Roman, emperor of Bulgaria

http://www.friesian.com/romania.htm#bulgar-1

Роман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и брат на цар Борис II.

През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър - отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, но Роман е още ерген. Ето защо императорът нарежда той да бъде скопен. През 978 или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си избягали от византийски плен и се отправили към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бил убит от български граничар защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар и резидирал в Скопие, който станал столица на България. През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Той е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт престолът е зает от цар Самуил, който избрал Охрид за столица. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в ръцете на Самуил, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира "Свети Георги Бързоходни" и му дава статут на български царски манастир.