Ivan Asen III, emperor of Bulgaria

public profile

Is your surname Asen III?

Research the Asen III family

Ivan Asen III, emperor of Bulgaria's Geni Profile

Share your family tree and photos with the people you know and love

  • Build your family tree online
  • Share photos and videos
  • Smart Matching™ technology
  • Free!

Ivan Asen III, emperor of Bulgaria

Bulgarian: цар Иван Асен III, български владетел
Also Known As: "Ioan", "John", "Tsar", "Zar", "Despote", "Emperor"
Birthdate:
Birthplace: Eastern Bulgaria
Death: 1303 (43-45)
(Constantinople, Byzantium), İstanbul, Turkey
Immediate Family:

Son of Mitso Asen, tsar of Bulgaria and Maria Asenina
Husband of Irene Asan, Empress of Bulgaria
Father of tzar Mihail Asen; Andronikos Asen; Maria Asanina; Manuel Asen; Isaac Asen and 2 others
Brother of Kira Maria Asenina

Occupation: ruled as tsar of Bulgaria
Managed by: Henn Sarv
Last Updated:

About Ivan Asen III, emperor of Bulgaria

-https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Asen_III_of_Bulgaria
Ivan Asen III (Bulgarian: Иван Асен III, also Йоан Асен III, Ioan Asen III, and in English John Asen III), ruled as emperor (tsar) of Bulgaria 1279-1280. Ivan Asen III was the son of Mitso Asen of Bulgaria and Maria of Bulgaria, a daughter of Ivan Asen II of Bulgaria and Irene of Thessalonica. He was probably born in about 1259/60, and died in exile in 1303.

Fearing the rapid success of Ivailo of Bulgaria, the Byzantine Emperor Michael VIII Palaiologos summoned Ivan Asen to his court, granted him the title of despotēs, and married him to his eldest daughter Eirene Palaiologina in 1277 or 1278. Michael VIII then sent several Byzantine armies to attempt to assert Ivan Asen III on the throne of Bulgaria. Although Ivailo defeated several of these attempts, he was blockaded for three months in Drăstăr (Silistra) by the Mongol allies of Michael VIII. In the interval a Byzantine force besieged the Bulgarian capital Tărnovo and, hearing a rumor of Ivailo's death in battle, the local nobility surrendered and accepted Ivan Asen III as emperor in 1279.

To strengthen his position in Tarnovo, Ivan Asen III married his sister Maria (Kira Maria) to the Bulgaro-Cuman nobleman George Terter, but failed to assert himself throughout the country. Ivailo reappeared before the walls of the capital and defeated two Byzantine attempts to relieve Ivan Asen III. Despairing of success, Ivan Asen III and Eirene Palaiologina secretly fled Tarnovo with choice treasures from the palace treasury, including pieces captured from defeated Byzantine Emperors in former victories. Reaching Mesembria (Nesebăr), the imperial couple sailed for Constantinople, where the enraged Michael VIII refused to receive them for days for their cowardice.

In 1280 or 1281 Ivan Asen III traveled to the Golden Horde, competing with Ivailo in a bid to win support for restoration in Bulgaria. The Mongol chieftain Nogai Khan eventually had Ivailo murdered, but failed to restore Ivan Asen III in Bulgaria. The latter returned to his family possessions in the Troad, and died in 1303.

Ivan Asen III and Eirene Palaiologina became the progenitors of the large and influential family Asan (or Asanes) in the Byzantine Empire, which prospered in various court and provincial offices until the end of the empire and its dependencies in the mid-15th century. One of Ivan Asen III's descendants, Eirene Asanina (daughter of his son Andronikos Asan) married the future Byzantine Emperor John VI Kantakouzenos and through their daughter Helena (who married emperor John V Palaiologos), became the ancestress of later Byzantine emperors.

Family

By his marriage with Eirene Palaiologina, Ivan Asen III had the following children:

  • Michael Asan, titular emperor of Bulgaria.
  • Andronikos Asan, father of Irene Asanina, wife of John VI Kantakouzenos.
  • Isaac Asan.
  • Manuel Asan.
  • Constantine Asan.
  • Theodora Asanina, who married Fernan Jimenez d'Aunez and then Manuel Tagares.
  • Maria Asanina, who married Roger de Flor.

О Ivan Asen III, emperor of Bulgaria (русский)

Иван Асен III е български цар, първороден син на дъщерята на Иван Асен II Мария и на Мицо, претендент за търновския престол в началото на управлението Константин Асен Тих. Роден е около 1255-1262 г., като израства във Византия, където баща му избягва около 1261-1262 г., след неуспешния си опит да завземе търновския престол. В Империята Мицо получава, като отплата за предадените в ромейски ръце български градове Месемврия и Анхиало, имение на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната Троя. Изглежда там Иван Асен живял до бурните събития настъпили в България във връзка с бунта на Ивайло през 1277-1278. Тогава византийският император Михаил VIII Палеолог решил да установи влиянието си в съседното царство, като постави за цар на българите своето протеже Иван Асен III. С тази цел той го оженил през 1278 за най-голямата си дъщеря Ирина, като започнал да го нарича български цар, а впоследствие го изпратил заедно с византийска войска към Търново. Междувременно обаче Ивайло вече бил също провъзгласен за цар, след брака си с царица Мария, вдовицата на убития от него цар Константин Асен Тих. Поради това, жителите на Търново пуснали Иван Асен в града едва след като до столицата дошъл слух, че Ивайло бил победен в битка с татарите,. Така, най-вероятно през пролетта на 1279 г. Иван Асен III и жена му Ирина били вече български владетели. За стабилизиране на положението им, по настояване на византийския василевс, най-влиятелният болярин тук - Георги Тертер бил издигнат в деспот. Също така, за да се свърже по тясно с новия владетел, той трябвало да се раздели със съпругата си, изпращайки я, заедно със сина си Теодор Светослав във Византия, и да се ожени за сестрата на новия цар Мария. Това обаче не удоволетворило амбициите на българския първенец, който според съобщението на Пахимер мислел за върховната власт, за постигането на която подготвял убийството на Иван Асен III. В допълнение на това тежкото положение на този цар се утежнявало и от действията на Ивайло, който, след като неутрализирал временно татарската опасност, обсадил Търново и разбил, на 17 юли и 15 август 1279 г., двете византийски войски изпратени на помощ на поставеника на Михаил VIII Палеолог (Божилов 1994, 249-250). Изглежда, че пораженията принудили императора да използва татарите, които, с нападенията си отвлекли вниманието на Ивайло от Търново. Успехът на тази акция и успокояването на обстановката обаче, позволили на Георги Тертер да организира заговора си, довел до бягството на Иван Асен III от града в началото на 1280 или края на 1279 г. Към това решение явно го подтикнали както очевидната невъзможност да управлява държавата, дори и с помощта на Византия, както и все по засилващите се позиции на първия военачалник в царството – великия воевода, а впоследствие и деспот Георги Тертер (бъдещия цар Георги I Тертер), който се домогвал до царската власт. Така, според по-късния Григора, Тертер “имал намерение да убие Асен и да стане господар на царството. Но Асен узнал за това и се престорил, че отива на гости с жена си при своя тъст императора. Тайно взел всичко ценно от богатствата и парите на българите и пристигнал при тъста си императора в Константинопол” (ГИБИ XI, 1983, 137). Съвременикът на събитията Георги Пахимер е за щастие по-подробен, като за него Иван Асен III замислил “да устрои бягството си под благовиден предлог с печалба”, отнасяйки със себе си “съкровищата на българското царство, най-хубавите, които имаха, взети от победените ромеи”, предвождани през 1190 г. от император Исак II Ангел. Както пише византийският историк тези съкровища лежали “в съкровището по-скоро за показ, отколкото за употреба”, като бягащият цар и жена му взели освен тях, скривайки ги под дрехите си, и други богатства, удобни за носене. С тях те излезли от Търново през нощта, като “се престорили на хора, които излизат извън града, за да си отдъхнат и отпочинат, но веднага с най-голяма бързина избягали към великия град” Константинопол. “Най-напред влезли в Месемврия с царска пищност и разкош, за да не бъдат открити като бегълци”, а след това продължили към византийската столица с кораб (ГИБИ X, 1980) 180). От тези данни на изворите става ясно, че Иван Асен III съвсем не е бил толкова ленив и неспособен човек, какъвто го описват византийските, а и някои съвременни автори. Напротив, успешното осъществяване на разглеждано бягство, в сложни политически условия, придружено дори с отнасянето на богатсва във Византия, от един доста млад, около двадесетгодишен човек намиращ се при това в изолация, показва наличието на значителни лични качества, показани в критична ситуация. Не на последно място тук може да се изтъкне и че неговия тъст – един от най-способните византийски василевси Михаил VIII Палеолог, едва ли би дал първородната си дъщеря за съпруга на некадърник, нито би изпращал ромейски армии в негова подкрепа, ако не е имал положителна оценка за възможностите на зет си. Наистина, според наличните известия, той е бил много ядосан на Иван Асен за бягството му от Търново, но тук по-скоро виновният бил самия император, който не е дооценил сложната ситуация във България, макар че е бил добре информиран за нея. Доказателство за това е и последователното унищожаване на войските Мурин и Априн от Ивайло през лятото на 1279 г., което показва явно подценяване на военните възможности на последния. Впоследствие Иван Асен III, в опит да върне властта си в България, заета от Георги Тертер, отишъл в лагера на татарския владетел Ногай, където по-същото време пребивавал и неговият съперник Ивайло. Там за малко Иван Асен не загубил живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядал двамата екс-царе да бъдат екзекутирани. Ивайло бил убит, а Иван Асен успял да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина - Ефросина, незаконна дъщеря на византийския василевс Михаил VIII Палеолог. Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължил да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар Георги Тертер I и новият василевс Андроник II. Според него българският цар върнал обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, тогава Иван Асен се отказал от царската си титла, като останал византийски деспот до смъртта си, настъпила най-вероятно в началото на 1302 г. (Божилов 1994: 251-252). Изт.: Божилов, 1994: Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186-1460) - генеалогия и просопография. София, 1994.; ГИБИ X, XI, 1980, 1983: Гръцки извори за българската история. Т. X, София, 1980, Т.XI, София, 1983.

view all 11

Ivan Asen III, emperor of Bulgaria's Timeline

1259
1259
Eastern Bulgaria
1279
1279
Age 20
Търново, България
1280
1280
Age 21
Asen - son of Ivan III
1287
1287
Age 28
Bulgaria, Asen - dtr of Ivan III
1290
1290
Age 31
1303
1303
Age 44
İstanbul, Turkey
????
????
????