Кузман ШАПКАРЕВ

public profile

Is your surname Шапкарев?

Connect to 38 Шапкарев profiles on Geni

Кузман ШАПКАРЕВ's Geni Profile

Share your family tree and photos with the people you know and love

  • Build your family tree online
  • Share photos and videos
  • Smart Matching™ technology
  • Free!

Кузман (Козма) Анастасов Шапкарев

Birthdate:
Birthplace: Охрид, Македония (Macedonia, Republic of)
Death: March 30, 1909 (75)
София, България (Bulgaria)
Place of Burial: София, България
Immediate Family:

Son of Анастас (Тасе) Пасхалиев Шапкарев and Мария Георгиева Шапкарева
Husband of Елисавета Димитриова Шапкарева; Царевна (Василикия) Шапкарева; Наумка Шапкарева and Екатерина Шапкарева
Father of ? Шапкарев/а; ? Шапкарев/а; ? Шапкарев/а; ? Шапкарев; Климент Кузманов Шапкарев and 3 others
Brother of Екатерина Анастасова Групчева; Анче Шапкарева; Григор Шапкарев, I; Петруш Шапкарев, I; Деспина Шапкарева and 3 others
Half brother of Фания Анастасова Шапкарева; Зойца Анастасова Шапкарева; Мария Анастасова Шапкарева and Георги Анастасов Шапкарев

Occupation: учител; книжовник, фолклорист и етнограф
Managed by: Henn Sarv
Last Updated:

О Кузмане ШАПКАРЕВ (русский)

Кузман Атанасов Шапкарев е роден на 01.02.1834 г. в гр. Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а по-късно в Битоля. Учителства в Охрид, Струга, Прилеп, Кукуш, Битоля и Солун. В Струга се сближава с Димитър Миладинов, оженва се за дъщеря му Елисавета. Под влияние на вуйчо си Янаки Стрезов и Димитър Миладинов започва да издирва и събира народни умотворения. Публикува историко-етнографски описания, подготвя речник, обнародва статии по езикови въпроси, сътрудничи с дописки на цариградски издания и на "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. През 1866 г. издава няколко учебника - "Българский буквар" (в 2 части), "Кратко землеописание за малички детца на наречие по-вразумително на македонските българи". Следват етнографски статии и изследвания - "Русалии" (1884), "Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев" (1884), "Сборник от народни старини. Кн. ІІІ. Български народни приказки" (1885), "По етнографията на Македония" (1894), "По народната медицина и нейната номенклатура в Македония" (1899). Най-значителният му труд е обемистият за времето си сборник "Български народни умотворения" (над 2100 страници в 6 тома, разпределени в 9 книги, от които излизат 8, 1891-1892), който съдържа над 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. От 1900 г. е член на Българското книжовно дружество (сега БАН). Отличен е с орден "За гражданска заслуга" - V степен. Умира в София на 18.03.1909 г.

view all 18

Кузман ШАПКАРЕВ's Timeline

1834
February 1, 1834
Охрид, Македония (Macedonia, Republic of)
1872
1872
1875
January 30, 1875
Охрид, Macedonia, Republic of
1876
July 12, 1876
Охрид, Македония (Macedonia, Republic of)
1877
1877
Охрид, Македония (Macedonia, Republic of)
1888
June 1888
- December 1888
Age 54
Сливенски окръжен съд, Сливен, Burkina Faso

след 11-месечно фамилиарно пребиваване в турската столица, принуди ме да отида в Пловдив, за да търса някоя служба, но не вече учителска. В тоя последен град седох от 15-й септемврий 1884 год. до 27-й юний 1885 год., без да сполуча онова, що търсех. В тая последня дата тръгнах от Пловдив и дойдох в Самоков, дето тога беше брат ми и се занимаваше с адвокатство. В Самоков седох цели три години без собствена работа, тъй като в това временно разстояние в България станаха три-четири важни събития: съединението на бившата И. Румелия с Княжестро България, 6-й септемврий 1885 год., Сръбско-българската война, ноемврий 1885 год., изпъжданието на I бълг. княз А. Батенберга, 9-й август 1886 год., и избранието и дохожданието в България на днешний княз, н. ц. в. Фердинанда I. Вследствие на тия събития, като нямаше абсолютна тишина, нямаше и как да търса служба, която получих едвай през месец юний 1888 год. — нотариус при Сливенский окр. съд. Но и в това празно време аз не седях съвсем празен; напротив, тога най-много работех: събирах материал за сборника и нареждах готовия.

От Сливен през първите дни на мес. декемврия същата год. бидох преместен на същата служба в Ст. Загора, където само 28 дни седох и през мес. януарий 1889 год. бидох пак преместен във Враца за II мировий съдия. След година време пак от Враца бидох преместен в Орхание за I мирови съдия. Подир година време, на 1892 год., мес. февруарий, бидох уволнен от службата. Дотука се свърши моята учителска и чиновническа кариера. Следователно от тая дата подадох прошение за пенсия, която и получих, а следвам и до днес да получавам.

В тези последни години, именно от 1890 год. и насетне, почнах да издавам сборника си и до днес издадени са вече осъм книги освен издадените три през 1885 год. в Пловдив.

През мес. ноемврий 1892 год. разболях се от лоша болест, за изцерението на която четири месеци безполезно лежах в Александровската софийска болница, а оттам във Виенската хирургическа клиника на Алберта. Там, след една радикална и сполучлива операция, лежах два месеца, след които върнах се обратно в България и се заселих не вече в Орхание, откъдето тръгнах за соф. болница, а в Самоков, дето и до днес живея.

1888
- 1890
Age 24
Карнобат, Bulgaria