Петър Ангелов

        Роден е в Свищов през 1829 г. Още в свищовското училище той проявил вродени умствени способности, добре преценени от учители и граждани. Тъй като родителите му били бедни, църковната градска община и Читалището поели грижата за образованието му. Изпратили го в Киев, Русия, където след десетгодишно следване завършил гимназиялния курс и Университета по история и филология. В 1857 г. той се завърнал в Свищов и веднага бил назначен за учител в Петропавловското училище. Цели 23 години той просвещавал в това училище. В 1871 г. той бил представител на Свищов в църковно-народния събор в Цариград по разрешението на църковния въпрос.

       По време на Освободителната война Той бил преводач при тогавашното управление и член-секретар на важния по онова време Окръжен съвет. През 1879 г. участвал в Учредителното събрание в Търново за изготвяне на  Конституцията на свободна България.От 1880 г. до 1886 г. преподавал в Софийска класическа гимназия.

       Вън от училището той работил като просветен патриот във всички направления на живота в навечерието на освобождението ни и след това. Той въвел в свищовските класни училища програмата на руските гимназии и за много от учебните предмети изготвял записки за учениците. Преподавал: Всеобща история, Аритметика, География, Френски език. Благодарение на своя тих характер той винаги се е ползвал със симпатиите на първенците в онова време.

       Оженил се за Ангелина Ценович ( дъщеря на Апостол и Елена Ценович и сестра на Димитър Ап. Ценович ). Тя се отличавала с интелигентност и усърдие в благотворителната дейност в града, била усърдна сътрудница на своя мъж в просветителното му дело. Имали син -Васил ( починал в ранна възраст ) и три дъщери -  Евдокия, Еленка и Василка.

      Учителят  Петър Ангелов има сестра Екатерина ( Тинка ) , която е омъжена за Алекси Драганов - свищовски търговец.

Още като ученик проявява вродени умствени способности, които са забелязани от учителите и гражданите. Тъй като родителите му били бедни, църковната градска община и читалището поели грижата за образованието му, за да бъде полезен на града. Изпратили го в Киев ( Русия ) където след 10-годишно следване завършил гимназиалния курс и Университета по история и филология. В 1857 г. той се завърнал в Свищов и веднага бил назначен учител в Петропавловското училище. Цели 23 години той просвещавал в това училище. В 1871 г. бил представител на Свищов в църковно-религиозния събор в Цариград по разрешаването на църковния въпрос. По време на Освободителната война П.Ангелов бил преводчик при тогавашното управление и член-секретар на важния в онова време Окръжен съвет. През 1879 г. участвувал в Учредителното събрание в Търново за изготвяне на конституцията на свободната вече България. От 1880 г. до 1886 г. преподавал в Софийската класическа гимназия. П.Ангелов работил вън от училището като просветен патриот в всички направления на живота в навечерието на освобождението и след това. Благодарение само на своя тих характер, той винаги се ползвал с симпатийте на първенците в онова време. Можал продалжително време да учителствува в града, да застане на чело на учебното дело в съединените Св.Преображенско и Петропавловско училища в Свищов, от 1860 г. насетне. Тактично работил с революционерите - свищовски младежи и благодарение на това се запазил от подозренията на турските власти през 1866 г. по време на Свищовското въстание. Той умело противодействал и на стремежа у някои свищовски първенци да поддържат гърцизма. По черковния въпрос бил един от най-активните дейци в града. С благоговение произнасят неговото име живите още негови ученици-старци: Филипъ Мариновъ, Атанасъ Велевъ, Слави и Злати Драганови и др. П.Ангелов въвел в свищовските класни училища програмата от руските гимназии и за много от учебните предмети изготвял записки за учениците. Преподавал всеобща история, аритмитика, география, френски език. Трудолюбие и безкористност, идейна служба на града - това свързал с паметта си покойния П.Ангелов.

   Учителят Петър Ангелов се задомил за дъщерята на Апостор и Елена Ценович. ( Съпругата му е сестра на последния, още жив крупен свищовски благодетел Димитъръ Ценовичъ, който завеща  материални средства за постройка на Висша търговска академия в Свищов и който сега живее в София.) Тя се отличавала с интелигентност, усърдие в благатворителното дело на града и била сътрудница на своя мъж в просветителното му дело. Щастливия им съпружески живот им дал син Васил, починал в ранна детска възраст, и дъщери: Евдокия, Еленка и Василка. Протоиерей Стефан Ганчев " Свищов - Принос за историята му" - стр.114 - стр.116