Todor Yovkov Kolev

Тодор Мишеморката (Хайдутин и ятак на Филип Тотю) Тодор Йовков Колев е роден в с.Ивановци от бившата Дишколска община, Дряновска околия. Днес то е съставно на кметство Грамадливо, окр. В.Търновски. Семейството, в което е роден и израсъл, било голямо. Колко братя и сестри е имал Тодор не е известно. Знаят се само братята му- Белчо Йовков (Вълка), живял до края на живота си в с.Ивановци, Атанас Йовков, живял до края на живота си в с.Ивановци и Йовко Мингура, живял в с.Мишеморков хан (днешно с.Грамадливо, окр. В.Търновски). Всички те живяли в бащината си къща в с.Ивановци. Някои от тях били вече женени, когато Тодор се свързал са хайдутите. Често му се налагало да води хайдутите в родната си къща. Криел ги, хранел ги, но буля му, жена на един от братята му, чието име не е известно, не била доволна от това. Веднъж тя се скарала на Тодор и се заканила, че ще го издаде на турците. Обяснявал и Тодор, че никой от семейството няма да има зара от тези хора, че те набавят и внасят храна, с която ще могат да се изхранят всички, но тя не отстъпила от своето. Целта и била Тодор да се откаже от бащинията си, да се махне та домът да остане на другите. Тодор знаел характера на буля си и му било ясно, че алчността ще я подведе да извърши предателство. За това решил да я отрови. Намерил той отрова за мишки и зачакал удобен момент да изпълни плана си. Откакто се били скарали, буля му месела и пекла хляб само за себе си и за мъжа си. Веднъж видял, че отсяла брашно в нощовата и ще меси хляб. Когато тя отишла за вода, той изсипал отровата в брашното. Върнала се буля му, замесила, изпекла хляб и дала една погача на мъжа си, който отишъл в гората зад Предела. Дялал какво дялал, огладнял, взел торбата с храната и слязъл до малката рекичка, която се наричала Лещеница, защото води началото си от силните и студени Лещеви извори под врьх Грамадлива. Седнал там и се нахранил. След малко почувствал тежест в стомаха, замъчила го голяма жажда. Коленичил до водата и започнал да пие. Пил вода докато се подул и започнал да повръща. Пил и повръщал докато му поолекне. Така без да знае си направил промивка и оживял. Жена му била бременна. Тя останала в къщи, а когато огладняла, хапнала от другата пита и се отровила. Най-напред отровата подействала на нероденото още дете пометнала го, после починала и тя. Тодор забегнал и дълги години не се обаждал в Ивановци. Не е известно къде е ходил. Когато се завърнал не стъпил в Ивановци. Повикал брат си Йовко и двамата направили къща долу край реката. Издигнали и воденица. Там никой не ги виждал какви хора посрещат и приютяват. Често ги посещавали хайдути. В спомените си Филип Тотю и Панайот Хитов сочат Тодор като свой верен приятел и ятак. Мишата отрова, с която Тодор уморил буля си станала причина хората да му извадят прякора "Мишеморко". Някои му викали "Отровника". Тодор си направил и една отделна стая с широка камина. Пътници, преминаващи през боаза се отбивали в нея, преспивали, отпочивали, подсушавали се на камината и се топлили на нея в студено време. Тази малка постройка хората нарекли "Мишеморков хан". Постепенно това име се наложило, а когато по-късно там възникнало малко селце получило наименованието "Мишеморков хан". От 1976 год. е преименувано на село Грамадливо. По указ на държавен съвет №469 публикуван в Държавен вестник бр.34 от 27.04.1976г. Колко години Тодор е живял в Мишеморков хан, не се знае. Разказва се, че тук той се е оженил, а след Освобождението на България се изселил със семейството си някъде из Добруджа. Своята част от къщата и воденицата Тодор оставил на брат си Йовко. Тогава селото се състояло от три къщи. По-късно от село Ивановци слезли и си направили къщи там Слави Стоянов Дончев и Цаньо Пройкин, когото наричали така, защото жена му се казвала Пройка. Тя била от село Черняга. За Тодор Колев- Мишеморко ми разказа Добри Славов Стоянов от с.Мишеморков хан, роден на 12 февруари 1885 година. През 1965 година село Мишеморков хан имало шест домакинства, а през 1980г. пет. След разделянето на Райковската община на две пълномощничества, селото стана пълномощничеството на седем махалички. От 1979г. е самостоятелно кметство на същите тези махалички (Бижевци, Ивановци, Николчевци, днешно Пирамидите, Първовци сега Лагерите, Горановци, Терзиевци сега слято с Мишеморков хан в с.Грамадливо)."