митрополит ИЛАРИОН Макариополски

Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) (1812 – 1875) е български духовник, един от водачите на черковно-националната борба.

Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Негов прапрапрадядо е Андроник от Имеретия, който се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица.

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в Елена. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружесто. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба. През 1845–1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861–1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.

Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.