Кара Богдан войвода

Друг известен Цеперански хайдутин. Ето как го описва Митьо Недялков (Лабавото) в книгата си "Цеперанските хайдути":

"..Аз прецених, че най-достоверни са разказите на неговия внук Белчо Станчев Богданов от село Цеперани, роден през 1886 година. Войводата се казвал Богдан Станчев Стойчев. Баща му, Станчо Стойчев, умира млад. Майка му се оженила втори път за Куцар Катароша от с. Белица. Богдан останал в Цеперани при дядо си Стойчо, който не го дал, отгледал го и като пораснал, го оженил. Жената на Богдан се казвала Гизда или Гроздана. Имали две деца, момчета, по-голямото Стоян, по-малкият Станчо. Ето какво разказва дядо Белчо за своя дядо. "Когато турците убили дядо ми Богдан донесли главата му в козеновата торба в с. Цеперани, моят баща Станчо бил на 2 години. Баба Гизда въпреки че останала млада вдовица, не се омъжила втори път, отгледала двамата си сина и ги оженила. Големият син Стоян задомила в близкото село Димовци. Той оставил много потомци. Малкият и син Станчо, моят баща, се оженил и останал да живее в бащиния си дом. При него останала и баба Гизда, но аз не я помня. Баща ми Станчо и майка ми Цана имали седем деца, четири момичета и три момчета, но аз съм най-малкия, изтърсака." За дядо си, Богдан войвода, той разказва още: "Разправяли са ми, че бил висок, с продълговато дългообразно лице, черни вежди, буйни, засукани нагоре мустаци. Бил лек и подвижен, обичал да се шегува и да ходи по ръце с изправени нагоре крака. Веселял момчетата на хайдушката поляна. Забивал ножа си на 50 крачки с острието към себе си, спускал в шишането си оловен дрем (куршум), премервал се в острието на ножа, гръмвал и разсичал дрема на две." Отначало Богдан бил в четата на Бойчо войвода, но след известно време се отделил и станал войвода на малка чета.."