Георги /Паината Ангелов КАМБАРЕВ

РОДОСЛОВНО ДЪРВО И РОДОВА ХРОНИКА НА КАМБАРЕВИЯ РОД с исторически доказан родоначалник КАМБАР БЕЧО от с. Чокманово и неговият баща. I. ИЗТОЧНИЦИ: В началото сведенията за рода са извлечени от книгата “ЧОКМАНОВО МИНАЛО” където има много писмени исторически данни за рода. С книгата в ръка започнах работа по родословното дърво и хрониката през 2005 г. В началото Маргарит Камбарев ми даде книгата “ЧОКМАНОВО МИНАЛО” и ми описа по-голямата част от клона на Георги Манолев Камбарев 1885 – 1945. Ползвах и родословното дърво поръчано и запазено от Димитър Георгиев Камбарев от Смолян 1922-1996 – дядото на Димитър Георгиев Камбарев, внук който ми го изпрати. То е направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк, по моя преценка около 1940 – 1945 г. с обхват до родените около 1925 г или 80 човека Камбарци родоначалници на рода и всичките му клонове, без Камбарци от Алами дере /Полковник Серафимово/. През януари 2011 г пак Димитър Г. Камбарев – но вече внук ми изпрати начертан и пълен техният клон на Георги Манолев Камбарев със съпруга Елена. През април 2011 г получих от Сийка Костадинова Николова (Златанова) от Смолян, писмото написано от майка й Тодорка Илиева Златанова (Камбарева) от Смолян за голяма част от родословното дърво на наследниците на Димитър Ангелов Камбарев /Венката/. На 08.02.2011 г от Тодор Костадинов Камбарев получих голямо ръкописно писмо с описани около 150 Камбарци от Полковник Серафимово и най важното кога и кой Камбарец се е преселил в Полковник Серафимово и е създал този клон и така всичко си дойде на местото. На основание на горната информация и събираната от мен след това информация за човек след човек се оформяше бавно и полека родословното ни дърво. През октомври 2013 г в разширяването на дървото се включи и Радка Янчевска /Тунева/ и изясни Чавдаровският и Хубчевският клонове общо над 55 човека. Допълних със спомените ми и тези получени от баща ми, чичовци и лели. Написаното от мен е само за нашият клон, за който ми е разказвано от дядо, чичовци и баща, а именно наследниците по линията Камбар Бечо, Камбар Гочо, Харит Георгиев Камбарев и за клона на Георги Харитев Камбарев живял в Чокманово и основно за клона на Димитър Георгиев Камбарев живял в Куклен и Пловдив и сина му Никола Димитров Камбарев от Пловдив. Написана е от мен Петър Николов Камбарев от Пловдив с много неотбелязани в книгата съвременни допълнения за клона ни. Ако се намери, докато не е станало късно, поне по един човек от всеки клон да напише това което знае и да ми го прати във вид готов за механично събиране, което аз съм готов да направя и след това да го разпространя между останалите Камбарци, ще се получи по пълна история на целият Камбарски род. Фамилията Камбарев е УНИКАЛНА досега не ми се е случвало вече за издирените, изяснени и описани 1080 човека неин носител да не е от рода с родоначалник Камбар Бечо от Чокманово. Всеки носещ тази фамилия независимо в коя точка на България живее е наш може и много много далечен роднина, но сигурен съм, че е роднина и като се разрови ще открие, че коренът му от много далечни времена е в Родопите близо до или в с. Чокманово. За мен категорично КАМБАР е много древно Афгано – Иранско – тоест ПРАБЪЛГАРСКО собствено име в последствие станало и арабско и означава СИЛЕН = ЗДРАВ = ЖИЛАВ. За справка: Словарь значений казахские имена. http://moeimja.kz/muzhskie-imena/kambar.html II. График на развитие на родословното дърво: 1. Обхват през началната 2005 г. – 140 човека. Три пълни клона на Георги Харитев Камбарев, Шишкови и част от клона на Манол Харитев Камбарев изяснен ми от Маргарит Камбарев от Пловдив, плюс изяснено от книгата „Чокманово минало” начало на всички останали клонове, без началото на Полковник Серафимовският клон. 2. Обхват към 05.05.2007 г. - 216 човека. Добавени са хора от другите клонове. 3. Обхват към януари 2010 г. - 400 човека. Добавени са много хора от другите клонове. Дървото е публикувано в интернет сайта

    http://kambarevi.blagosoft.com/treenav.php?ged=kambarevi 4. Обхват към  януари 2011 г – 450 човека. Публикувано в      интернет сайта 

    http://www.geni.com/family-tree/index/6000000011274320344 КАМБАР БЕЧО 5. Обхват към  края на 2011 г – 620 човека. Вече с изяснен почти целият Полковник Серафимовският клон. 6. Обхват към  юли 2012 г – 809 човека.  Останаха непълни клонове само тези по женска линия, тъй като откриването им е трудно поради неизвестните фамилии. ТУК МУ Е МЯСТОТО ДА ПОМОЛЯ ЗА ПОМОЩТА НА ВСИЧКИ ПРОЧЕЛИ ТОВА, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КЛОН СИ ЗНАЕ ХОРАТА РОДНИНИ ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ. Чакам информация от мераклиите. 7. Обхват към  август 2012 г – 903 човека. След получената информация на родовата среща.  8. Обхват към март 2013 г – 939 човека. С новооткритият клон на Камбареви от с. Еникьой, описан непълно по долу, за повече чакам информация от Михаил Камбарев, както ми е обещал. 9. Към септември 2013 г с новите попълнения дървото стана от 1020 човека от тях живи 685, според автоматична справка от програмният ми продукт съставящ дървото. 10. Обхват към декември 2013 г 1080 човека.  След изсняването на Чавдаровият клон от Радка Янчевска /Тунева/. III. Последното ми откритие е: В края на 2012 г от обява за къща за гости „Камбареви” в с. Славейно открих нови Камбарци: Михаил, /който ми е връстник/ и Видка Камбареви със син Виктор, снаха Диана, внучка Изабела, дъщеря Милена, зет Емил Цветанов и внуци Валентин и Мартин всички живущи в Пловдив притежаващи стара красива родопска къща за гости в с. Славейно.  Свързах се по телефона с Михаил и от него получих следната за съжаление недостатъчна за категорично определяне на местото им в родословното дърво информация: Баща му Петър Михайлов Камбарев е с корен от село Еникьой Ксантийско, не знае къде се намира селото и как се казва сега. Майка му Цветана е от Карлово. Неговият дядо Михаил /или Михал/ е избягал от Еникьой поради издевателствата на гърците. Името на баба му е Мария. Според бащата на Михаил „камбар” значи „жилав”. Моето проучване преди да се свържа с него е стигнало до: Словарь значений Казахские имена: Камбар (мужкое имя) (ирано-арабско впоследствие ПРАБЪЛГАРСКО) Значение: большая сила, ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Силен човек. По родовите предания и по Чокмановската линия има информация, че КАМБАР означава СИЛЕН. За мен „ЖИЛАВ е почти същото като  СИЛЕН”. Ето потвърди се от три източника!!!  http://moeimja.kz/muzhskie-imena/kambar.html Баща му Петър е имал двама братя Тодор и Димитър и две сестри Йордана и Станка.  Загубили са по старата родова информация, поради  внезапното бягство от селото. Тази трагична жизнена ситуация ми е до болка позната, тъй като и моят род по майчина линия Папазови е от село Балъкьой /сега Мелия/ Дедеагачко /сега Александруполис/ и те са преживели абсолютно същите страшни неща. Само че аз сам намерих начин да открия тримата братя на дядо ми Петър запазили фамилията Папазови в Стара Загора, Сливен и Хасково, които слава Богу бяха останали живи и да направя родословното им дърво, но за съжаление имаше запазена родова информация само за 4 поколения назад, а не както при Камбарци вече за 11 поколения назад. На база получената от Михаил Камбарев информация направих следните проучвания и разсъждения върху вече безспорно установени исторически факти за Камбарският род: 1. Село Еникьой, Ксантийско е на река Места, в долното й течение, на завоя на реката от посоката от запад  към изток към посоката от север към юг в началото на разлива на река Места, сега е в Гърция, българското му име е било Кръсто поле, а сега се нарича град Ставруполис. Намира се на 36 км. южно от Чокманово /на около 4-5 часа път с кон от Чокманово/ и само на 23 км от границата ни с Гърция.

     2. Документирано при проучванията направени за книгата „Чокманово минало” и отразено в нея и запазено в родовите ни спомени за моят прадядо Гого Камбар: 

     Цитирам: „Когато със синовете си Димитър /моят дядо/ и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/.     

                      „Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни”,  каквато е била традицията тогава. 

                  „Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.”  От направеният оглед чрез картата на Гугъл на островите в река Места около Еникьой установих следното: Преди Еникьой в река Места има 5 острова: първият на 3 км от селото с площ около 24 дка, вторият на 1 км от него с площ около 80 дка, третият на 1 км от него с площ около 240 дка /надали е бил по силите на прадядо ми/, четвъртият на 800 м от него с площ около 60 дка, петият на 400 м от него с площ около 16 дка. След Еникьой първият остров е на 2 километра от центъра на Еникьой с площ около 7 дка, вторият е на 800 м от първият с площ около 8 дка, следващият трети остров е на 900 м от втория с площ около 6 дка, а четвъртият е само на 100 м от него с площ около 10 дка. Следващите два малки острова са един след друг и са чак до с. Статмос на около 8 км от Еникьой. По нататък до Бяло море някои от островите в Места са огромни по 200 – 300 дка и надали са били по възможностите на прадядо Гого а останалите са много малки и не представляват стопански интерес.  Острова на прадядо Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой. 

  „Лятото изкарвал овцете си на  Исьоренската планина Кула.”  С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на много Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово.

      „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели  на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.”  Извадка от Уикипедия: Към 1909 година Еникьой има около 300 къщи, от които 220 български екзархийски, 50 гъркомански /по правило православни пак българи, но гърчеещи се/ и 30 мюсюлмански. При 220 български къщи българите в Еникьой са били около 1200 човека. Явно е, че много Камбарци в продължение на 200 години са пребивавали с овцете си, работили и живели около Еникьой, имали са имоти свързани с Беломорската паша на овцете им и са се чувствали там като у дома си. При това географско и историческо положение на 100 % съм сигурен, че моят прадядо Гого Камбарев и прадядото на Михаил Камбарев /може би Петър Камбарев??, като върнем имената назад/ носещи еднаквата фамилия Камбарев, живеещи в една българска общност в Еникьой от 1200 човека по едно и също историческо време и на едно и също географско место, поне 6 месеца в годината, са се познавали лично!!! 3. Документирано за тьожките кехаи Камбарци: 3.1. Камбар Кехая живял около 1715 – 1775 години от род пренесъл през вековете фамилното ни име

    3.2. Камбар Бечо роден около 1745 г, негов син, знатен чокманец, първия от рода за който има писмена информация от туските архиви, че е кехая, плащал е големи данъци и е играл важна роля  в обществения живот и управлението на селото.  3.3. Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г живял и починал в Чокманово, син на Камбар Бечо, също кехая и родоначалник на клона в с. Полковник Серафимово. 3.3.1. Дичо Атанасов Камбарев роден около 1849 г син на Тачо, също кехая, роден в Чокманово се е преселил в Полковник Серафимово 3.3.2. Атанас Дичев Камбарев син на Дичо 1875-1926, кехая. 3.4. Камбар Гочо, е другият син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. 3.4.1. Ангел Георгиев Камбарев син на Камбар Гочо роден 1835 – 1879 г., кехая. 3.4.1.1. Стоян Ангелов Камбарев /Пангала/ син на Ангел роден 1867 – 1897 г., кехая. 3.4.2. Харит Камбар син на Камбар Гочо роден около 1833 г., кехая.

    3.4.2.1. Георги /Гого/ Харитев Камбарев, моят прадядо, първият синът на Харит, кехая. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г. 

   3.4.2.2. Манол Харитев Камбарев, вторият синът на Харит, кехая. Роден 1865 г.

   3.4.2.2.1. Георги Манолев Камбарев син на Манол около 1885 – 1962 г последният тьожък кехая до 1928 год. от рода Камбареви, след него всички други Камбарци са оставили кехайлъка, тъй като границата с Гърция е вече затворена и достъпа до зимната Беломорска паша вече е невъзможен. Как се гледат 3 – 4 000 овце без зимната Беломорска паша.

   3.4.2.3. Димитър Харитев Камбарев, /Обрязаното/ третият син на Харит, кехая. Роден 1868 г. – 1927 г.

ФАКТИ:

        1. Това са 13 човека Камбарци тьожки Чокмански кехаи живели в голям период от време от 1715 до 1940 години, движили се над 200 години заедно със стадата си и преминали стотици пъти по линията Чокманово – Еникьой – местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/- Исьоренската планина, планината Катун до бившето село Катун /сега с. Дипотама/ на 8 км северно от Еникьой търсейки зимната Беломорска паша за овцете си. 

    Документирано с цитат от историческо проучване:  „Когато кехая Гого Камбар със синовете си Димитър и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 10 годишни,  каквато е била традицията тогава.”  „Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров в реката.”  Острова на Гого Камбар вероятно е бил някой от гореизброените 11 острови най-далечният от тях находящ се на само 8 км от с. Еникьой.  „Лятото Гого изкарвал овцете си на  Исьоренската планина Кула.”  С. Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой.  Овцете на братовчеда на Гого, Георги Манолев Камбарев също са домували и той е имал мандра в планината Катун до бившето село Катун /сега с. Дипотама/ на 8 км северно от Еникьой. Там се е родил през лятото на 1922 г синът му Димитър /Вената/.

Следователно не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово.

2. Ходили на гости и на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли. Документирано с цитат от историческо проучване: „Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Нарастанлъ и Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.” Документирано със саморъчно написаните на възраст вече сто години спомени на Янчо Камбарев: „Братовчеда на Гого Камбар Георги Манолев Камбарев баща на Янчо е живял години и е имал имоти в гр. Ксанти /на 12 км от Еникьой/, живели са в Ксанти 6 години от 1920 до 1926 години. Там в Ксанти през 1924 г се е родил синът му Илия, най-големият му син Янчо е учил 3 години в училище в Ксанти. Овцете му са домували и е имал мандра в планината Катун до бившето село Катун /сега с. Дипотама/ на 8 км северно от Еникьой посока към Чокманово. Там в планината Катун се е родил през лятото на 1922 г синът му Димитър /Вената/.

        3. По традиция водили от 10 -12 годишна възраст своите синове с тях да помагат и изучават овчарлъка и кехайлъка.

        4. Фамилията Камбарев е УНИКАЛНА и досега не ми се е случвало неин носител да не е от рода с родоначалник Камбар Бечо от Чокманово. 

ИЗВОДИ:

   1. Някой от тези младежи придружаващи като редови овчари кехаите, техни бащи или чичовци, се е залюбил с местна българка от с. Еникьой и е останал за зет там. Това е било добре дошло и за баща му и за рода му защото са получили местен човек /ятак/ за всякаква подкрепа. Половината от живота на кехаите е преминавал в Беломорието, където поради тежката родопска зима от ноември до април, 6 месеца са живели там и отглеждали овцете си през зимата.  Исторически документирано Камбарци са правели това около с. Еникьой в един кръг с радиус от около 15 км с център селото.  Село Исьорен сега с. Ореон е само на 12 км на юго-изток от с. Еникьой. Планината Катун до бившето село Катун /сега с. Дипотама/ е само на 8 км северно от Еникьой. Така, че не само през зимата, а и през лятото овцете на Камбарци са били толкова близо до Еникьой, колкото до Чокманово.

    2. Кога е останал младият Камбарец зет в Еникьой това е неизвестно.

    3. Тъй като по описаните до сега клонове с обхват 1100 човека, по мъжка линия /носители на фамилията/, няма неясноти и непълноти и са напълно изяснени и проверени по-много стари етнографски, църковни, исторически и архивни трудове и съхранени родови информации и материали, е невъзможно родството ни да е във и чрез тях. При тях са изяснени и записани даже деца и бебета родени преди 60 – 70 години и починали на няколко месечна или 1-2 годишна възраст.  Тогава явно има друг неизвестен до сега клон, който трагичната съдба на Беломорските българи се е опитала да заличи, но слава богу не е успяла, САМО ЗАРАДИ УНИКАЛНАТА ФАМИЛИЯ Камбарев. 

    4. При анализ на родословното дърво се вижда, че:

        Начало на нов неизяснен до сега клон е възможен най рано само от поколението синове на Камбар Бечо, това е поколението за което няма никакви исторически данни, а е открито логически от мен поради невръзването на твърдо установени по исторически данни години на живот на представителите на това поколение /виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на Камбар Гочо другият син на Камбар Бечо/ и в последствие потвърден от съществуването на Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г от Чокманово баща на Дичо Атанасов Камбарев роден 1849 г в Чокманово, но в последствие преселилил се в Полковник Серафимово и станал родоначалник на Полковник Серафимовският клон:

     - Камбар Атанас /Тачо/, син на Камбар Бечо, кехая, роден около 1807 г. потвърден от сведенията за Полковник Серафимовският клон. 

     - Камбар Гочо, син на Камбар Бечо, кехая. Роден около 1801 г. открит логически от мен, виж по долу разсъжденията ми описани в раздела посветен на него. 

     - би трябвало да има трети син на Бечо Неизвестен по име роден и живял в Чокманово по същото време. Предполагам починал млад и оставил единствен носител на фамилията син сирак с малък или без имот в Чокманово. Защо единствен син, защото в Чокманово не е останал друг Камбарец от този клон, който би оставил наследници и в Чокманово.

     - след това неговият син неизвестен по име но Камбарев по фамилия роден в Чокманово, придружавал от малък стадата на чичовците си в зимните им походи до Беломорието. Той се е залюбил с местна българка от с. Еникьой. Оженил се и се преселил в Еникьой и останал за зет там. 

     - след това неговият син може би Петър /прадядото на Михаил/ носещ името по традиция, роден и живял в Еникьой. 

     - след това неговият син Михаил Петров Камбарев роден и живял в Еникьой /дядото на Михаил Петров Камбарев от Пловдив/.

      - след това неговият син Петър /бащата на Михаил/ роден в Еникьой, преселил се в майка България заради гоненията на гърците и заживял в Пловдив с два брака: първи с Надежда и втори с Цветана.

      - сина на Петър от вторият му брак: Михаил и съпругата му Видка Камбареви от Пловдив и техните потомци.

      - децата на Петър от първият му брак: Асен и Станка и техните потомци. 

     - двамата братя на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.

     - двете сестри на Петър родени в Еникьой, преселили се в майка България и техните потомци.      

      В допълнение на гореописаното и като доказателство, че и други Камбарци от Чокманово са живяли и имали имоти в Ксантийско преписвам дословно дадените ми на 07.03.2014 г от Маргарит Камбарев с автентичният словоред и правопис ръкописно писани, спомени преди около сто години на 6 страници от неговият баща Янчо Георгиев Камбарев син на Георги Манолев Камбарев около 1885 – 1945 г, последният тьожък кехая от рода Камбареви, след него всички други Камбарци са оставили кехайлъка, тъй като границата с Гърция е вече затворена и достъпа до зимната Беломорска паша вече е невъзможен. Неговите спомени са озаглавени: Кратки спомени от моят живот, радости скръбни и мъки вълнуващи. Янчо Георгиев Камбарев, роден 1909 г 15.03 стар стил или 29.03 по новият календар. Наследник съм на Бечо Камбар, с двама сина Харит и Ангел моят дядо Манол е син на Харит. Баща ми Георги Манолов Камбарев и майка ми Елена Димова Вълчева и двамата са от с. Чокманово Смолянско. Кръстен съм в черквата Свети Илия, кумувал Стоян Турналиев и свещеник Димитър Чакъров и двамата от Чокманово. СПОМЕНИ 1912 год., когато почна Балканската война помня че и ния Бащата ни закара в Чепеларе за по безопасно место и слет кратък пристой се върнахме пак в Чокманово, това го пише само да каже дете от 3 год. почна да помни некви работи. 	От 1914 год. до 1919 год. живехме в грат Ксанти а през летото си ходехме в Чокманово. Първи клас учих в Чокманово а 2 и 3 клас в гр. Ксанти 4 клас пак в Чокманово, 5 клас в с. Райково понеже в Чокманово немаше 5 клас и всяки ден сутрин пеша през Кралов камак в Райково и вечер се връщахме бехме около 15 деца. Помня Европейската война /или Първата световна война/ гладотия и немотия даваха продукти по малко с копони, а в това време варлуваше една много стршна болест, наричаха я испанска, която одне живота на много млади хора почти от 14 години нагоре и много редко къща остана без да даде жертва а някои къщи дадоха и 2-3 човека от тая много лоша болест.  1919 год. войната завърши и ние българите, с нашите съюзници излезохме от войната победени и за наказание предоставиха беломорска Тракия заедно с гр. Ксанти на Гърция и ние пак се прибрахме в Чокманово. 1920 год. се останови граница, която е и сига и топлите места останаха в чужда държава а нашия край почти се занимаваше с овце и хората плъзнаха по Кърджалийско и Ивайловгратско да зимуват с овцете, но там нема тая паша която е в беломорска тракия и не можеха да искарат стока и тя се затриваше. 1920 год. есента Баща ми заедно с овцете и чобаните с 2000-3000 овце минава граница по нелегален начин и минава в Гръцка теретория през X.1920 год. всички овце от Родопите които са били стотици хиляди и всички са зимували в Ксантийско и Гюмюрджинско там пашата беше много и снег не хващаше. Слет като Баща ми минава границата и се остановева в Гърция нас почнаха да ни гледат малко на криво. Баща ми за да не пострадаме защото имаше слух че ще ни интелират в вътреноста идва на 13.01.1921 год. пак по нелегален начин и с водач Българо-мехмеданин на име Емин от село Мочуре близо до граничната линия и на 15.01.921 год. натовариха дрехи и едене вечерта към 10 часа потеглихме на път убути с царвули с науща майка ми, брат Манол аз и останалите през пътя Буница Долен Смилян към границата времето беше ясно но голям студ сняг имаше около 1 метър но замръзнал и добитака варвеше връх снега без да пътъва от това се вижда че имало голям студ, осъмнахме в Българска теретория през дене пристояхме в една гора и като се мръкна пак потеглихме и към среднощ минахме граничната линия навлезохме в Гръцка теретория, тогас границата беше лабава граничните постове се намираха на растояния от 5-10 километра и между постовете можеше лесно да се мине и вечерта пристигнахме в грат Ксанти. /Коментар: Този маршрут задължително минава през Еникьой/ 	Към края на месеца Баща ми ме заведе в гръцко училище и ме приеха за ученик но почнах пак от I клас същата година искарах училище и на втората година 1922 год. минах прискочих на III одел. Клас за 1 година овладех гръцкия език и трета година свърших четвърти клас. 1924 год. постъпих да уча в Еврейско училище понеже там учиха 4 часа на ден френски и там за 1 година завърших III клас френски с надежда да постъпя в Солун някакъв френски колеж дето приимали  деца с третокласно образование френско но 1925 год. Гръцкото правителство предопреди всички българи живейщи в пределите на Гърция с строк от една 1 година да напуснат и заминат за България и с тая заповед се одложи и моето следване в Солун и същата година есента си се прибрахме в Чокманово а баща ми издейства още една година но само за него за да може да си ликвидира стоката която е имал и 1926 год. си пристигна и той когато заминахме за Ксанти бяхме само брат ми Манол но се върнахме с още двама повече братия които се родиха там Димитър /Коментар: Вената/ се роди 1922 год. през летото на планината Катун там имахме мандра и овцете беха на летна паша и ние бехме на курорт до мандрата имахме распената палатка и майка ми само с Баща ми се роди Митьо Катунски /Коментар: Вената/ а Илия най малкия брат се роди 1924 год. в гр. Ксанти. 1927 год. имахме около 800-900 овце и на зимна паша ги докараха в с. Чорбаджийско понеже там по малко хващало снег, имахме 3 човека овчари и аз като домакин /одажия/ ги снабдевам с храна и придоволстия и всяка седмица ходех в гр. Кърджали 2 мулета имах за превоз тогас немаше нито камиони нито железница и аз сам бех снабдител брат ми Манол беше войник прикарахме зимата но с голями трудности. 1928 год. Баща ми закупи един имот в сел Доборско Крумовградско от турчин които се изселвали в Турция около 200 декара ливади и ниви и ся. Остановихме там за постояно с овцете и почнахме да сеем нивите и станахме истински земледелци и скотовъди това продължи до 1941 год. в тоя Диар-Бекир. 1929 год. мен ме взеха войник в гр. Пазарджик. Това продължи до 1930 год. 2 години. 1932 направихме годеж с Марушка Маргаритова от Чокманово. 1934 год. беше нашата сватба. 1935 год. се роди Елена но почина на 15 месеца. 1936 год. се роди Руска. 1939 год. се роди Георги.  1941 год. Германия окупира цяла Гърция и ние отново се върнахме в Ксанти. След нов 3 годишен престой там ние се върнахме в  Чокманово защото Германия загуби войната и Ксанти пак стана гръцки. 1946 год. от Чокманово се изселихме и дойдохме да живеем в с. Куклен. Там през 1946 год. в кулата на Димитър Георгиев Камбарев в местността Рушка се роди малкия син Маргарит. Това стана с помощта на Благородка Камбарева снаха на Димитър Камбарев. /Коментар: моята майка Благородна е акуширала за Маргарит по спешност, без никакъв опит за такава дейност/. При толкова близки и преплетени в географско и времево разположение съдби с 200 годишната история на кехаите Камбарци от Чокманово и наличието на УНИКАЛНАТА фамилия Камбарев у мен няма нито капка съмнение, че направените по горе изводи дават основание да включа Михаил Камбарев от Еникьой с потомците на неговите деца Петър, Тодор, Димитър, Йорданка и Станка Камбареви в родословното ни дърво. Добре дошли изгубени до скоро братовчеди!!!  К А К    З А П О Ч Н А Х:

   Започнах да правя родословното дърво през 2005 г от нашият на Георги Харитев Камбарев клон, включващ и Шишкови, след това добавих клона на Манол Харитев Камбарев по информацията дадена ми от Маргарит Камбарев.  След като намерих двата тома на „Чокманово минало” по данните от нея успях да сглобя дърво само на всички мъже Камбарци по клоновете описани в книгата, там нямаше нищо за Полковник Серафимовският клон. Покъсно когато се свързах по интернет с помощта на обяви, търсачките и социалните мрежи с няколко непознати до тогава за мен Камбарци, които вече чувствам като истински роднини, получих ценна информация:  През декември 2009 г от семейство Димитър Георгиев и Сийка Михайлова Камбареви от Смолян получих родословното дърво поръчано от дядото на Димитър и запазено от него. То е направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк, по моя преценка около 1940 – 1950 г. Това беше първата голяма външна помощ, за което им БЛАГОДАРЯ МНОГО.  Със съпоставката на това дърво и моето проверих верността на всичко което бях открил изяснил и описал аз и се оказа, че разлики по пряка мъжка Камбарева линия няма. В текста към това дърво Тодор Христов Тодоров допуска, че Чокманските и Полковник Серафимовските Камбарци са от един род, но той не е успял да изясни кога и кой се е преселил от Чокманово в Алами дере, старото име на Полковник Серафимово защото явно не е отишъл при тях и да ги поразпита, което направих аз. От това дърво се появиха само много нови, напълно неизвестни до тогава за мен, клонове по женска линия, които трябваше тепърва да изяснявам и продължа до днешните времена.  През януари 2011 г пак Димитър ми изпрати начертан и пълен техният клон на Георги Манолев Камбарев със съпруга Елена.  През април 2011 г получих от Сийка Костадинова Николова (Златанова) от Смолян писмото написано от майка й Тодорка Илиева Златанова (Камбарева) от Смолян за голяма част от родословното дърво на наследниците на Димитър Ангелов Камбарев /Венката/.  От тук нататък контактувайки с Камбарци пак основно чрез интернет при добрата начална основа непрекъснато разширявах обхвата на дървото.  Оставаше неясен един единствен въпрос, неизяснен дори и от чокманският учител, етнограф, общественик и историк Тодор Христов Тодоров: Каква е родовата връзка на многото Камбарци от Полковник Серафимово с родоначалника ни Камбар Бечо от Чокманово? Всичките ми размисли и терзания по този въпрос съм описал в края на настоящото в глави: РАЗСЪЖДЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДУМАТА “КАМБАР” ДАЛА ИМЕТО НА РОДА НИ и Информация извън двутомника.  На 05.05.2007 г. там съм написал: За всички останали клонове има изготвено и начертано родословно дърво обхващащо 216 човека от цялата страна. Тоест дървото преди 5 години е било само от 216 човека. През януари 2010 г описах наличното родословно дърво от 400 човека в интернет сайта  http://kambarevi.blagosoft.com/treenav.php?ged=kambarevi и го обявих по всички сайтове за обяви, но сайта е труден за ползване и не се получи голям ефект. След една година през януари 2011 г описах порасналото родословно дърво от 450 човека в интернет но вече в сайта „Гени” много по лесен за разглеждане и допълване и тогава работата се отпуши.  Чичко Гугъл го отбеляза и при ключовата дума „камбарев” вече показва всичко свързано с рода ни. Всички Камбарци ползващи интернет го видяха и започнаха да ми се обаждат сами. Дървото растеше чрез тяхната информация.  И дойде голямата изненада за мен. Обади ми се Георги Тодоров Камбарев рок музикант от Пловдив от все още тогава неизвестният като информация и връзка с Камбар Бечо Полковник Серафимовски клон и ми каза, че баща му Тодор Костадинов Камбарев от Смолян имал описани всички Камбарци от Полковник Серафимовският клон и ще ми ги прати.  И О ИЗНЕНАДА!! След доста време на 08.02.2011 г от Тодор Костадинов Камбарев получих голямо ръкописно писмо с описани около 150 Камбарци от Полковник Серафимово и най важното кога и кой Камбарец се е преселил в Полковник Серафимово и е създал този клон и така всичко си дойде на местото. И НА НЕГО МНОГО МУ БЛАГОДАРЯ. За допълването и доуточняването на последните сегашни поколения в Полковник Серафимовският клон също много ми помогнаха Михал Григоров Камбарев и баща му Григор. 

 Така обхватът към  края на 2011 г  с вече изясненият Полковник Серафимовски клон стана 620 човека.  Сега към август 2012 г след систематизирането на получената на родовата среща нова информация нашето родословно дърво на Камбар Бечо вече е от 903 човека от тях около 580 живи Камбарци, броени от програмният продукт за съставяне на родословното дърво.  Към декември 2013 г с новите попълнения дървото стана от 1080 човека от тях живи 720 според автоматична справка от програмният ми продукт съставящ дървото.

VI. Нещо за науката генеалогия:

Комунистите винаги са имали интерес само към историята преиначена така както им е изгодна. Те са отхвърляли науката "генеалогия", която е свързана с родословни дървета и родова памет. Генеалогията и генеалозите са жестоко порицани от ЦК, а във вестник "Работническо дело" излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Според Топенчаров родословието е вредно за социалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа. Поради това много малко са хората в България, които знаят за рода си повече от името на дядо си. Нещо повече подема се инициатива да се заличат фамилните названия и всеки да носи като фамилия името на дядо си. Така са искали напълно да заличат родовата памет. За щастие това не се е случило с Камбареви.  С рода на жена ми обаче това се е случило! Долуописаното тя разбра когато беше вече на 60 години и започнах да правя тяхното родословно дърво и да ровим из старите документи. Открихме, че дядо й се е казвал Георги Иванов Маджаришки. Защо Маджаришки? Защото прапрабаба й била красива унгарка турска робиня. Освободена от прапрадядо й хайдут Николчо, който се оженил след това за нея „маджарката”. Тогава го нарекли Николчо Маджарика. Дядо й по кръщелно е Георги Иванов Маджаришки. Баща й по кръщелно и военна книжка е Марин Георгиев Маджаришки. Но комунистите започват промяната на фамилиите и с това на заличаването на родовата памет и дядо й, баща й и чичовците й, като правоверни комунисти се отказват от фамилията си Маджаришки и стават дядото Георги Иванов Николчов /името на дядо му хайдут Николчо/, а баща й и чичовците й Иванови /името на дядо им Иван/, една безлична и нищо не значеща фамилия. И хоп жена ми вместо Маджаришка вече е Митка Маринова Георгиева, по името на дядо й Георги. Пак нищо не значеща фамилия. Какво се получава: дядо - Георги Иванов Николчов, баща - Марин Георгиев Иванов, братята на баща й Иванови и дъщеря, внучка, племенници всичките Георгиеви - Митка Маринова Георгиева. Получава се пълна дезинформация за родствената връзка. По нищо не личи роднинството й по мъжка линия с дядо, прадядо, чичовци, дори с баща си имат различни фамилии. Пълна бъркотия с цел заличаването на  родовата памет. Един неин братовчед след падането на комунистите от власт, като разбра тази подмяна, дори си възвърна по съдебен път старото родово име Маджаришки. Аз съм щастлив, че успях да изясня и съхраня родовата памет за бащиният ми Камбаревият род от Чокманово 1200 човека и то единадесет поколения, около 300 години, назад. Изясних и рода на майка му баба Гайтана от Пастърмаджиевият род от с. Ситово 165 човека. Изясних и всичките ми роднини по моята майчина линия: Спространовският род 326 човека от Охрид, сега в Македония и Папазовският род 88 човека от с. Балъкьой /сега с. Мелия/ до Дедеагач /Александруполис/, сега в Гърция. Изясних родословието на жена ми: Маджаришкият род от с. Славотин до Мотана 120 човека и Цикоданският род пак от с. Славотин до Мотана 48 човека. Добавих и двата рода на снаха ми от гр. Първомай 81 човека. Общо около 1865 човека.

Внуците ми имат изяснени на моят компютър и вкарани в интернет по всичките си възможни родови линии към март 2015 г 1865 роднини и тяхното родословно дърво съдържа 1865 човека. Възможно е двамата да са българите с най-голям брой точно изяснени и описани роднини. 

VII. Начало на родовата хроника: Като заселище Чокманово е сравнително ново. Неговото начало се търси от края на 15 и началото на 16 век. В средата на 16 век Чокманово е вече със своя селищна физиономия. Според Ст. Шишков “Една голяма част от днешното население в Чепеларе води потеклото си от Чокманово”. Камбарският род е един от родовете основатели на селото. Това заключение се обосновава с тристата декара поземлена собственост на нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище регистрирани в турска данъчна тапия от 1789 г. намираща се в Смолянския държавен архив. За началото на един човешки живот почти е невъзможно, по онези времена, да е придобита толкова значителна поземлена собственост, следователно почти сигурно е, че преди Камбар Бечо в селото са живели още при основаването му други наши прадеди за които няма останали писмени или устни родови сведения: Камбар Кехая баща на Камбар Бечо неизбежно съществувал и е живял в Чокманово от около 1715 до около 1775 година.

Нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо е:                   - Описан по устни родови сведения като родоначалник на рода ни в родословното дърво направено от Тодор Христов Тодоров, чокмански учител, етнограф, общественик и историк тридесетина години преди написването на книгата „Чокманово минало”. Там е уточнена и жена му Пена, която е възможно да е донесла добра зестра за да се събере толкова голям имот за онези години. - Записан е като данъкоплатец от Чокманово в официален документ: турска данъчна тапия от 1789 г. открита в архивите от авторите на книгата „Чокманово минало”. Тук ще си позволя да добавя към родословното дърво още едно недокументирано, но неизбежно съществувало поколение, това на бащата и майката на Камбар Бечо, дали му голям имот в наследство, който той със сигурност е увеличил за да стигне до упоменатите в архива размери. Позволявам си, но това със сигурност е било така, да го нарека Камбар Кехая живял около 1715 – 1775 години от род пренесъл през вековете фамилното ни име и съпругата му Камбарка живяла около 1718 – 1780 години, която е възможно да е донесла добра зестра за да се събере толкова голям имот за онези времена. Камбар Бечо техният син е знатен чокманец, първия от рода за който има писмена и устна информация че е кехая, играл важна роля  в обществения живот и управлението на селото.  Той би трябвало да е роден преди 1745 г., ако приемем, че е бил най-малко на 45 г. когато е плащал данъците по турската данъчна тапия, или е роден 3 – 5 години по-рано, ако е бил по-възрастен от предположеният от мен минимум от 45 г., когато е наследил баща си.  Според родовите спомени някога в Чокманово са отглеждани порода от светло кафяви „специални” овце, това съм го чувал и от баща си и от чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговора с леля Снежана през месец юни 2007 г. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й “камбар” е порода овце и в рода са отглеждани някога такива овце. Интернет казва, че има такава порода “камбар” светло кафяви каракулови овце отглеждани и днес в районите откъдето са дошли прабългарите.  Камбар Бечо според турската данъчна тапия е притежавал 300 декара гори и ливади в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище, където лятно време със синовете си разполагали мандрата за овцете си 1800 на брой. Този запис в турските архиви се потвърждава от факта, че през 2000 г. на нас наследниците на Димитър Камбарев преселник от Чокманово в с. Куклен бяха върнати двадесетина декара гора в същата местност, малка част от разпределеното в разрасналия се род Камбар Бечово наследство. Такива гори и ниви наследиха и всички останали Камбарци от всички други клонове на дървото. Неговите синове: 1. Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г живял и починал в Чокманово, син на Камбар Бечо, кехая е родоначалник на клона в с. Полковник Серафимово защото неговият син:  Дичо Атанасов Камбарев роден около 1849 г също кехая се е преселил в Полковник Серафимово при жена си Стана Стоева Глушкова- по баща. Покрай името на Дичо може да се поразмисли за следното: Бечо – Дичо много близки имена по звучене, по брой срички и по конструкция на сричките. Допущам, че в родовата памет на Чокмановци или в прочитането на турските йероглифи от изследователите на архива, които също са Чокмановци и са стъпили на тяхната си родова памет за тези имена има малка грешка довела до разликата между сричките Бе и Ди. Лично аз съм убеден, че Дичо /който може и да е Бечо/ е кръстен на дядо си Бечо /който може и да е Дичо/, но кое от двете е вярно аз не знам и не мога да кажа, затова в родословното дърво тези имена са записани така както е в родовата памет на Полковник Серафимовци и в прочитането на турските йероглифи. Тези мои размисли са по повод желязната традиция в Камбаревския род потвърдена във вековете първородният син да се кръщава на дядо си. Дичо е имал само един син Атанас Дичев Камбарев 1875-1926, кехая, но той от жена си Велика Костадинова Пеева – по баща имали 8 деца и с тях създават многобройният към днешна дата Полковник Серафимовски Камбарски клон. Децата на Атанас Камбарев родени и живяли в Полковник Серафимово са: - Дичо Атанасов Камбарев 1899-1981 със жена Екатерина Михалева Чакърова земеделци без наследници. - Костадин Атанасов Камбарев 1900-? със жена Василка Атанасова Станлева – по баща с осем деца и много внуци всички описани в дървото. - Тодор Атанасов роден Камбарев 1904-1959, осиновен от Мусорлиев, зидар със жена Тодора Николова Рабишева – по баща с три деца и неизяснени тяхни наследници. - Никола Атанасов Камбарев 1906-1985 майстор зидар със жена Кина Христова Камбурова – по баща с четири деца и внуци описани в дървото. - Васил Атанасов Камбарев 1908-1986 прочут гайдар със жена Мара Начева Петрова – по баща с две деца и внуци описани в дървото. - Григор Атанасов Камбарев 1910-1998 прочут гайдар със жена Тодора Михалева Гиева – по баща с пет деца и много внуци всички описани в дървото. - Мария Атанасова Траянова - по баща Камбарева 1912-? с мъж Стою Костадинов Трампов с три деца и много внуци всички описани в дървото. - Шина Атанасова Гогова - по баща Камбарева 1914-? с мъж Атанас Христов Гогов от с. Смилян с две деца и внуци всички описани в дървото.

2. Камбар Гочо, е другият син на Камбар Бечо. Той е мой прапрапрадядо неизбежно също кехая. Той е непотвърден от писмен източник. Роден около 1801 г. и е открит логически от мен, поради невръзване на писмено потвърдени години и в последствие потвърден от съществуването на неговият връстник Камбар Атанас /Тачо/ роден около 1807 г от Чокманово баща на Дичо Атанасов Камбарев роден 1849 г в Чокманово, но в последствие преселилил се в Полковник Серафимово и станал родоначалник на Полковник Серафимовският клон. Ето моите разсъждения доказващи съществуването на това неописано другаде поколение: Камбар Бечо е споменат в турска тапия от 1789 г. Ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, то той е роден около 1759 г. или дори по-рано. Георги /Гого/ Камбар, нашият прадядо документирано е починал 1896 г. на 33 г., следователно е роден 1863 г. като първи син на Харит Камбар. Според заключенията в двутомника мъжете чокманци са се женили на около 30 г., след като вдигнат къща и могат да издържат семейство. Като намалим с 30 г., колкото е максималната логическа стъпка рождената година на Харит е около 1833 г. До Камбар Бечо роден около 1759 г. остават около 70 години. За да се спази максималната логическа стъпка на поколенията през 30 - 35 г. трябва да има още един Камбар и той е Камбар Гочо. Защо Гочо? Тъй като и двамата му сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си синове с името Георги. Защо нямат син кръстен Бечо, щом са негови синове? Ако те са синове на Бечо, то те са родени когато той е бил на около 70 г., което е абсолютно нереално, особено за тогавашната продължителност на живота? Жената на Камбар Гочо се е наричала Шина. Защо Шина? Тъй като и двамата й сина Харит и Ангел отново пак твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си дъщери с името Шина.

Камбар Гочо е имал двама сина Харит и Ангел потвърдени в много писмени документи, родови спомени и записки.

1. Харит Камбар син на Камбар Гочо е мой прапрадядо роден около 1833 г., кехая. Жена му е Злата, дъщеря на големия кехая Манол Гоздьо от рода Гоздевци той е закупил голям имот в Къшлите през 1817 г. Със днешните Гоздевци имаме кръвна връзка. Камбарският имот в Къшлите е наследството на Злата от Гоздевци. Харит Камбар е имал трима сина: прадядо Гого Камбар 1863-1896 г. другият син Манол Камбар роден около 1865 г. е кръстен на дядо си Манол Гоздьо. Жената на Манол Гоздев е дъщеря на Яню Т. Каймаканов син на х.Туню х.Стоянов, х.Туню е главният инициатор за строежа на църквата Свети Илия в Чокманово. Другият син е Димитър Камбар роден около 1868 г и починал 1927 г. По информация от баща и чичовци освен с Гоздевци имаме родствени връзки и с други чокмански и райковски родове: Крачевци, Читановци, Ракиджиевци, Каишевци, Келбечевци, Серезлиеви, Шишкови снаха там е сестрата на дядо Димитър, Кирови предполагам по линията на прабаба ми Стана /Гоговица Камбарска/ и Пееви, а в Пещера с Карапетрови, Пейкови, Шикови, Диневи, Семерджиеви, Чолакови и Савови. Родовата връзка с Кирови до днес не съм изяснил, защото опитите ми да се свържа с певеца Бисер Киров, който правел тяхното родословно дърво са безуспешни. Баща ми и чичовците ми са ми казвали, че имаме родство и даже са братовчеди. Поради това ми е ясно само, че родството е по женската линия /не е по Камбарската/ на моята прабаба Стана Янева по баща Хаджидимова и някоя от нейните неизвестни засега за мен сестри.

Георги /Гого/ Камбар, синът на Харит, е мой прадядо. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г. Той се е оженил много млад и на 18 години вече е имал син. Той бил забележителен кехая. Висок и едър левент, чернокос с прави коси и мургав. Бил суров и непокорен, само такъв човек е можел да опази в планината стадото си от посегателствата на разбойници и крадци. Когато каймакамски пратеник съобщил на Гого Камбар да се яви пред каймакамина в Пашмакли /Смолян/, той го отпратил с думите: “Йе имам дом, ага му требам на каймакамина, да доде той”. Ненавиждал турците-кабадаалии /крадци на добитък/ и жестоко се разправял с тях. Яздил великолепен кон, окичен с всичките му такъми и оръжия. По думи на дядо Митьо пиел само коняк Метакса и от печеното агне ядял само главата. Бил ятак и съратник на чокманските хайдути и капитан Петко войвода, за което лежал три години в затвора. От това се разсипал и кехайлъка му. Книгата на Тодор Коруев „Овньо льо вакал каматан”. Стр. 455 „ Кехаята Гого Харитев Камбар, от Чокманово, който имал 500 свои овце, лежал в затвора с обвинение, че е ятак на Петко войвода, което и така си е било, и това разсипало кехайлъка му. Но той не съжалявал за това. Бил близък приятел и съратник с бранителите на Чокманово от турците Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният е убит при свада на сватбата на сина му нашия дядо Димитър Камбарев в село Куклен, където са отишли да го уважат десетина хайдути, защото явно са имали здрави приятелски връзки и с него. Бил в постоянна вражда със Сиврията /турски ага/ от с. Смилян и особено с Юсеин Маджиря /също турски ага/ от Елховец. Юсеин Маджиря станал причината Гого Камбар да отиде в затвора. Участвал е активно в борбата за независима Българска Църква. На 200 м. западно над селото е параклисът “Св. Атанас” наричан от населението “чокмански”, построен от Гого Камбар. Камбар кехая, сломен от тригодишният турски затвор, починал млад на 33 г. през 1896 г. Гого Харитев Камбар имал около 1000 свои овци, над 30 коня и мулета. Овцете за които е отговарял, като кехая, по думите на внуците му моите чичовци, накрая достигнали до 5 000 глави. За овцете са се грижили около 30-40 чобани, които той е ръководел и на които плащал заплата. Той имал пълна дюздия /набор/ разногласи чанове. В кучешката сюрия на Гого Камбар от Пилювската махала имало 30 кучета. Едно от тях, което ходело йоза, /мълчешката без лай/ се хвърляло право на врата на крадеца и не давало чужд човек да се приближи до овцете. Години наред овца от това стадо не била открадвана. И най-опитният крадец не могъл да надхитри това куче. Гого Камбар лекувал успешно смъртоносната болест по овцете ”семеликът” или “шемет” /при която болната овца се върти около себе си и блее/ с операция за отваряне на черепа и изваждане причинителя от мозъка на овцата, подробно описано в двутомника. Това той научил от брат си Манол, който научил това от каракачаните /споменава се в книгата на Тодор Коруев/. Книгата на Тодор Коруев „Овньо льо вакал каматан”. Стр. 248 „”Манол Камбарев /брата на Гого Камбар/ от Чокманово обаче научил от каракачанина Яни Куциани как да отвара главите на „шеметните” овце. На дързостта и уменията на Манол Камбарев може да завидят и неврохирурзи. То си е истинска трепанация на черепа.”” Когато със синовете си Димитър и Янчо отивали при овцете зимуващи в Беломорието и трябвало да пребродят река Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Камбарят се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Синовете му станали негови помощници в овчарлъка и тръгнали с него и овцете 8-10 годишни, каквато е била традицията тогава. Наследил този начин на възпитание от него дядо Митьо не ни даваше да се качваме на каруцата, а ни караше да ходим пеша след нея до Рушка и даже до Пловдив, за да станем “пешкин” /калени/. Татко Кольо също ни е водил пеша от Пловдив до Куклен или най-малкото от Брестник до Куклен редовно. Къщата му е на горния край в Пилювската махала, една от хубавите стари къщи в селото, изградена в типично родопски стил. Намерих я, съществува и в момента с други стопани, тъй като през 1939 г дядо Димитър я е продал за да погаси частица от банковият кредит за да не обявява фалит. Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли в местността Нарастанлъ край река Карасу /р. Места/. Там Гого Камбар притежавал остров на завоя на реката. Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.

Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Боругьол, където зимували овцете им, често ходели  на хоро в близките български села Еникьой и Кушанли.

Съпругата му Стана /Гоговица Камбарска/ родена около 1866 г., починала 1926 г. в с. Куклен. Тя е дъщеря на Яню хаджи Димов също голям кехая починал през 1896 г. Тя е заклет с клетва член на ВМРО комита и е развивала там активна дейност. Цитат: “Покръстени бяха и жени, каквито бяха Гоговица Камбарска, Христовица Самарджийска и други”. В книгата е описан случай от нейната дейност, като разузнавач, шпионин. Цитат: “Тогава Гоговица Камбарска се свързала в Пашмакли /Смолян/ с Адем Чоков. С негова помощ тя се срещала с Иван Караманджуков. Извели го от кауша и той успял да й съобщи: “Чокманци да бягат”! При престоя си в Пашмакли Гоговица Камбарска научила и за изпратеното вече там оплакване срещу първите дейци на организацията в Чокманово и предупредила хората от селото да избягат в гората, като с това спасила от смърт много хора. По долу са спомените за тези времена на Христо Караманджуков от Чокманово виден деец на ВМРО, където е спомената Гоговица Камбарска от Чокманово. За това пише тук:

         H. Karamandzhukov, "Rodopa prez Ilidensko-Preobrazhensko..." - 7

Към 1905 г., след смъртта на мъжа си, тя е станала хаджийка. Ходила е на Божи гроб с Атанасулата и жена му Шина, жената на поп Андрей – Мария и жената на Кузман Гоздев – Злата /Куртевица/. Явно те са и били роднини. Синовете му Димитър и Янчо, който слязъл по късно от Чокманово в Куклен след заселването си там заедно със сестра си Мария и след това в Пловдив, се занимавали с шивачество, земеделие, кръчмарство и търговия с тютюн.

Димитър Георгиев Камбарев, 1886 г. – 1962 г. моят дядо, се е преселил през 1903 г.  от с. Чокманово в с. Куклен на 17 г. с майка си Стана и сестра си Мария. Преди да отидат в Куклен малко са живели в Чепеларе и там дядо Митьо е научил шивачеството при съпруга на сестра си. Имал е и дюкян на центъра.

Сестра му Мария /Мия/ 1890 – 1952 г. се е омъжила за Георги Шишков също преселник от Чокманово в с. Куклен. Имали са шест деца Ангел 1901-1979, Тома 1908-1977, Александър 1911-1979, Димитър 1913-1992, Станка 1916-1984, Елена 1919-2005. Тях и техните наследници също съм описал и включил в родословното дърво. Клона на Шишковци е много голям.

Брат му Янчо Георгиев Камбарев 1886-1943 е имал две съпруги първата Рада с дъщеря Стана 1903-1982 и втората Йорданка 1891-1957 с три деца от нея Георги 1909-183, Руска 1910-1978 и Никола 1914-1963. Тях и техните наследници съм описал и включил в родословното дърво. Той също е бил земеделец, винопроизводител, кръчмар и тютюнотърговец. Първоначално са работили заедно с дядо Димитър, но са се разделили след сериозно спречкване. Янчо дори извадил нож. До края на живота си не са си проговорили и не са се виждали повече.

Дядо Митьо е бил шивач – гайтанджия, земеделец, животновъд, джамбазин, месар, мандраджия, винопроизводител, кръчмар, хотелиер и тютюнотърговец. Покрай баща си, когато е живял в Чокманово още съвсем млад според мен също е бил ятак и приятел на хайдутите Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният му дошъл на гости с голяма група хайдути и е убит там на сватбата му в село Куклен. Според Н. Хайтов, в книгата му “Родопските комити разказват”, на сватбата са дошли да го уважат десетина стари хайдути гости от Чокманово и околностите му. Това доказва здрави стари връзки с тях. Виж и на този адрес. http://www.jivotyt.com/index.php/literatura/90-razkazi/969-predaniy... От Куклен си, каеш, дедо, бащата на бобайко през зимата на илядо деветстотин и седма и осма година е живял там. В сува село са зимували млого нашенци- комити, от Ахъчелебийския район, така наричали тогава Пашмаклийската (Смоленска) кааза , такива като Бечо Даракчията, Бурунсуза Георги, Лакудата Христо, Кольо Димитрото, Лютата, дедо и други като него. Там утепаха Даракчията, утепа го Бурунсуза Георги, най- големият му дост, баш по Коледа и то заради жена. Било е на сватбата на Димитър Камбарев, не може да не си слушал за него, преди девети беше търговец на тютюн и имаше едни от най-големи тютюневи складове, зная, оти млого нашенци работеха там. Та, каеш, си от Куклен, аз не сом бил в сува село, но дедо е бил.. През зимата на илядо девистотин и седмата и осмата година е зимувал там. Тамо на 30 декември, по коледа, на сватбата на Димитър Камбарев, преселник от Чокманово, бе утепан Даракчията, утепа го Бурунсуза Георги. Били големи досове, заедно ходели по комитлък, но се скарали заради една гъркиня. Е сая гъркина била женена, можот хи бил Карлуковчето Алекши. Била млого убава, ала лековата женска била- шафратия, когато някой ти каже фльорца, разбирай такава жена , като есая гъркиня. Тази пушина оплела ъкъла и на двамата, а и виното не останало по назад и то хим помрачило още повече ъкъла. Всеки от них сакал да се хване на орото до нея, ала най-млого сакал Даракчията, но Бурунсузът му прочел и го бутал. Бечо не изтраел и шамардосал доста си с два яки шамара и го наукал на майка. Бурунсузът бил по-як от Даракчията и го тръснал като чувал на земята и отново се фатил на орото.Рипнал Даракчията и забил камата си в ръката на Георги до коста. Счепкали се наново, Бурунсузьт извадил камата от ръката си и га забил в гърдите на на верния си дост ., а той издъхнал на момента. Съжалявал Бурунсузът, но било вече късно. Айде сбогум, со здраве, че требва да си пойда, ей го и бусу де е . Ако видиш дядоташевите синове Беко и Ноко да хим носиш млого здраве от мен Кара Георги от Левочево, така хим кажи, те ме знаят.... Дядо Димитър е учил малко само в Чепеларското трикласно училище /Том 1, стр.322/, завършва седми клас доста голям, като частен ученик с изпити, след това е работил при баща си. След като баща му почива твърде млад, става глава на семейството и трябва да го издържа. За да може при това образование да се справи с работата си на тютюнотърговец, явно е бил природно надарен и е могъл да се самообучава. Знаел е гръцки, турски включително писмено, сам научава немски в обема, който му е бил необходим за бизнеса. За това е хвърлил с голямо желание много средства, за да изучи и осемте си деца. Много е държал на това. С тях е бил много строг и всички са го слушали безусловно. Бил е смел и решителен. Бързо е вземал важни решения. Баща ми, ми е разказал следната случка. Късно в края на деня дядо Митьо при разплащане на реализирана сделка получил много пари. Били толкова много, че били в чувал, а не в торба. Банките не работят. Дядо наел файтон и с чувала между краката, стискайки в двете си ръце по един револвер, се прибрал по тъмно в Куклен. Сутринта обратно към Пловдив и ги внесъл в банката. При смъртта на Лев Толстой, като запален “толстоист” зашива жълтици в сакото си и тръгва за Ясна поляна в Русия на поклонение, още не е бил женен. Крадци успяват да му вземат жълтиците в Шумен и останал без средства се хваща като строителен работник и след време се връща в Куклен пак с пари, но не стигнал до Ясна поляна.

Съпругата му баба Гайтана 1886-1963 г е от Пастърмаджиевия род от с. Ситово. Баща й е хаджи Васил Иванов Пастърмаджиев от с. Ситово наследник на Иван и дядо Дамян Пастърмаджиеви, той почива млад и майка й Магдалена, красива и мъдра жена, но необичаща никак физическия труд, се жени втори път и слиза с втория си мъж в Куклен. Баба Гайтана пее и играе хоро и ръченица най-добре от всички моми в Куклен и поради това е избрана от прабаба Стана за съпруга на дядо Димитър. Баба Гайтана има двама братя Иван инвалид от Първата световна война, починал млад, а другия и брат също като нея бил голям танцьор, нещо като професионален състезател надиграващ се с противниците си за облог с пари. След едно такова многочасово надиграване получава сърдечен пристъп и също умира млад. Има и две сестри Елена /Ленка/ станала снаха на рода Тафкови от Куклен и Недялка Куцева, снаха на Куцеви също от Куклен. Недялка е първата жена тютюнотърговец в България. Бизнесът й е бил много успешен. Дядо Митьо и баба Гайтана имат 8 живи деца: Георги, Станка, Никола, Димитър, Мария, Живко, Елена и Снежанка Шест от тях имат висше образование: Георги - финанси, Никола - финанси, Димитър - юрист, Мария - зъболекар, Живко – зъболекар, Снежана – лекар, Елена не е завършила поради това, че се е разболяла от туберкулоза и Станка, която се е омъжила много мла

ТЪРСЯТ СЕ ВСИЧКИ КАМБАРЕВИ И РАЗКЛОНЕНИЯТА ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ НОСЕЩИ ДРУГИ ФАМИЛИИ. НЕПЪЛНИ СА КЛОНОВЕТЕ НА ВЕНАТА, ПАИНАТА, ОБРЯЗАНОТО. ИМА МНОГО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА РОДНИНИТЕ ПО ЖЕНСКА ЛИНИЯ. ИМА МНОГО ХОРА САМО С ПО ЕДНО ИМЕ. НАЙ НЕОБХОДИМИ ЗА ПЪЛНОТАТА НА ДЪРВОТО СА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА:

А. ОТ КЛОНА ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВО: 1. Атанас Николов Камбарев от Смолян 1935-1992 г. 2. Христо Николов Камбарев от Смолян р. 1938 г. 3. Благой Николов Камбарев от Полк.Серафимово р. 1941 г.

4. Начо Василев Камбарев от Смолян р. 1932 г.

5. Атанас Григоров Камбарев от В.Търново р. 1937 г. 6. Михал Григоров Камбарев от Смолян 1940 - 2002 г. 7. Никола Григоров Камбарев от Смолян р. 1943 г.

Б. ОТ КЛОНА НА ПАИНАТА: 1. Димитър Георгиев Камбарев

В. ДЪЩЕРИ НА ВЕНАТА: 1. Мария Димитрова Камбарева 2. Тодора Димитрова Камбарева 3. Калина Димитрова Камбарева 4. Еленка Димитрова Камбарева 5. Руса Димитрова Камбарева

Г. ДЪЩЕРЯ НА ОБРЯЗАНОТО: Шина Димитрова Камбарева от с. Чокманово р. около 1833 г. с дъщери Руска и Катя.

Д. ДЪЩЕРЯ НА МАНОЛ ХАРИТЕВ КАМБАР: Чона Манолева Камбарева със съпруг Кара Петър и деца Илия, Атанас и Рада.

И С Т О Р И Я на КАМБАРЕВИЯ род, извлечена от книгата “ЧОКМАНОВО МИНАЛО” където има много писмени данни за рода допълнена със спомените ми.

Написана е от гледната точка на клона на Гого и Стана Камбареви живяли в с. Чокманово и на сина им Димитър Георгиев Камбарев продължен през сина му моят баща Никола Димитров Камбарев.

Написана е от мен Петър Николов Камбарев с много съвременни допълнения за рода, неотбелязани в книгата.

Ползвано е и родословното дърво на Камбаревият род за по стари времена съставено от Тодор Тодоров предадено ми от Димитър и Сийка Камбареви от Смолян запазено от бащата на Димитър Георги.

Открих и връзката с Камбареви от Полковник Серафимово, която досега беше неизвестна чрез Тодор Костадинов Камбарев от Смолян и описах целият клон от Аламидере по данните дадени ми от него.

Това са хората с най-голям принос за съставянето на нашето родословно дърво. В дървото съм описал засега според компютърната програма точно 659 човека. Напълно са изяснени мъжете и жените до поколение 1910 – 1920 това означава, че техните деца от поколение 1930 – 1940 знаят цялата информация за клоновете си до 2010 г и могат да съдействат за пълното изясняване на родословното ни дърво. Като анализирам оставащите неизяснени до 2010 г клонове преценявам, че може да се допишат носители на фамилията още около 90-100 човека и от пълното изясняване на разклоненията по женска линия най-малко още 400 - 500 човека.

Като заселище Чокманово е сравнително ново. Неговото начало се търси от края на 15 и началото на 16 век. В средата на 16 век Чокманово е вече със своя селищна физиономия. Според Ст. Шишков “Една голяма част от днешното население в Чепеларе води потеклото си от Чокманово”. Камбарският род е един от родовете основатели на селото. Това заключение се обосновава с тристата декара поземлена собственост на нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо в местността Чепелджик в Смолянското землище регистрирани в турска тапия от 1789 г. намираща се в Смолянския държавен архив. За началото на един човешки живот почти е невъзможно, по онези времена, да е спечелена толкова значителна поземлена собственост, следователно почти сигурно е, че преди Камбар Бечо в селото са живели още при основаването му други наши прадеди за които няма останали сведения.

1. Нашият прапрапрапрадядо Камбар Бечо споменат като данъкоплатец в турска тапия от 1789 г. намираща се в Държавен архив Смолян, е роден преди 1759 г., ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, или е роден 10 – 15 години по-рано, ако е бил по-възрастен от предположеният от мен минимум от 30 г., когато е наследил баща си. Знатен чокманец, първия от рода за който има информация че е кехая, играл важна роля в обществения живот и управлението на селото. Според родовите спомени някога в Чокманово са отглеждани порода от светло кафяви каракулови овце, това съм го чувал и от баща си и от чичовци, че в рода са отглеждани такива овце. Това се потвърди и в разговор с леля ми Снежана. Тя сама ми каза, без аз да я насочвам, че според думите на баща й моят дядо Димитър “камбар” е порода овце.

Бечо притежавал 300 декара гори и ливади в местностите Чепелджик и Рамаданско в Смолянското землище, където лятно време със синовете Камбар Гочо и Камбар Атанас са разполагали мандрата на овцете си. Този запис в турските архиви се потвърждава от факта, че през 2000 г. на нас наследниците на Димитър Камбарев преселник от Чокманово в с. Куклен бяха върнати двадесетина декара гора в същата местност, малка част останала от разпределеното в разрасналия се род Камбар Бечово наследство. 2.1. Камбар Атанас е син на Камбар Бечо сигурно също кехая, той е имал само един син Камбар Дичо /Дичо Атанасов Камбарев/, който се оженва за Стана Стоева Глушкова от с. Аламидере сега Полковник Серафимово и поставя началото на Камбарският клон там. Дичо има само един син Атанас Дичев Камбарев и от неговите осем деца се разраства големият клон на рода в Полковник Серафимово, всички са подробно описани в родословното дърво. Информацията за този клон получих през февруари 2011 г от Тодор Костадинов Камбарев син на Костадин Атанасов Камбарев едно от осемте деца на Атанас Дичев Камбарев. 2.2. Камбар Гочо, син на Камбар Бечо, е наш прапрапрадядо сигурно също кехая. Той е непотвърден от писмен източник. Роден около 1801 г. и е открит логически от мен, поради невръзване на писмено потвърдени години:

Камбар Бечо е споменат в турска тапия от 1789 г. Ако приемем, че е бил най-малко на 30 г. при споменаването, то той е роден около 1759 г. или дори по-рано. Георги /Гого/ Камбар, нашият прадядо е починал 1896 г. на 33 г., следователно е роден 1863 г. като първи син на Харит Камбар. Като намалим с 30 г., колкото е максималната логическа стъпка. Според заключенията в двутомника мъжете чокманци са се женили на около 30 г., след като вдигнат къща и могат да издържат семейство, то рожденната година на Харит е около 1833 г. До Камбар Бечо роден най късно около 1759 г. остават около 70 години. За да се спази максималната логическа стъпка от 30 - 35 г. трябва да има още един Камбар и той е Камбар Гочо. Защо Гочо? Тъй като и двамата му сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата първородните си синове с името Георги. Защо нямат син кръстен Бечо, щом са негови синове? Ако те са синове на Бечо, то те са родени когато той е бил на около 60 – 70 г., което е нереално? Жената на Камбар Гого вероятно се е наричала Шина, тъй като и двамата й сина Харит и Ангел твърдо спазвайки традицията са кръстили и двамата една от дъщерите си Шина, единствените жени от тези години за които има данни в старите документи.

Камбар Гочо е имал двама сина Харит и Ангел потвърдени в писмени документи.

3. Харит Камбар син на Камбар Гочо е наш прапрадядо роден около 1833 г., кехая. Жена му е Злата, дъщеря на големия кехая Манол Гоздьо от рода Гоздевци. Следователно с тях имаме далечна кръвна връзка. Камбарският имот в Къшлите е наследство на Злата от Гоздевци. Харит Камбар е имал трима сина Гого Камбар 1863-1896 г., Манол Камбар кръстен на Манол Гоздев роден около 1865 г, жената на Манол е дъщеря на Яню хаджи Тунев Каймаканов син на хаджи Туньо х.Стоянов Каймаканов, х.Стоян е главният инициатор за построяването на църквата Свети Илия и Димитър Камбар роден около 1868 и починал 1927. По информация от баща и чичовци потвърдена и от Тодор Тодоров имаме родствени връзки /чрез показаните в родословното дърво жени без изяснени съпрузи родени Камбарева, но отишли снахи в тези родове/ и с други чокмански родове Келбечеви, Серезлиеви, Белчилови, Шишкови, Кирови, Крачевци, Читаковци, Гойгаджиеви, Чакърови, Ракиджиевци, в Райково Каишевци, Пееви в Пещера Пейкови, Семерджиеви, Савови и др. Поставил съм си за задача да ги изясня и тях.

4. Георги /Гого/ Камбар, син на Харит, е мой прадядо. Роден 1863 г., починал млад на 33 г. през 1896 г.

Той бил забележителен кехая. Висок и едър левент, чернокос с прави коси и мургав. Бил суров и непокорен. Когато каймакамски пратеник съобщил на Гого Камбар да се яви пред каймакамина в Пашмакли /Смолян/, той го отпратил с думите: “Йе имам дом, ага му требам на каймакамина, да доде той”. Ненавиждал турците крадци на добитък и жестоко се разправял с тях. Яздил великолепен кон, окичен с всичките му такъми и оръжия. По думи на дядо Митьо пиел само коняк Метакса и от печеното агне ядял само главата. Бил съратник и ятак на капитан Петко войвода, за което лежал три години в затвора. От това се разсипал и кехайлока му. Бил близък приятел и съратник с бранителите на Чокманово от турците Христо Лакудата, Христо Караманджуков и Бечо Даракчията. Последният убит на сватбата на сина му моят дядо Димитър Камбарев в село Куклен, където са отишли да го уважат, защото явно са имали здрави приятелски връзки и с него. Прилагам архивни спомени за това. Бил в постоянна вражда със Сиврията /турски ага/ и особено с Юсеин Маджиря /също турски ага/ от Елховец. Юсеин Маджиря станал причината Гого Камбар да отиде в затвора. Участвал е активно в борбата за независима Българска Църква. На 200 м. западно от селото над Пилюската махала е параклисът “Св. Атанас” наричан от населението “чокмански”, построен от Гого Камбар. Камбар Гого кехая, сломен от тригодишния затвор, починал млад на 33 г. през 1896 г. Гого Харитев Камбар имал около 2000 свои овци, над 30 коня и мулета. Овцете му, по думите на негов внук, накрая достигнали до 5 000 глави. За овцете са се грижили около 30-40 чобани, които той е ръководел и на които плащал заплата. Той имал пълна дюздия /набор/ разногласи чанове. В кучешката сюрия на Гого Камбар от Пилюската махала /стр. 77/ имало 30 кучета. Едно от тях, което ходело йоза, /мълчешката без лай/ се хвърляло право на врата на крадеца и не давало чужд човек да се приближи до овцете. Години наред овца от това стадо не била открадвана. И най-опитният крадец не могъл да надхитри това куче. Гого Камбар лекувал успешно смъртоносната болест по овцете ”семеликът” или “шемет” /при която болната овца се върти около себе си и блее/ с операция за отваряне на черепа и изваждане причинителя от мозъка на овцата, подробно описано в двутомника. Когато отивали при овцете, със синовете си Димитър и Янчо трябвало да пребродят Карасу /р. Места/, която в долното си течение е дълбока и пълноводна. Гого Камбар се качвал на коня си, а сина си връзвал за опашката на коня и така преплували реката. Имали и много други коне, но синовете си карал пеша да пътуват “за да се опицат” /каляват/. Наследил този начин на възпита-ние от него дядо Митьо не ни даваше да се качваме на каруцата, а ни караше да ходим пеша след нея до Рушка и даже до Пловдив, за да станем “пешкин” /калени/. Татко Кольо също ни е водил пеша от Пловдив до Куклен или най-малкото от Брестник до Куклен редовно. Къщата му била на горния край в Пилювската махала, една от най-хубавите къщи в селото, изградена в типично възрожденски стил. Открих я и даже видях договора с който дядо Димитър я е продал чак през 1935 г на ….. Като кехая Гого Камбар ползувал най-много зимните къшли Нарастанлъ край р. Места. Там притежавал остров в реката. Лятото изкарвал овцете си на Исьоренската планина Кула.

Камбарци /Гого Камбар и синовете му Димитър и Янчо/, когато били край Боругьол, където зимували овцете им, често ходели на хоро в близкото българско село Кушанли, Гюмюрджинско.

    Съпругата му Стана /в спомените на Хр. Караманджуков Гоговица Камбарка/ е дъщеря на големият чокмански кехая Яньо хаджи Димов, родена около 1866 г., починала 1926 г. в с. Куклен, е заклет с клетва член на ВМРО комита и е развивала там активна дейност. Цитат: “Покръстени бяха и жени, каквито бяха Гоговица Камбарска, Христовица Самарджийска и други”.

В книгата е описан случай от нейната дейност, като разузнавач и съгледвач. Цитат: “Тогава Гоговица Камбарска се свързала в Пашмакли /Смолян/ с Адем Чоков. С негова помощ тя се срещала с Иван Караманджуков. Извели го от кауша и той успял да й съобщи: “Чокманци да бягат”! При престоя си в Пашмакли Гоговица Камбарска научила и за изпратеното вече там оплакване срещу първите дейци на организацията в Чокманово и предупредила селото, като с това спасила от смърт много хора. По долу са спомените за тези времена на Христо Караманджуков от Чокманово виден деец на ВМРО, където е спомената Гоговица Камбарска от Чокманово. За това пише тук:

Цитат: “Наученото от мен в Пашмакли се потвърди и от Гоговица Камбарска и Христо Атанасулов, които в същия ден били изпратени от Чокманския комитет да отидат в Пашмакли, за да разберат положението и да докладват.” Към 1905 г., след смъртта на мъжа си, тя е станала хаджийка. Ходила е на Божи гроб с Атанасулата и жена му Шина, жената на поп Андрей – Мария и жената на Кузман Гоздев – Злата /Куртевица/. Явно те са и били роднини. Синовете му Димитър и Янчо, който слезли от Чокманово в Куклен и след това в Пловдив, се занимавали с шивачество, земеделие, винопроизводство, кръчмарство и търговия с тютюн.