Jules Pascin

http://www.gallery-victoria.com/viewentity.asp?Entity=77

Related to Samuel M. Pincas - unfortunately not sure how at this time

http://en.wikipedia.org/wiki/Pascin

Julius Mordecai Pincas (March 31, 1885 – June 5, 1930), known as Pascin (pronounced: [pas.kin]; erroneously French: [pas.k%C9%9B%CC%83] or [pa.s%C9%9B%CC%83]), Jules Pascin, or the "Prince of Montparnasse", was a painter born of Italian Serbian mother and Spanish Jewish father, in Principality of Bulgaria. Pascin was educated in Vienna before he moved to Munich, Germany, where he attended art school in 1903. To avoid service in the Bulgarian army, at the outbreak of World War I Pascin traveled for a time in the United States, spending most of his time in the South. He is best known as a painter in Paris, where he was strongly identified with the Modernist movement and the artistic circles of Montparnasse. Having struggled with depression and alcoholism, he committed suicide at the age of 45.

Early life:

Julius Mordecai Pincas was born in Vidin, Bulgaria, to a Sephardic Jewish family of a grain merchant Marcus Pincas. The Pincas family of grain merchants (originally from Ruse) were one of the wealthiest in Vidin; they bought and exported corn, rice, maize and sunflower. His mother, Sofie (Sophie) Pincas, belonged to a Sephardic family Russo, which had moved from Trieste to Zemun, where she and her husband lived prior to moving to Vidin and where their older children were born. The family spoke Judaeo-Spanish at home. In 1892, he moved with parents to Bucharest, where his father opened a company "Marcus Pincas & Co". His early artistic training was in Vienna and Munich. At the age of 20 in 1905, he adopted the pseudonym Pascin (an anagram of Pincas). About the same time, he began contributing drawings to Simplicissimus, a satirical magazine published in Munich...

In December 1905 Pascin moved to Paris, becoming part of the great migration of artists to that city at the start of the 20th century. In 1907 Pascin met Hermine Lionette Cartan David, also a painter, and they became lovers. They lived together until Pascin left for the United States on October 3, 1914, after the beginning of World War I. A few weeks later on October 31, Hermine David sailed for the United States to join Pascin.

ז'ול פסקין (בבולגרית: Жул Паскин; ‏31 במרץ 1885, וידין, נסיכות בולגריה - 15 ביוני 1930, פריז, הרפובליקה הצרפתית השלישית) היה צייר יהודי מזרם האקספרסיוניזם אשר פעל באירופה ובארצות הברית, חבר באסכולת פריז. שם קץ לחייו בגיל 45.

תוכן עניינים 1 ביוגרפיה 1.1 ראשית הקריירה 1.2 שיא הקריירה ואחריתו 2 קישורים חיצוניים 3 הערות שוליים

ביוגרפיה ראשית הקריירה נולד כיוליוס מרדכי פנקס למשפחה יהודית אמידה. אביו מרקוס היה סוחר דגן, ואימו סופי לבית רוסוֹ היגרה לבולגריה מזמון. ב-1892 עברה משפחתו לבוקרשט. פנקס נשלח ללימודים בווינה ובהמשך בברלין ובמינכן. הוא הועסק כמאייר במספר מגזינים וחתם על איוריו באנגרמה פסקין. בשלהי 1905 עבר פסקין לפריז ונמנה עם חברי אסכולת פריז. במשך כמה שנים הוא נסע ברחבי אירופה עם חברו הצייר רודולף גרוסמן. בפריז הכיר את הציירת הרמינה דוד(אנ') אשר הפכה לבת זוגו.

ב-1907 הציג תערוכת יחיד ראשונה שלו בברלין. עד ל-1914 צייר והציג פסקין בעיקר אקווארלים, הדפסים ואיורים. בפרוץ מלחמת העולם הראשונה עבר ללונדון ובהמשך עבר עם בת זוגו לארצות הברית.[1][2]

שיא הקריירה ואחריתו פסקין התגורר בארצות הברית בשנים 1914 - 1920, ויחד עם בת זוגו ביקר בניו יורק, בצ'ארלסטון (קרוליינה הדרומית), בניו אורלינס ובהמשך בקובה. לתקופה קצרה צייר בזרם הקוביזם. הוא הציג במספר תערוכות ציורים שכללו חיי רחוב ביישובים בהם ביקר. ב-1918 נישאו ז'ול פסקין והרמינה דוד. בני הזוג עברו לגור בניו-יורק ושם נמנו עם חוג מכריהם האמנים מקס ובר, אלפרד סטיגליץ ומוריס שטרן(אנ') ב-1920 קיבל פסקין אזרחות אמריקאית. בשנה זו שב לפריז והפך לאחת הדמויות הבולטות של חיי הבוהמה בעיר, תוך שהוא מאמץ הרגלי שתייה מופרזים.

בהמשך, לקה בדיכאון קליני ובערב אחת מתערוכות היחיד שלו שם קץ לחייו בתלייה בסטודיו שלו במונמארטר. אלפים מקרב קהיליית האמנים בפריז ליוו את ארונו לקבורה בבית הקברות סן קוון בפריז. שנה מאוחר יותר הועברו עצמותיו לקבורה בבית הקברות מונפרנאס.[1][2]

קישורים חיצוניים ויקישיתוף מדיה וקבצים בנושא ז'ול פסקין בוויקישיתוף ז'ול פסקין , באתר אנציקלופדיה בריטניקה (באנגלית) הערות שוליים

ז'ול פסקין ביוגרפיה , באתר אנציקלופדיה בריטניקה (באנגלית).

ז'ול פסקין ביוגרפיה , באתר pascin-expertise (באנגלית). https://en.wikipedia.org/wiki/Jules_Pascin

Кратка биография на Жул Паскин:

1885 - Юлий Пинкас се ражда на 31 март във Видин, България в семейството на Маркус Пинкас и София Русо.

1891 - Семейството се премества в Букурещ.

1895 - Юлий Пинкас е изпратен да продължи средното си образование във Виена.

1901 - Завръща се в Букурещ.

1902 - Заминава за Будапеща и Виена, където учи в частното училище Колмаркт.

1903 - Живее в Мюнхен; посещава художественото училище на Мориц Хейман.

1904 - Премества се в Берлин. Посещава Берлинската академия.

1904-1905 - Започва да сътрудничи на сатиричния седмичник "Симплицисимус". Приема артистичния псевдоним Паскин. На 24 декември 1905 пристига в Париж и живее в Монпарнас.

1906 - Среща Ермин Давид, художничка на миниатюри върху слонова кост. Наема стая в хотел Босежур в Монмартър и живее там до 1909 г.

Става член на кръга художници от Мюнхен, които основават групата на "Домистите". Българският хумористичен вестник "Българан" под редакцията на Александър Божинов препечатва от "Симплицисимус" три карикатури на Паскин.

1907 - Първа самостоятелна изложба в галерията на Бруно Касирер в Берлин.

1908 - Излага 6 рисунки в Есенния салон в Париж, където ще участва до 1912 г.

1909 - Премества се да живее в пасажа Жирардон в Монмартър.

1910 - Първа илюстрирана от Паскин книга: "Из спомените на господин фон Шнабелевопски" ("Die Memoiren des Herrn von Schnabelewopski") от Хайнрих Хайне, публикувана от Бруно Касирер в Берлин. Касирер издава и книгата с 59 рисунки на Паскин от Остенде, Белгия "Едно лято" ("Ein Sommer"), издателство La Verdure dorée, Париж, 1910-1912 г. Пътува до Испания и Португалия.

1911 - Участва в изложбата на Берлинския сецесион. В Париж излага рисунки в галерията на Берт Вейл. Ново ателие на улица Жозеф-Бара в Монпарнас, където живее до заминаването си за Америка.

1912 - Участва с две картини в престижната международната изложба Зондербунд в Кьолн.

1913 - Пътува до Букурещ за погребението на майка си. Запознава се с Люси Видал. Участва с 12 работи – гравюри, рисунки и акварели, в международната изложба Армъри Шоу в Ню Йорк. Колекционерът Джон Куин купува 1 гравюра, 2 акварела и 3 рисунки на Паскин. Излага свои работи в Есенния салон, в Салона на независимите и в галерията на Берт Вейл в Париж. Пътува до Будапеща и Остенде, Белгия. Участва в изложба в новата галерия на Вилхелм Фелдман в Мюнхен заедно с художниците от Кафе ди Дом и Брак, Ван Донген, Вламенк, Матис, Пикасо. Представен в изложба-графика на художници от Унгария, Бохемия и Австрия в Берлин Фотографик Къмпани. Забелязан от критика Хенри МакБрайд.

1914 - Пътува до Брюксел и Лондон, където го заварва обявяването на войната. Заминава за Америка с парахода Лузитания и пристига в Ню Йорк на 8 октомври. 6 месеца по-късно го последва и Ермин Давид. Живее между Бруклин и Харлем.

1915 - Първа самостоятелна изложба в Ню Йорк с 54 рисунки, 5 офорта и 5 дървореза в залата на Берлин Фотографик Къмпани (30 януари-20 февруари). Издаден е каталог с предговор от Мартин Бирнбаум.

1915-1919 - Пътува из Тексас, Луизиана, Южна Каролина, Флорида, Куба.

1916 - Излага в Макбет Гелъри в Ню Йорк заедно с Уолт Кун и Артър Дейвис (22 март-4 април).

1917 - Изложба в Монтрьос Гелъри в Ню Йорк заедно с Артър Б. Дейвис, Уолт Кун, Чарлс Шиилър и Макс Уебър (февруари). Паскин предлага на колекционера Джон Куин полуофициален патронаж над изкуството му и той се съгласява. Отношенията им се прекъсват през 1919 г.

1920 - На 30 септември получава американско поданство с гаранциите на Алфред Стиглиц и Морис Стърн. Сключва брак с Ермин Давид. Завръща се в Париж.

1921 Установява се на ул. Колункур 73, а по-късно на булевард Клиши 36. Среща отново Люси, вече съпруга на норвежкия живописец Пер Крог. Участва за пръв път в Салон дьо Л'Арене. Пътува до Тунис с Ермин Давид. Участва в изложбата "Френски и американски художници" в Джоузеф Брумър Гелъри заедно с Реноар, Дерен, Утрило, Прендергаст, Леон Джоузеф Харт, Джени Ван Флеет Коудери, Хелен Иънгериш, Джордж Оф, Уолтър Пах.

1922 - Участва в изложбата "Работи на художници от модерната френска школа" в галерия Джоузеф Брумър заедно с Утрило, Дерен, Мари Лорансен. Илюстрира книгата на Рудолф Леви "Die Lieder des Alten Morelli", издателство Flechtheim, Берлин.

1923 - Самостоятелна изложба с 14 живописни платна, 33 акварела и рисунки в галерия Джоузеф Брумър в Ню Йорк (17 януари-10 февруари). Издаден е каталог с предговор от Джоузеф Брумър. Д-р Алберт Барнс го включва в изложбата Съвременна европейска живопис и скулптура в Пенсилванската академия за изящни изкуства във Филаделфия

1923-1924 - Помага при организирането на вернисаж на Ермин Давид при Берт Вейл. Присъединява се към групата на Громер, Гоерг, Дюбрьой, Маковски, Пер Крог, уреждаща ежегодни изложби, първо в галерията Ла Ликорн, а после при Берт Вейл. Илюстрации към "Fermé la nuit" на Пол Моран, издателство N.R.F., Париж.

1924 - Самостоятелна изложба с живопис, акварел, рисунки в галерия Пиер Лоеб, Париж. Издаден е каталог. Участва в колективна изложба в Ню Гелъри в Ню Йорк. Пътува до Тунис и Англия. Участва в престижната изложба "Art Patrons of America" в Париж. Илюстрира книгата на Пиер Мак Орлан "Abécédaire des Filles et de l'Enfant chéri", Jonquières et la Fanfare de Montparnasse, Париж. В Париж пристига Жорж Папазов, с когото Паскин се сприятелява.

1925 - Чества своята 40-годишнина. Пътува до Италия с Люси Крог. Самостоятелна изложба в галерията на Хлехщейм в Дюселдорф. Участва в изложба на съвременно американско изкуство в галерия Бриан-Робер, Париж. Илюстрации към "Trois petites filles dans la rue" на Андре Варно, Jonquières et la Fanfare de Montparnasse, Париж; " Aux lumiéres de Paris" на Пиер Мак Орлан, издателство Crés, Париж.

1926 - Заминава с намерение да посети Палестина, но спира в Кайро и се връща в Париж през Тунис. Илюстрации към "Frère Lebel notre art dément" на Андре Салмон, издателство Jonquières, Париж и към "Vénus dans la balance" на Андре Салмон, издателство Quatre chemins, Париж

1927 - Участва с 4 работи в колективна изложба с Пиер Лапрад, Чарлс Етиен Пекуин и Анри де Мароке в галерия Граноф, Париж (21 февруари-10 март). Издаден е каталог. Самостоятелна изложба в галерия Ван Леер в Париж. Участие в колективна изложба в Американ Арт Гелъри в Ню Йорк. Установява се временно в Ню Йорк, за да не загуби поданството си.

Илюстрации към "Tableaux de Paris" на Андре Салмон, издателство Emile Paul, Париж; "La verdure dorée”, Тристан Дореме, Париж.

1928 - Прави портрет на Едит Халпърт, директор на известната в Ню Йорк Даутаун Гелъри, която го взима под свой патронаж. Включва го с една картина в общата изложба “Париж, видян от американци”, 7-28 октомври. Връща се в Париж. Излиза монографията "Жул Паскин" от Жорж Шаренсол.

1929 - Едит Халпърт го включва в две общи изложби в Даунтаун Гелъри в Ню Йорк: "Рисунки от 8 американски художници", 21 януари-10 февруари, заедно с Харт, Карфиол, Кун, Уолковитц, Уебър, М. Зорак, У. Зорак и "Американци по света", 7-28 октомври, заедно с Дейвис, Фиен, Гансо, Харт, Хирш, Уиленчик. На корицата на каталога за втората изложбата е отпечатана карикатура на Халпърт от Паскин.

1929 - На 25 февруари открива първата самостоятелна изложба на скулптора Александър Калдер в галерия Бие, Париж и пише текста към поканата. Пътува с Люси Крог из Испания и Португалия. Самостоятелна изложба в галерия Бернхайм-Жьон, Париж. Сключва договор с Бернхайм-Жьон. Излиза монографията "Паскин" от Иван Гол. Илюстрации към "Пепеляшка" ("Cendrillon") на Шарл Перо, издателство Trémois, Париж.

1930 - Самостоятелна изложба с живопис в галерия Кньодлер & Ко в Ню Йорк, 10 – 22 март. Издаден каталог. Включен в голямата изложба "Картини от деветнайсет живи американски художници" на Музея за модерно изкуство, Ню Йорк. Последно пътуване на Паскин до Америка. Подготвя откриването на самостоятелна изложба в галерията на Жорж Пьоти в Париж на 2 юни. Същия ден се самоубива в ателието си на булевард Клиши. Погребан е на 7 юни в гробището Сент Уан.