Кръстю Петров САРАФОВ

Македонският Научен Институт е най-старият специализиран център в света, занимаващ се с проучване миналото на Македония. Учреден е на 21 декември 1923 г. в София в аудитория № 10 на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 52 известни български интелектуалци, родени в Македония. Преобладаващата част от членовете-основатели са именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници и др. Те заемат важни постове в престижни научни учреждения, обществено-политически организации и държавни институции, поради което имат голяма популярност и авторитет в страната, а мнозина - и в чужбина.
Според приетия от учредителите устав, целта на Македонския научен институт е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на областта; да събира материали за историята на освободителните борби; да издава научно-литературно списание и други трудове, посветени на различни аспекти от македонския въпрос; да се погрижи за създаването на Македонски културен дом, в който да намери място и македонски етнографски музей.
На учредителното събрание основателите на Македонския институт избират Управителен съвет с три годишен мандат. Неговите дванадесет членове определят из средата си състава на Изпълнителния съвет, осъществяващ прякото ръководство на института – проф. Иван Георгов (председател), проф. Александър Балабанов (I подпредседател), проф. Михаил Арнаудов (II подредседател), Спиро Константинов (секретар) и Диаманди Николаев (касиер).
Първият председател проф. Ив. Георгов (1924–1930) осъществява идеите на учредителите за засилена издателска дейност. През неговото управление на МНИ започва да излиза сп. “Македонски преглед”; “Материали за историята на македонското освободително движение”, включващи спомени на известни революционери, записани и обработени от проф. Любомир Милетич; научно-популярни книги от поредицата “Македонска библиотека”.