vokrugsveta.ru/publishing/vs/column/?item_id=1626

Kambar – бар с предварително обявявани разнообразни музикални и литературни програми в университетския град Кембридж, на две преки от университета, кръстен на музикалния инструмент и поета.

 

Kambar – порода от кафяви каракулови овце, това съм го чувал и от баща си и чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговора с леля Снежана през месец юни 2007 г. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й “камбар” е порода от светло кафяви каракулови овце. В рода са отглеждани някога такива овце. Потвърди че има такава порода от справката на интернет адреси: http://www.ansi.okstate.edu/breeds/sheep/karakul/index.htm http://www.rubricon.com/agr_ann/..%5Cann%5Cagr%5C12_k%5C12_k64970.asp Камбар — 1) тип каракульских овец с коричневым покровным волосом на голове и ногах, дающих ягнят коричневой масти разных оттенков. 2) Каракульские шкурки коричневого цвета (светло-коричневые, коричневые, тёмно-коричневые). Окраска волоса на протяжении длины равномерная, интенсивность окраски разных участков шкурки может быть неодинаковой, в связи с этим шкурки бывают однотонные (ценятся дороже) и неоднотонные. Эти шкурки К. имеют, как правило, рыхлый завиток и ценятся ниже чёрных.


Камбар – батыр според “Руский енциклопедический словарь” той е герой от древен казахски героически епос, разказващ за подвизите на батыра Камбар, победил Калмицкия хан. Казахите, тамилите, туркмените, киргизите, афганистанците и пакистанците имат такова име Камбар и сега. Справка на интернет адреси:

  "КАМБАР-БАТЫР" , один из древнейших казахских героических эпосов; повествует о подвигах богатыря Камбара, побеждающего калмыцкого хана.

http://www.qypchaq.unesco.kz/Turkic_Languages_Rus.htm за връзката между азиатските езици и българския език.

http://www.history.kz/Articles/uak.php Тук има Камбар хан. Энциклопедии@Mail.Ru Камбар ата покровител на конете. Камбарбоз (букв. “светло-серый”, “Сивый Камбар”) — жеребец-производитель, вожак табуна, лучший среди других коней. По существовавшему обычаю, такой жеребец выбирался хозяином табунов в качестве священного коня, якобы приносящего счастье, изобилие. Не случайно, поэтому кличка коню дана Джакыпом по имени духа-покровителя — Камбара (Камбар-ата), который у многих кочевых народов Средней Азии и Казахстана считался покровителем лошадей, охранителем табунов от болезней, особенно от сапа, и умножающим приплод. http://k-books.used-books.eu.com/Achezova,+M.O.%3B+&+Smirnovoi,+N.S.+(eds)--KAMBAR-BATIR----1.html книга за Камбар батыр.

Kambar – собствено или фамилно име на стотици хиляди хора с произход по народност иранци, индийци, казахи, тамили, туркмени, киргизи, афганистанци и пакистанци, от съответните страни или разпръснати по цял свят – Индия, Канада, Великобритания, Астралия, арабските страни и т.н. http://www.heritagenet.unesco.kz/kz/content/duhov_culture/ustnoe_tvorch/ustnoe_tvor.htm поема за Камбар и Назим.

http://www.history.kz/Articles/argyn.php тук има родословно дърво в което е включен рода Камбар.


В адреса тук долу има нещо много интересно. http://kambary.narod.ru/ Световно родословно дърво, на рода Камбары разпръснат по целия свят. Форум «Центральноазиатского исторического сервера» > Башкорты-Башкиры

Свързва Българите с Камбарите,там пише: Меоты. 2) Башкирские подразделения меото-кавказского происхождения: Сувар, Буляр(Болгар), Камбар. Форум «Центральноазиатского исторического сервера» > Башкорты-Башкиры Значи е имало род Камбар свързан с рода Буляр (Болгар).

От всичко това е ясно, че Камбар /Kambar/ е пакистано - индо -иранска и прабългарска дума наситена с много символика и значения запазила се през вековете и дошла от древността. В рода ни почти във всяко поколение е имало смолисточернокоси с азиатско прави коси, смугли хора с гърбав нос с подчертано кавказки вид: Гого Камбар по описание, дядо Митьо, чичо Георги. Изхождайки от теорията, която се налага напоследък, че прабългарите основатели на Волжска и след това на Дунавска България са индо – пакистано- афгано- иранци произхождащи от гореописаните места, може би носим за фамилия, тази много древна дума от същите места, с по-горе описаните значения и произход. В Индия, Афганистан, Пакистан, Иран, Кавказ и Волжска България навсякъде където са минали прабългарите са оставили имена на: реки, градове, предания за покровители, батыри /според някои учени равно на балгар/, порода овце, музикален инструмент и много фамилни и лични имена КАМБАР. Не, не твърдя, че сме наследници на някакви знаменити фамилии от древността, а само носители на уникална фамилия произлязла от древната българска дума “камбар”. Всеки носещ тази фамилия независимо в коя точка на България живее е наш може и много много далечен роднина, но сигурен съм, че е роднина и като се разрови ще открие, че коренът му от много далечни времена е в Родопите. Кубратовите българи са били отлични овцевъди и коневъди. Всичките наши прадеди, до които сме можали да се докоснем чрез някаква информация, също са били отлични овцевъди и коневъди. Останал ми е като спомен от дядо, чичовци или баща ми, че дамгата с която са дамгосвали камбарските овце, коне и крави е била като многолъчева звезда или слънце, а може да са били седем лъча, като бронзовата розета от Плиска, също древен прабългарски религиозен знак. Покрай овцете ли, покрай конете ли, покрай тюркско-иранско прабългарското лично име ли за нас се е закачила запазената през вековете прабългарска дума Камбар /Kambar/. За това няма никакви други доказателства освен моите предположения, фантазия и лингвистичната, историческа и фактологическа помощ на Интернет. БЕЛЕЖКИ ПО ДУМАТА КАМБАР

1. КАМБАР БЕЧО – НАШИЯ ПЪРВИ ИЗВЕСТЕН РОДОНАЧАЛНИК. 2. КАМБАР АТА – ПРАБЪЛГАРСКИ МИТИЧЕСКИ ГЕРОЙ. 3. КАМБАР АТА – ПОКРОВИТЕЛ НА КОНЕТЕ. 4. КАМБАР АТА – СЪЗДАТЕЛ НА КУМИСА, ДРЕВНО ПРАБЪЛГАРСКО ПИТИЕ ОТ КОБИЛЕШКО МЛЯКО, ОЩЕ НАРИЧАНО ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КАТЪК – КАКТО НАРИЧАТ В РОДОПИТЕ ГЪСТОТО КИСЕЛО МЛЯКО, ОЩИ НАРИЧАНО ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ ЙОГУРТ – ТАКА Е И ИЗВЕСТНО В ЕВРОПА. 5. КАМБАР АТА – ПОЕТ И МУЗИКАНТ. СЪЗДАТЕЛ НА СТРУННИЯ ИНСТРУМЕНТ ДУТАРА – ПРАРОДИТЕЛ НА ГЪДУЛКАТА, БУЗУКИТО И МАНДОЛИНАТА. 6. КАМБАР – КАВКАЗКА ПОРОДА ОВЦЕ, СЪЩЕСТВУВА И СЕГА. НЯКОГА ОТГЛЕЖДАНА ОТ ПРАДЕДИТЕ НИ ПО РОДОВИ ПРЕДАНИЯ. 7. КАМБАР – КОНЕ С КОЖА С ЦВЯТ НА ЗЛАТО. 8. КАМБАР – ЛИЧНО /И ФАМИЛНО/ ИМЕ СРЕД НАРОДИТЕ /ПАКИСТАН, АФГАНИСТАН, ИНДИЯ, ИРАН/ ОТ КОИТО СЕ СЧИТА, ЧЕ СА ПРОИЗЛЯЗЛИ БЪЛГАРИТЕ. РАЗПРОСТРАНЕНО В ЦЯЛ СВЯТ. 9. КАМБАР – ИМЕ НА РЕКИ И ГРАДОВЕ ОСТАНАЛИ ПО ВСИЧКИ ЗЕМИ ПРЕЗ, КОИТО СА МИНАЛИ И ЖИВЯЛИ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ОТ ПАКИСТАН, ИРАН, КАВКАЗ ДО ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ.

Ползвана литература:

Историческата книга двутомника: “ЧОКМАНОВО МИНАЛО”

                                 ТОМ ПЪРВИ

1. Чокмански родове: Камбар Бечо, нашият прапрапрапрадядо –

    споменат на стр.22.

2. Заселвания и изселвания : Димитър Георгиев Камбарев, нашият

   дядо преселник от с. Чокманово в с. Куклен - страници  38 и 39.                                    

3. Възникване на селището – стр. 73. 4. Административна и правна уредба : Камбар Бечо – стр. 77. 5. Данъци и тегоби – стр.89. 6. Чокманово в националноосвободителното движение : Гоговица

   Камбарска е  прабаба ни Стана Камбар съпругата на Гого Камбар   
   и майка на дядо Димитър Георгиев Камбарев – страници 130 и   
   160.  
   Убийството на един от бранителите на Чокманово от турците     
   Бечо Даракчията става на сватбата на нашия дядо Димитър 
   Камбарев –                                                                              стр 208.

7. Чокманово в черковните борби : Гого Камбар бащата на Димитър

   Георгиев Камбарев, нашият дядо стр. 304 и 316.

8. Обществена и културна дейност : Димитър Георгиев Камбарев -

   нашият дядо, завършил Чепеларското училище                стр. 322.

ТОМ ВТОРИ

1. Гори и дърводобив – стр. 28. 2. Овчарство : тук има много информация за родоначалниците на Камбарския род, и чрез използването й е съставено родословното ни дърво : много на страници 44, 45, 46 и по-малко в страници 73, 76, 77, 80, 89, 92, 95 и 99. 3. Фамилни имена и прякори : стр. 234, на стр. 242 се изяснявя, че

    Стана вдовицата на Гого Камбар /това е майката на Димитър   
    Георгиев Камбарев/ е станала хаджийка, на стр. 243 Камбар   
    Бечо.