Александър Христов Рашенов

Д-р арх. Алексан­дър Хр. Рашенов (1892-4.IV.1938) е автор на книгите „Месемврийски църкви“ и „Модерната чехословашка архитекту­ра“. Трудът му „Архитектурата на старата българска къща“ бил унищожен по време на отпечатването му от пожар при бом­бардировките над София през 1944 год.

Александър Рашенов (19.02.1892 - 04.04.1938) - архитект, първият и най-авторитетен реставратор на исторически обекти в България между двете световни войни!

Проф. д-р арх. Александър Рашенов е роден в Дряново на 19 февруари 1892 г. Завършва архитектура в Чехия. Едва на 20-ина години става водач на движението за освобождение на Добруджа от румънска власт, заради което е лежал кратко в затвора.

През 1924 г. към Националния археологическия музей се открива архитектурен отдел и за негов уредник е поканен арх. Александър Рашенов. Той е единственият работник в този отдел, но това не му пречи да проучи и направи планове за реставрацията на редица знаменити български крепости и други обекти. Най-значими реставрации: Балдуиновата кула, главната порта и крепостната стена на Царевец, източната порта на ханския дворец в Плиска, където прави и укрепване на руините, църквата "Св. София" в София, къща-музей "Иван Вазов" в Сопот; проучвания: Кръглата църква в Преслав, на която прави графична възстановка, "Св. Георги" в София, той прави първите проучвания на крепостта в Мезек, проучва част от крепостната стена на Сердика. По негов проект е цялостно реставрирана и църквата "Св. Никола" в Сепарева баня. Заедно с легендарните братя Шкорпил работи по църквата в Дженевара, Варненско, прави разкопки и на римската баня в Кюстендил. Имал е и разработени проекти за реставрацията на Плиска, Преслав и Мадара, но ранната му смърт ну ме позволява да ги осъществи. Те все пак влизат в употреба, тъй като наследникът му в архитектурния отдел към музея, Петър Карасимеонов, в голяма степен се води по тях при работата си.

През 1932 г. излиза книгата му "Месемврийските църкви", която и днес си остава най-пълното изследване на несебърските средновековни църкви. През 2006 г. е преиздадено нейно фототипно издание от музей "Старинен Несебър".

Малко по-рано, през 1927-1929 г., Рашенов е съредактор на сп. "Архитект" - изключително авторитетно и ценено в онези години.

В днешно време Съюзът на архитектите в България връчва награда на негово име, а в родното му Дряново има кръстена на него улица.

=

Държа накрая да споделя прекрасните думи за Александър Рашенов на доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова - напълно безпристрастна, защото не е от Дряново, но е сериозен специалист в областта и думите й тежат:

"Александър Рашенов /1892-1938/ е личност - епоха в българската реставрация. Огромна част от реставрациите в периода между двете световни войни са свързани с неговото име. Той е рядък ерудит, архитект-творец, художник, публицист, общественик, неуморен изследвач на българската архитектурна традиция. Всеки народ, всяка епоха, всяка професионална общност има нужда от своите легендарни личности. За българската реставрация от първата половина на XX век това е арх. Александър Рашенов. Той е човекът, който поставя реставрационната дейност на теоретични основи, сравними с европейската практика по това време."

Източник на снимката: Евгени Паунов
Текст: Николай Карагьозов, по материали от интернет, основно от дисертационния труд за присъждане на научна степен "доктор" на Йорданка Кандулкова (която е преподавател в УАСГ и бивш директор на Националния институт за недвижимото културно наследство). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%...