д-р Стоян ДАНЕВ

ДАНЕВ, Стоян Петров (28.I.1858-30.VII. 1949)

Политически и държавен деец, юрист. Роден в Шумен. Завършил гимназия в Прага и право в Париж. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. Включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Либералната партия. След разцеплението и през 1883-1884 минава към крилото, възглавявано от Др. Цанков. По време на първия стамболовистки режим (1887-1894) е принуден да ограничи политическата си дейност, но след правителствената промяна от май 1894 е привлечен от новия министър-председател д-р К. Стоилов в Народната партия, което му осигурява подпредседателско място на VIII Обикновено народно събрание (1894-1896). Скоро обаче се завръща в предишната си партия и от 1897 е посочен за неин лидер (през 1899 тя се наименува Прогресивнолиберална партия). От февруари до декември 1901 е министър на външните работи и изповеданията в коалиционния кабинет от демократи и прогресивни либерали, възглавяван от П. Каравелов, а от декември 1901 до май 1903 е министър-председател и отново министър на външните работи и изповеданията. През 1907-1908 участва в ръководството на опозиционния Патриотичен блок против втория стамболовист-ки режим. Председател на V Велико народно събрание (1911) и на XV Обикновено народно събрание (1911-1913). От 1 юни до 4 юли 1913 отново е министър-председател и министър на външните работи. Не успява да предотврати действията на цар Фердинанд I за обявяването на Междусъюзническата война 1913, завършила с неуспех за България и довела до първата национална катастрофа на страната. Явен русофил, обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски (октомври 1919 - май 1920). Открит противник на последвалото самостоятелно управление на Българския земеделски народен съюз (1920-1923). След обединението на Народната и Прогресивнолибералната партия в една формация Д. е един от нейните водачи. Играе видна роля и в образувания през 1922 Конституционен блок. След провала на замислената от този блок акция против земеделското правителство (септември 1922) е арестуван и хвърлен в шуменския затвор, където заедно с др. министри от неговия кабинет и кабинета на Ал. Малинов изчаква изправянето си пред държавен съд като един от виновниците за първата национална катастрофа. Последвалият държавен преврат на 9 юни 1923 го изважда от затвора. Влиза в редовете на новооснования Демократически сговор, но поради напреднала възраст отказва да заеме отговорни постове в него. След падането на сговористкия режим през 1931 се оттегля изцяло от активна политическа дейност.