СТОЯНА ИВАНОВА ДРАГАНОВСКА/ДРАГНЕВСКА

Жените-воини в Априлската епопея 1876

Мисля че няма такава тема във форума, затова и си позволявам да я открия. Не са малко българките-героини, които, освен че са подпомагали бащите, мъжете и братята си по време на Априлското въстание, са се борили и с оръжие в ръка срещу поробителя. Те заслужават нашата признателност и нека всеки, който знае по нещо за такива славни жени, да го сподели - за да съхраним спомена за делата и подвизите им!

Започвам с първата такава жена, оскъдна информация за която открих наскоро в "История на България", т. VІ, Българско Възраждане 1856 1878, изд. на БАН, С. 1987 г., стр. 394 – 395. Тя се казва Стояна Иванова Драгановска (Драгневска) – Нишанджийката. Родена е ок. средата на ХІХ в. в с. Ново село (дн. квартал на гр. Априлци), Ловешко. Произхожда от бунтовническото семейство на новоселските казанджии Драгановци, които са ярък пример за истинско, неподправено родолюбие и жертвоготовност. По време на Априлското въстание в І-ви (Търновски) революционен окръг само от този род излизат 5-ма въстаници: Стояна, брат й Илия Ив. Драганов, който е един от знаменосците на въстаниците в Ново село, баща й Иван Драганов, чичо й Аврам Драганов – член на бойния щаб в селото, както и техния племенник Васил Попиванов, също знаменосец. Стоянка израства в Кесалийската махала на родното си село. За това, че не е от случаен “корен” подсказва не само буйната й непокорна кръв, но и физическият й облик. На външен вид е мургава, с едра фигура, широки плещи, по мъжки свъсени вежди и гърлест глас. Уверено язди кон, пее хайдушки песни, а по нейно настояване чичо й Аврам я обучава в стрелба, както и да борави със сабя. Стреля толкова точно, че започват да я наричат “нишанджийката”. Още преди Априлското въстание е редом с мъжете на тайно провежданите нощни комитетски събрания и активно се включва в трескавата революционна подготовка. След избухването на самото въстание се проявява като истинска героиня. Участва наравно с мъжете в боевете срещу турците на 5 – 9 май 1876 г. при Дебневския боаз (проход). При разбиването на въстаниците успешно прикрива изтеглянето им към Балкана под напора на черкезите и башибозуците. Заедно с още няколко смелчаци остава на позициите при местността Маринска и поддържа огъня срещу вражеските редици, докато хората от селото успеят да се спасят. Благодарение на точната й стрелба преследвачите на бягащото към планината беззащитно население са разколебани и в крайна сметка спрени. Когато боеприпасите свършват Стояна предвидливо скрива пушката си, малко преди да бъде заловена. Турците я откарват в селото и в къщата на поп Петко я изправят пред импровизиран съд. Разпитвана е заедно с пленените оцелели въстаници, но никой от заловените й другари не я издава. Поради липса на доказателства е освободена, доживява Освобождението, но не е известно кога и при какви обстоятелства умира.