Nikolaos Orsini Kommenos Doukas, count of Cephalonia

-https://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Orsini

-http://fmg.ac/Projects/MedLands/ALBANIA.htm#NikolaosOrsiniKefalonia...

Two brothers: 

1. NIKOLAOS Orsini, son of GIOVANNI Orsini Count of Kefalonia & his wife Maria Komnene Doukaina Angelina (-murdered 1323). He succeeded his father in 1317 as Count of Kefalonia. He murdered his maternal uncle Thomas Lord of Epirus in 1318, married the latter's widow, and installed himself as Lord of Epirus with his capital at Arta. He converted to the Greek Orthodox religion, was created despot by Byzantium, and styled himself "Count Palatine, Despot of Romania". Anxious to wrest control from the Byzantines, he submitted himself to Venetian suzerainty and attacked the Greek-held city of Ianina[180]. He was murdered by his brother.

m ([1318/19]%29 as her second husband, ANNA Palaiologina, widow of THOMAS Komnenodoukas Angelos Lord of Epirus, daughter of co-Emperor MIKHAEL IX & his wife Maria [Rita] of Armenia (-1321).

Николай Орисини (на византийски гръцки: Νικόλαος Ορσίνι, на италиански: Nicola d'Epiro) е граф на Кефалония от 1317 до 1323 г. и владетел на Епирското деспотство от 1318 до 1323 г. Николай е синът на кефалонийския граф Йоан I Орсини от Мария, дъщерята на Никифор I Комнин. Баща му управлява Кефалония като васал на крал Карл II Анжуйски и получава Левкада като част от зестрата на жена си. Николай наследява областта след смъртта на баща му през 1317 г., но за разлика от своите предшественици той проявява по-голям интерес към Епир, отколкото към латинските владения в Южна Гърция. В 1318 г. той изненадва и убива чичо си Тома I Комнин и с лекота съумява да подчини цялата южна част на деспотството около Арта. За да затвърди придобивките си, Николай встъпва в брак с вдовицата на чичо си - Анна Палеологина, дъщеря на Михаил IX Палеолог, и получава титлата деспот. Николай продължава да се подчинява фиктивно на своя ангевински сюзерен Йоан Гравински, син на Карл II Анжуйски и Мария Арпад. Но своята политика той насочва към Изтока. Приема източноправославието, след което местното духовенство не оспорва неговото узурпиране на престола. Но Северен Епир и Янина отказват да признаят законността на властта му и вместо това приемат византийското господство. Търсейки удобен момент да атакува, Николай изчаква смъртта на съпругата си през 1320 г. (или 1321 г.) и избухването на византийската гражданска война. След като опитите му да сключи съюз с Венецианската република се провалят, Николай не съумява да превземе Янина. В 1323 г. той е убит от своя брат Йоан II Орсини.