Мария Иванова Огнянова

Христо Николов Пулиев (1912 г. - 2003 г.) - Родът Пулиеви

"Дъщерята на Иван Горан - Мина Горанова или Мария Горанова - Пулиева е втора братовчедка на Христо Ботев и при една среща между тях се появява младежно увлечение. За да прекъсне това, Иван Горан изпраща Мина и сестра и Евдокия да учат музика в Прага. Там мина Горанова среща бъдещия си съпруг Огнянов, от чийто брак се ражда видния артист Сава Огнянов."

Петър Чолов - Родът на Христо Ботев - Мария Нектариева, Тодор Пулиев и тяхното многобройно потомство:

"Каква е съдбата на най-малката дъщеря на Иван Тодоров Пулиев - Горанов – Мария (Мина) Иванова Горанова?

Повече от век битува версията, че Мина Горанова е била не само втора братовчедка, но и „првото либе" на Ботев. Каквито и спорове да има в тази връзка, исторически достоверен е фактът, че те са се познавали от деца. Знае се, че през 1859 г. цялото семейство на Мина заминало при баща им Иван Горанов в Галац. Литературоведът Михаил Въгленов изказва съображението, че е възможно тя да е останала в Карлово или преди това да е учила при Ботю Петков в Калофер и там да са дружили с Ботев и да се е породила юношеска любов помежду им. Но малко вероятно е тя да е била в Калофер при Ботю Петков. Възможно е обаче тя да е била в карловското училище през последната 1858 г., когато и Ботю Петков е бил учител в него. Още повече че Мина е била едва на 3 години - родена през 1851 г., когато Ботю Петков се преместил за четири години в Карлово (1854-1858). Не е доказана и срещата, макар и случайна, на Ботев и Мина в Карлово през 1867 г., когато Ботев за кратко време идвал в родния си град. По-взможно е такава среща да е станала в Галац или в друг румнски град. Не са много приемливи и тврденията на нейните (на Мина) деца и внуци, че родителите й я изпратили нарочно в далечна Прага, за да я отделят от Ботев и да „прекъснат връзката й с него". Още повече че в този град Мина не е била сама, а заедно съ сестра си Елисавета, двете били изпратени там да учат и живели в една квартира.

Но можем да се съгласим с Михаил Въгленов и с други автори, че от 1867 г. датира дружбата между Мина Горанова и Христо Ботев, пък и приятелството между Богдан Горанов и Ботев. Успоредно с роднинството поетът е срещнал у брата и сестрата Пулиеви - Горанови хора, които му импонирали, които разбирали стремленията и възгледите му. Вероятно Мина не е останала равнодушна и безучастна ком неговите чувства, ако такива са съществували. Затова не може да се смята за случайно посвещението на Мина на Ботевото стихотворение „Пристанала", отпечатано едновременно със стихотворението му „Борба", посветено на брат й Богдан Горанов.

Както посочихме, Мария Иванова Горанова е родена в Карлово през 1851 г. Учила в Карлово, Галац и в Прага - 1866 г. През 1874 г. се омъжила за Петър Събев Чакмака, който живеел в Кюстенджа, но баща му бил от Котел. Същият сам се преименувал на Петър Събев Огнянов. Баща му имал в околностите на Кюстенджа къшла и овце подобно на много други котленци. Петър се родил в Кюстенджа през 1845 г., което подсказва, че баща му се е заселил там преди Кримската война, някъде към 1840- 1843 г. Щом спругът на Мария Горанова отбелязва, че е роден в Кюстенджа, това ни кара да не се съгласяваме с мнението на Михаил Въгленов, че преселването на семейството на Петър Огнянов (Чакмака) в Кюстенджа е станало след Кримската война (1853--1856). В това тврдение няма логика (Въгленов, М. Родословието на Сава Огнянов. ― ИДА, 1980, 39, с. 249; Димитров, М. Още веднъж към въпроса за първото либе на Ботев. – В: Той не умира – юбил. в-к., С., 30 май 1937, с. 2.).

...

Мина Горанова-Огнянова известно време била учителка в българското училище в Кюстенджа (Сачев, Е. Добруджански дейци. Добрич, 1998, с. 6.).

...

Мина Горанова починала още през 1884 г., на 33-годишна възраст."

Христо Ботев - "Пристанала"

Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
"Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

Стой, почакай д’идем двама!"
Па се спусна к’нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

Ей изкочи стара майка
на висок и хубав чардак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,
че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!"

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
ту щерка си, ту Дойчина.

"Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш, дето седнеш -
да не станеш по година!

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от верига, от темница!

Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че от там се тебе хили
и на горски самодиви!

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!"

От тез клетви се събуди
и Стоенкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -
храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!"