акад. Иван ПЕЕВ-ПЛАЧКОВ

Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г. до Съединението на България през 1885 г. Неин основен опонент е Либералната (казионна) партия. С Народната партия са свързани вестниците „Марица“, „Народний глас“ и „Съединение“.

Народната партия, която е на власт в Източна Румелия през 1885 г., се противопоставя на Съединението и след него губи влиянието си. Нейни представители се включват в създадената през 1894 г. Народна партия, начело с Константин Стоилов.

Видни дейци:Иван Вазов (1850-1921), Константин Величков (1855-1907), Иван Евстатиев Гешов (1849-1924), Иван Стефанов Гешов (1854-1932), Михаил Маджаров (1854-1944) и др.

Народната партия е създадена през ноември 1894 г., когато парламентарните групи на Консервативната и на Народната партия (съединисти) в Южна България - две формации, близки по идеология, социален състав и външнополитически задачи, застават зад министър-председателя д-р Константин Стоилов.

Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стефан Стамболов от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия.

През 1899 група, начело с Константин Величков, напуска Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия.

В началото на 20 век тези две партии все повече се сближават и през 1920 се сливат в Обединена народно-прогресивна партия.

След 25 годишна активна дейност през ноември 1920 г. партията се обединява с Прогресивнолибералната и прекъсва семостоятелното си съществуване.През 1923 тя се влива в Демократическия сговор.

Видни дейци: Стефан Бобчев (1853-1940), Атанас Буров (1875-1954), Иван Вазов (1850-1921), Константин Величков (1855-1907), Иван Евстатиев Гешов (1849-1824), Михаил Маджаров (1854-1944), Иван Пеев-Плачков (1864-1942), Константин Стоилов (1853-1901), Теодор Теодоров (1859-1924)