Петър Огнянов

Петър Чолов - Родът на Христо Ботев - Мария Нектариева, Тодор Пулиев и тяхното многобройно потомство:

"Петър Огнянов бил човек темпераментен, наистина личност огнена, емоционален, с което приличал на Ботев. Бил и духовит, добър оратор. Явно е, че прозвището на рода „Чакмаците" или, Чакмаковци" не е било дадено случайно, а заради характера на някои от основателите на рода. То означава човек лют, кибритлия, избухлив.
От Петър Огнянов промененото родово име става вече фамилно за всичките му деца и внуци, някои от които го прославили не само в Добруджа, но и в цяла България. Мина Горанова-Огнянова известно време била учителка в българското училище в Кюстенджа (Сачев, Е. Добруджански дейци. Добрич, 1998, с. 6.).

По всичко изглежда, че Петър Огнянов е очаровал и привлякъл красивата, интелигентна, вкусила от културата, възпитанието и от начина на живот на Европа Мина Горанова не с богатството или с прочутото име.

Той е бил дребен трговец, поддържал къшлата, останала от баща му, и имал само един дюкян. Навярно Мина била привлечена от личните му качества и от оригиналността му. Бил и човек с интереси, ученолюбив. Преди Освобождението получавал като абонат и дори разпространявал издаваното в Цариград българско списание
„Читалище", четял и евангелисткия вестник „Зорница", издаван също в Цариград на български език, помагал и на местното българско читалище в Кюстенджа. Проявявал се и в „театрото" - играл в пиесата „Многострадалната Геновева", поставена вероятно на читалищната сцена в Кюстенджа. Градът в ония времена не е бил голям. Административен и икономически център на Добруджа бил град Тулча - пристанище на Дунава. В него живеели много българи. Големи градове били Силистра и Добрич.

Има сведения, че Петър Огнянов бил родственик на Георги Раковски. След Освобождението той останал в Кюстенджа до 1913 г., после живял в Балчик (1913 - 1920), във Враца и в Русе (1923-1933), където починал на 23 март 1933 г., на 88 години, на другия ден след смъртта на сина си Сава Огнянов.

...

Петър Огнянов и Мина имали 5 деца - все момчета: Сава, Иван, Богдан, Александр и още един Александър - раждани през година. Откъснала се от своите най-близки роднини, непосещавана от тях в Кюстенджа, Мария (Мина) Горанова живеела само за децата си. За това свидетелстват и няколко нейни писма до сестра й Елисавета Караминкова в Цариград, написани явно без настроение и радостни мисли. Дори има съмнение, че тя се омъжила за Петър Огнянов под натиска на баща си, без любов, кото е допустимо, като се има предвид своеобразният характер на Иван Горанов, скарал се с мнозина от роднините си. Взможно е баща й да е взел решение за този брак по времето, когато имал дюкян в Меджидие.

...

Петър Огнянов, съпругът на Мария Пулиева-Горанова-Огнянова, имал деца и от втората си съпруга Мария Пенакова. Дищеря му Анастасия Петрова Огнянова (1888-1985), се родила в Кюстенджа, а синът му Стефан Петров Огнянов (1890--1960) починал, без да създаде семейство. Анастасия Петрова Огнянова работела като учителка. Тя имала 3 деца: Блага Божкова -Димитрова, Иван Божков и Мария Божкова."