Георгий Тодоров (Феодорович) ТЕОХАРОВ

ТЕОХАРОВ, Георги Тодоров (1837/38–1892) - юрист, политически деец. Роден в Пещера. Учи в родния си град, след което работи известно време като учител. След Кримската война 1853–1856 заминава за Русия, където завършва Херсонската семинария и Юридическия факултет на Московския университет. Получава руско поданство и постъпва на работа в Московската, а след това в Полтавската прокуратура. Поддържа връзки с редица български патриоти – Г. С. Раковски, Н. Геров и др., и публикува материали във в. "Братски труд" и "Български книжици". По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 сътрудничи на Вл. Н. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението се включва активно в държавния живот. По време на режима на пълномощията 1881–1883 е министър на правосъдието (1 юли 1881–23 юни 1882), министър на народното просвещение (23 юни 1882–3 март 1883) и управляващ министерството на правосъдието (3 март–23 юли 1883). След абдикирането на княз Александър I Батенберг 1886 се връща в Русия, където умира.