Атанас Димитров Буров

Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание и в V (1911) Велико Народно събрание.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903. След това учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното Българско акционерно дружество Бъдаще, Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.