Станко п. Анастасов Разбойников

Станко Разбойников е може би най-младия учител в просветната история на Свиленград - едва шестнадесетгодишен става даскал. Той е един от съратниците на дейците на Априлското въстание – Петър Бобеков, Константин Величков и възрожденския деец д-р Христо Стамболски. Избран е за председател на основания през 1871 г. от Васил Левски таен революционен комитет в Мустафапаша. Родът му бил от хайдушко коляно. От техния род бил известният в Сакар планина Стратия войвода. Баща му бил борец срещу гръкоманството в Мустафа паша (Свиленград). Станко Разбойников бил роден през 1846/8 г. в Мустафа паша (Свиленград). Учил в родния си град и още на 16 г. станал учител в града при главния учител Христо поп Марков. През есента на 1867 г. напуснал учителската професия и с разрешение на турското правителство отишъл да учи в Одрин в "Мактеби - Идадие" (медицински колеж). Там той усвоил добре основите на тогавашната медицинска наука, а така също турски, арабски и френски език. През 1869 г. като отличник на випуска бил изпратен да продължи образованието си във висшия военно-медицински лицей в Цариград. През 1871 г. Станко поп Атанасов завършил образованието си и се завърнал в Мустафа паша (Свиленград). Там той се свързал с Димитър Бояджиев, Димитър Новаков и с учителя Стоян поп Марков, четиримата изготвили план за безопасното идване на Васил Левски в Мустафа паша (Свиленград). През август 1871 г. Апостола преминал през Хасково и през селата Главан, Минечево (Орлов дол), Гердеме (Хлябово) и пристигнал в Мустафа паша (Свиленград). В къщата на Димитър Бояджиев той основал таен революционен комитет от 25 души, сред които бил и Станко поп Атанасов, когото избрали за председател. Станко поп Атанасов се занимавал активно и с литература, като самият той пишел, а владеенето му на френски език му позволявало да прави и преводи. Основно се занимавал с превода на "Вилхелм Тел" и "Разбойници" на Шилер. Преводът на последния и хайдушкото му коляно (за официалната османска власт хайдутите били "разбойници") му донесли и новото му фамилно име Разбойников.

В началото на 1875 г. Станко Разбойников е бил наклеветен пред турската власт в Мустафа паша, бил арестуван и изпратен под стража в Одрин. Успял да избяга и се укривал от турците до избухването на Руско-турската война през 1877-1878 г. По време на войната организирал чета, с която пазил местното население от своеволията на башибозука. Руското главно командване високо оценило тази негова дейност по време на войната и той бил награден лично от Данаил Николаев. През 1886 г. Станко Разбойников бил назначен за административен (околийски) управител на Кавакли (Тополовград). През есента на 1885 г. за първи околийски началник в Кавакли (Тополовград) - бил назначен Желязко Петров, до 30.05.1886г. След него от 30.05.1886 г. до 28.02.1890 г. за околийски началник бил назначен Станко поп Атанасов Разбойников. Почива през 1890 г., погребан бил с големи почести, така, както заслужава всеки достоен син на България.