Борис Руменов (Борю Зевзека)

Борис Руменов (Борю Зевзека) е известен български хуморист от първата половина на ХХ. век.

Завършва Първа мъжка гимназия в София и следва литература в университета, но го привлича повече театърът и заминава за Виена, където постъпва в театрална школа, но завършва драматургия и актьорско майсторство в Загреб. Стажува в театъра на Фиуме (днешна Риека).

Завръща се в България и дебютира успешно в Народния театър.

Съдбата решава друго - става редактор, а след това и главен редактор на списание "Барабан", където освен него пишат редица известни хумористи - Чудомир (сътрудничещ и като хуморист, и като художник), карикатуристът Райко Алексиев, майсторът на шаржа Александър Божинов, литераторите Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Димитър Подвързачов, Сава Злъчкин.

1912 - 1918 г. участва в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Там написва пиесата “Балканската комедия”, която се играе с огромен успех по време на Първата световна война (често на самата бойна линия). Руменов основава войнишка трупа, привлича артисти, сред които са Стефан Македонски, Кирил Петров, Итко Стоянов, писателят Крум Кюлявков. Така се ражда Полевият военен театър.

След демобилизацията в 1912 г. се завръща в "Барабан", но той е изгубил във войните много от своите сътрудници. Едновременно с работата си върху списанието, Зевзека разкрива хумористични страници във всекидневниците “Дневник” и “Утро”. По-късно, през 20-те и 30-те, той събира част от своите хумористични разкази и фейлетони в сборниците “Чуйте нещо весело”, “Весели разкази”, “Дон Кихот Таласъмски”.

През 20-те Борю се увлича по киното - изпълнява главна роля в комедията на Борис Грежов “Весела България” (1928). Играе в компанията на Мими Балканска (“душата и краката на “Кооперативния театър”), на съпругата си Цветана Руменова, на други “видни столични фигури”, сред които се откроява фигурата на Захарчук - легендарния командир на софийската пожарна команда. Любовта към Седмото изкуство превръща Зевзека дори в кръстник (макар и задочен). И то не на кого да е, а на Крачун и Малчо. Той е член на журито, което дарява с тези “чисто български и звучни имена” датските комици Карл Шенстрьом и Харалд Мадсен.

По време на Втората световна война има собствено хумористично предаване по Радио София (естествено, на живо), в което се надсмива както над Хитлер, така и над Сталин. Шегите му по адрес на Сталин му донасят и ненавистта на комунистите след 9. септември 1944 г. На 10 октомври същата година през нощта е изведен от двама въоръжени - поетът Станислав Вихров и още един - и досега неизвестен. Тялото му е открито в Перловската река, застрелян.

И до днес името му не е реабилитирано...