Кузман ШАПКАРЕВ

след 11-месечно фамилиарно пребиваване в турската столица, принуди ме да отида в Пловдив, за да търса някоя служба, но не вече учителска. В тоя последен град седох от 15-й септемврий 1884 год. до 27-й юний 1885 год., без да сполуча онова, що търсех. В тая последня дата тръгнах от Пловдив и дойдох в Самоков, дето тога беше брат ми и се занимаваше с адвокатство. В Самоков седох цели три години без собствена работа, тъй като в това временно разстояние в България станаха три-четири важни събития: съединението на бившата И. Румелия с Княжестро България, 6-й септемврий 1885 год., Сръбско-българската война, ноемврий 1885 год., изпъжданието на I бълг. княз А. Батенберга, 9-й август 1886 год., и избранието и дохожданието в България на днешний княз, н. ц. в. Фердинанда I. Вследствие на тия събития, като нямаше абсолютна тишина, нямаше и как да търса служба, която получих едвай през месец юний 1888 год. — нотариус при Сливенский окр. съд. Но и в това празно време аз не седях съвсем празен; напротив, тога най-много работех: събирах материал за сборника и нареждах готовия.

От Сливен през първите дни на мес. декемврия същата год. бидох преместен на същата служба в Ст. Загора, където само 28 дни седох и през мес. януарий 1889 год. бидох пак преместен във Враца за II мировий съдия. След година време пак от Враца бидох преместен в Орхание за I мирови съдия. Подир година време, на 1892 год., мес. февруарий, бидох уволнен от службата. Дотука се свърши моята учителска и чиновническа кариера. Следователно от тая дата подадох прошение за пенсия, която и получих, а следвам и до днес да получавам.

В тези последни години, именно от 1890 год. и насетне, почнах да издавам сборника си и до днес издадени са вече осъм книги освен издадените три през 1885 год. в Пловдив.

През мес. ноемврий 1892 год. разболях се от лоша болест, за изцерението на която четири месеци безполезно лежах в Александровската софийска болница, а оттам във Виенската хирургическа клиника на Алберта. Там, след една радикална и сполучлива операция, лежах два месеца, след които върнах се обратно в България и се заселих не вече в Орхание, откъдето тръгнах за соф. болница, а в Самоков, дето и до днес живея.