Иван Димитров Буров

Иван Буров завършва Търговската Академия във Виена, след което работи в "Credit Lyonnais" в Марсилия, за да натрупа известен опит. След завръщането си в България поема ръководството на Свищовски клон на Българска Търговска банка. Основава и собсвена банкерска фирма "Буров - Арабаджиев", която кредитира търговски и индустриални предприятия. През 1909 година Иван Буров се премества в София и става член на Управителния съвет на Българска търговска банка.

Като най-голям син Иван е призван по всеобщата тогава практика да наследи семейния бизнес. Ето защо той е изпратен да учи първо в Търговската академия във Виена, а след това да специализира във Франция и известно време да работи в клона на “Креди Лионе” в Марсилия. Завърнал се в България, той става съакционер в бащината фирма и скоро поема основната част от бизнеса. В началото на XX в. Иван Буров се премества в Русе, където се включва в ръководството на машиностроителното дружество “Е. Мюлхаупт & сие”, тютюневото АД “Независима България”, текстилното “Постоянство” и Българското търговско акционерно дружество. Девет години по-късно окончателно се заселва в София, където става председател на УС на Българска търговска банка, подпредседател на Първо българско застрахователно дружество “България” и основател на отделилото се в 1931 г. Общо презастрахователно дружество “България”, където също поема председателския пост.

Иван Буров е сред инициаторите на две от най-мащабните начинания на българския капитализъм. В навечерието на Балканската война той поставя началото на картела “Съединени тютюневи фабрики”, сливане, ако използваме днешната терминология, на всички основни играчи в цигареното производство у нас. Само година по-късно Иван полага основите на бъдещия гигант – АД “Гранитоид”, който след две десетилетия ще се превърне в най-голямото българско предприятие, с актив, надхвърлящ 1.7 млрд. лв. през 1939 г. Дружеството диверсифицира дейността си в производството на цимент, електричество, добив на въглища и строителство. Освен в него Иван Буров е член на ръководството на 28 различни дружества в практически всички сектори на икономиката на страната. За огромния му авторитет говори неговото десетилетно председателство на двете най-статусни асоциации на българския бизнес – Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества.